Решение № 8181 от 17.07.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8181 гр. София, 17.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20211110154604 по описа за 2021 година Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на предишната заемана длъжност, чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ - заплащане на обезщетение за времето, през което лицето е останало без работа поради уволнението и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – законна лихва от предявяването на иска до изплащането на сумата.

Ищеца С.Д. П- Г с ЕГН **********, от АДРЕС, чрез адв. М.П. от САК, със съдебен адрес гр. София, ***, ап. 2, твърди в исковата си молба, че на 01.10.2002 г. започнала работа като «Главен специалист» в сектор «ЧРАИО», ОТДЕЛ «ПНАИО», Дирекция «АПОФУС», като през годините наименованието и мястото в структурата на администрацията на заеманата от нея длъжност многократно била променяна, като последно длъжността и била «Главен специалист» в отдел «Разпоредителни сделки, обезщетителни процедури, актуване и деактуване», към дирекция «Администритивен контрол, регионално развитие и държавна собственост» в Областната администрация. Твърди, че като функция нейната длъжност от назначаването до прекратяването на трудовото правоотношение 1 представлявала секретар на Областния управител, като нейно задължение било да подпомага изцяло дейността на областния управител и по-конкретно – да приема и разпределя входящите преписки в деловодната система, и да ги насочва към Главния секретар, Директорите на Дирекции и Началниците на отдели и сектори, да приема входящата кореспонденция на официалния електронен адрес на Областната администрация, да следи графика на Областния управител, да изготвя протоколи от различни срещи и всички други спомагателни дейности, които са характерни за секретар на ръководител на тази администрация.

Въпреки многократното преместване на длъжността в различни структури на администрацията, и промяната на нейното наименование, основните права и зъдължения не били съществено променяни. Ищцата твърди, че след встъпването в длъжност на поредния нов областен управител била принудена да излезе в платен годишен отпуск, като на нейното място формално в структурата на счетоводството бил назначен нов служител, без конкурс, по трудово правоотношение.

Със Заповед № ЛС-06 от 21.07.2021 г. на Областният управител било прекратено трудовото правоотношение на ищцата поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Считайки, че уволнението е незаконно, ищцата моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато уволнението за незаконно и да бъде отмени процесната заповед, да бъде възстановена на заеманата до уволнението длъжност «Главен специалист» в отдел «Разпоредителни сделки, обезщетителни процедури, актуване и деактуване», към дирекция «Администритивен контрол, регионално развитие и държавна собственост» в Областната администрация, и да бъде осъден ответника да и заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 10 200 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В съдебно заседание искът се поддържа.

Ответникът Областна администрация на Област София с ЕИК ..., с адрес адрес, чрез пълномощника адв. Лора Гурмева от САК, със съдебен адрес адрес, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал писмен отговор, в който изцяло оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени, 2 претендират се направените съдебни и деловодни разноски.

Като взе предвид направените по делото искания и възражения, както и представените доказателства, от фактическа страна съдът приема за установено следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Между страните не се спори, че по силата на трудов договор от 01.10.2022 г. ищцата е започнала работа като «Главен специалист» в сектор «ЧРАИО», ОТДЕЛ «ПНАИО», Дирекция «АПОФУС», и че със Заповед № ЛС-06 от 21.07.2021 г. на Областният управител трудовото правоотношение на ищцата било прекратено, на осн. чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, тъй като е длъжността е определена за заемане от държавен служител.

Основният въпрос при решаване на спор с това правно основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ се свежда до това, дали длъжността, заемана досега по трудодово правоотношение и за която е предвидена да бъде заемана по служебно такова, запазва основните си характеризиращи трудови функции, без оглед на това дали същевременно получава нови или губи част от старите СИ функции, като в този смисъл е и константната съдебна практика – например Решение №137 от 17.04.2015г. по гр.д.№7170/2014г. ГК, IV ГО на ВКС, №231 от 12.06.2013г. по гр.д.№1353/201 Зг. ГК, IV ГО на ВКС, №168 от 10.06.20148. по гр.д.№5342/201 Зг. ГК, IV ГО на ВКС и други.

Видно е от събраните и приети по делрото доказателства, че преди прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е заемала длъжността „Главен специалист“ в Дирекция „Административен контрол, регионално равитие и държавна собственост“, отдел „Разперделителни сделки, обезщетителни процедури, актуване и деактуване“, като основната цел на длъжността, съгласно приложената по делото длъжностна характеристика е да изпълнява технически функции по осигуряване и обслужване работата на Областния управител, като извършва административно обслужване, проучване и систематизиране на информацията за областния управител и ръководителите на административни звена при осъществяване взаимодействието с всички държавни институции и гражданите. Освен това за тази длъжност е предвидено да получава кореспонденцията на Областния управител, да я разпределя, подготвя оперативната му работа, докладва му при съмнения за нарушения, приема и предава документите за подпис на 3 областния управител, следи за мероприятията му, води секретното деловодство, като работата се възлага директно от Областния управител и за нейното изпълнение се изисква средно образование.

