Решение № 94 от 28.03.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Смолян, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20235440101061 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищеца Н. Н. В. срещу ответника ** АД на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД да бъде признато за установено в отношенията между Н. Н. В., ЕГН **********, с адрес град ***, община Смолян, област Смолян и „**" АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ***, че Договор за потребителски кредит № 177603 от 22.08.2022г. е недействителен поради нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК при сключването му.

Твърди се, че на 22.08.2022 година ищецът сключил договор за потребителски кредит № 177603 с ответното дружество, по силата на който кредиторът „**" АД му предоставило кредит за текущо потребление в размер на 1 000,00 лева. Съгласно чл.2 от договора срокът за издължаване на кредита е 12 (дванадесет) месеца, считано от датата на заверяване на банковата сметка на кредитополучателя. Съгласно чл.4 от момента на заверяване на разплащателната сметка по чл. 3 със сумата на отпуснатия кредит, или от усвояване на сумата на каса на „**" АД, за кредитополучателя възниква безусловното задължение да върне на кредитора получения кредит ведно с дължимите лихви, такси и други разноски, съгласно условията на договора.

Съгласно чл. 5 ал.1 погасяването на кредита се извършва на 12 (дванадесет) анюитетни месечни вноски (от които последната изравнителна), съгласно Погасителен план (Приложение №1 към договора): Сума на кредита: 1000 лв. Годишен лихвен процент: 28,80% Брой погасителни вноски: 12, Дата на отпускане на кредита:

22.08.2022 г. ,Неустойка при неизпълнение на договора: 583.20 лв. Общо платена лихва: 162.77 лв. Общо платена сума на кредита: 1 162.77 лв. Общо платена сума по кредита при необезпечен кредит: 1 745.97 лв. ГПР: 49,65% Усвоеният размер на предоставения кредит се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41,00%. Лихвеният процент на ден се равнява на 0.1138 % ( чл.7 ал.1). Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 49,65% и се изчислява съгласно Закона за 1 потребителския кредит (чл.9).

На основание чл.10 ал.1 от договора кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от настоящия Договор. Неустойката е в размер на 6,90 лева плюс 0,230% от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0,230% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.

Към датата на подписване на Договора за кредит кредитополучателят отговаря на изискванията на кредитора за използване на преференциални условия при отпускане на потребителски кредит на лоялни клиенти, като се прилага неустойка в размер на 4,86 лева плюс 0,162% от усвоения размер на кредита за първият ден на забава и 0,162 /о от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.

Съгласно чл.20 от договора вземането по него се обезпечава с поръчителство за пълния размер на кредита. Кредитополучателят се задължава, в срок от 3 (три) работни дни от сключването на договора, да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора. Физическото лице — поръчител следва да отговаря на описаните в чл. 20 ал. 3 изисквания, като кредиторът не може да откаже необосновано одобрение на физическо лице, което отговаря на тези условия, а именно - Поръчител може да бъде дееспособно физическо лице, което поема задължението да отговаря солидарно с Кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на Кредитополучателя, произтичащи от настоящия договор за потребителски кредит, при условията на чл. 138 и следващите от Закона за задълженията и договорите.

Поръчителят следва да отговаря кумулативно на следните изисквания: 1. физическо лице с брутен осигурителен доход над 1400 лв; 2. работещо по трудов договор, с наймалко 6 месеца трудов стаж при последния работодател; 3. да няма активни експозиции в Централен кредитен регистър с просрочив над 30 дни; 4. да не е страна по договор за кредит сключен с „**" АД.

Ищецът счита, че клаузата за заплащане на неустойка за неосигуряване на обезпечение след сключване на договора за кредит, е нищожна. Основното задължение на заемателя договор за потребителски кредит, е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем.

В процесния договор за потребителски кредит обаче е предвидена неустойка за неизпълнение не на главното задължение на заемателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това задължение е санкционирано с неустойка, която надвишава половината от сумата, дадена в заем (583,20 лева при заем от 1 000,00 лева). Неустойката е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД. За да възникне правото на неустойка, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.

При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на TP № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение дори и 2 когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да върне на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен - той в срок да получава главницата и възнаградителната лихва, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем. Обезпечението в случая има цел, различна от тази на неустойката.

Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение.

От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването й кредитора ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД.

Ето защо, уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените й функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Клаузата на чл. 20 от процесния договор е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на кредитора чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема.

Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. Размерът на неустойката не е взет предвид от кредитора при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, като ако това беше направено, то ГПР би надхвърлил посочения в договора за заем и би надвишил прага по чл.19 ал.4 ЗПК (петкратния размер на законната лихва). Процесният договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон.

Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит.

Според чд.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. В случая има нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според нормата на чд. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ад. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите.

След като цитираните клаузи от процесния договор като нищожни не пораждат правно действие, договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

3

В постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника ** АД, се заявява, че действително между страните е сключен процесния договор за кредит, съгласно който на ищеца е отпусната сума в размер на 1000 лева, която сума е била усвоена от него.

Тези факти доколкото не са спорни, се иска да бъдат отделени като безспорни.

По същество, иска се оспорва като неоснователен и недоказан с възражения, че съгласно действащото законодателство единствено е уреден максималния размер на годишния процент на разходите по сключените договори за потребителски кредит и посочените от ищеца клаузи не са нищожни доколкото са спазени изискванията на закона за размера на годишния процент на разходите. Нито закона, нито съдебната практика изискват кредиторът да разписва подробно методиката на формиране на годишния процент на разходите. достатъчмно е размерът да бъде конкретизиран и да предоставя информация на потребителя за начина на формиране, както е в настоящия случай. Ответната страна оспорва твърдението на ищеца, че уговорената неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави. За такава би могло да се приеме, ако единствената й цел, за която е уговорена, излиза извън рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Освен това, изтъква се, че неустойката не се включва в ГПР по кредита с оглед разпоредбата на чл.19, ал.3 т.1 от ЗПК, неустойката е за неизпълнение на конкретно договорно задължение. В съдебната практика се приема за допустимо за обявяване на неустойката за нищожна поради накърняване на добрите нрави , единствено ако тя е уговорена в много голям размер /например 3 или 5% на просрочен ден/ и няма краен срок за изчислението й, което не е налице в настоящия случай. По отношение на процесния договор се явява неприложима нормата на чл.11, а.1, т.9а от ЗПК, която предвижда като задължително съдържание на договора методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.33а от ЗПК. В случая не е уговорен референтен лихвен процент, а е регламентиран фиксиран такъв за целия срок на договора.