В съдебното заседание, проведено на 17.06.2022 г., бяха събрани гласни доказателства, като беше разпитана свидетелката Р. Т., която е заемала длъжност „Главен секретар“ в областната администрация на област София. Свидетелката Т. заяви, че е работила заедно с ищцата почти 20 години, като през всичките тези години ищцата Попова е изпълявала длъжността секретар на Областния управител, като дейността й е свързана с цялостната организация на работата му - приема докуменация, разперделя преписки, организира и следи за графика, подготвя необходимата документация за работата му с Министерски съвет и цялостно го подпомага в работата му.

Отделно от това, в отговора на исковата молба, подаден от процесуалния представител на Областната администрация, е посочено, че длъжността, с която е заменена заеманата от Севдалина Попова по трудово правоотношение длъжност е „Главен експерт“ в същата дирекция, като изрично е посочено,че основните трудови функции на длъжността, заемана по трудови функции на длъжността, заемана по трудов договор, са изцяло променени. Това изявление се потвърждава и от представената по делото длъжностна характеристика, от която е видно, че длъжността, определена за заемане по служебно парвоотношение „Главен експерт“ в Дирекция Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ в отдел „Разпределителни сделки, обезщетителни процедури, актуване и деактуване“ е създадена с цел да оказва правна помощ за законосъобразното осъщестявване на правомощията на обастния управител, да осигурява процесуално представителство пред органите на съдебната власт, да изразява становища и разработва предложения за разрешаване на правни проблеми, свързани с функциите на областната администрация, като областите на дейност са свързани с правното обслужване на дейността на областния управител и процесуалното представителство по дела, страна по които е областния управител на област София. От длъжностната характеристика се установява, че основните задължения са в тази връзка и са свързани с изискването на юридическо образование и придобита юридическа правоспособност. От това следва, че длъжността е с изцяло нови функции, 4 поради което и прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ не е извършено законосъобразно, поради което и иска се явява доказан и следва да бъде уважен изцяло.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:

С оглед обстоятелството, че уволнението е незаконосъобразно извършено, както и че трудовото правоотношение между страните е за неопределено време, искът е основателен и ищцата следва да бъде възстановена на заеманата до уволнението длъжност «Главен специалист» в отдел «Разпоредителни сделки, обезщетителни процедури, актуване и деактуване», към дирекция «Администритивен контрол, регионално развитие и държавна собственост» в Областната администрация.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:

Основателен е и искът за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Установи се, след извършване на констатация по трудовата книжка, че ищцата е останала без работа по трудово правоотношение през периода от деня, следващ датата на уволнението – 22.07.2021 г., и за шест месеца до 21.01.2022 г. включително. Налице е фактическият състав на вземането за обезвреда по чл. 225, ал. 1 КТ – ищецът е претърпял вреди от оставането си без работа в рамките на законоустановения 6-месечен срок поради осуетеното приращение в имуществото му в следствие на незаконното уволнение, в размер на неполученото брутно трудово възнаграждение. По делото между страните е безспорно, че работната заплата за последния месец преди уволнението е в размер на 1 700 лева, а това се установява и от допълнителното споразумение от 26.03.2021 г., прието и приложено като доказателство по делото, поради което по делото не е назначавана съдебносчетоводна експертиза. От всичко това следва, че за шест месеца размера на обезщетението следва да бъде в размер на 10 200 лева, в какъвто размер е и предявен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, поради което иска следва да бъде изцяло уважен.

По разноските: Предвид изхода на делото на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ищеца има право на присъждане на направените по делото разноски, съгласно представеният по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК в размер на 600 лева – адвокатско възнаграждение на един адвокат, като не е налице възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско 5 възнагреждение от страна на ответника. Ответника следва да бъде осъден да заплати и по сметка на СРС сумата в размер на 468 лева - държавна такса от 30 лева за неоценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, държавна такса от 30 лева за неоценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и държавна такса в размер на 408 лева за оценяемия иск по чл. 225, ал. 1 от КТ.

Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, като за това не е необходимо да има изрично искане от страна на ищеца. Съгласно Определение № 393 от 29.06.2010 г., постановено по дело № 263 по описа за 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о. предварителното изпълнение на невлязлото в сила първоинстанционно решение може да бъде постановено както със самото решение по съществото на делото, така и с отделно определение. Молбата на страната за постановяване на определение за предварително изпълнение по правната си същност е искане съдът да се произнесе в рамките на служебните си правомощия относно предварителната изпълняемост на решението, поради което произнасянето на съда по тази молба е винаги допустимо, независимо от дадената от страната квалификация на искането и. Квалификацията на присъденото вземане е от компетентност на съда, постановяващ предварително изпълнение на решението, който не е обвързан от въведените от страната твърдения относно характера на присъденото вземане – когато то е за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, предварително изпълнение се допуска на основание чл. 242, ал.1 ГПК, включително и с допълнително определение, независимо дали страната е направила искане за това и как е обосновала това искане. С оглед всичко казано дотук съдът счита, че следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 10 200 лева, представляваща обезщетение за периода 22.07.2021 г. – 21.01.2022 г., през който ищцата е останала без работа.