Решение № 1030 от 20.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1030 гр. София, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир В.ев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана В. при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир В.ев Въззивно гражданско дело № 20251100500206 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №206/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „ВГ” АД, ЕИК 121186623 гр.София срещу решение №6782 от 15.04.2024 г постановено по гр.д.№40942/23 г на СРС , 174 състав , поправено с решение №35958 от 06.09.2024 г , от своя страна поправено с решение №19927 от 05.11.2024 г по същото дело ; с което е признато за установено на основание чл.439 ГПК по искове на С. Х. П. – В., ЕГН ********** от гр.София срещу въззивника , че В. не дължи сумата от 13 288,32 лв., представляваща неплатена стойност на извършена услуга по договор за услуга, сключен въз основа на заявка от 17.01.2003 г. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 09.12.2004 г. до окончателното плащане; сумата от 1235,81 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 13 288,32 лв. за периода от 24.02.2004 г. до 09.12.2004 г. на основание чл.86 ал.1 ЗЗД и сумата от 1161,45 лв., представляваща разноски по делото на основание чл.64, ал.1 от ГПК (отм.), предмет на издаден изпълнителен лист от 04.01.2010 г. по гр.д. № 3104/04 г. по описа на СГС, I ГО, 11 състав срещу наследодателя й В.Т.С. ; въз основа на който е образувано изпълнително дело №20239270401221 по описа на ЧСИ С.Л., поради изтекла погасителна давност и плащане.

Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС .

Диспозитивът на съдебното решение не съответства на искането в исковата молба . Част от сумите по изпълнителния лист са били събрани още 2011 г . Давността е била спирана и 1 прекъсвана и остатъкът от вземанията не е погасен по давност . На 08.08.2016 г е била вписана възбрана на друг взискател спрямо ищцата , а на основание чл.459 ГПК въззивникът е присъединен по право взискател . Според чл.457 ал.2 ГПК извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател . Давността е прекъсната и с налагане на възбрана на 25.05.2023 г .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

Петитумът на исковата молба и диспозитивът на решението на СРС са достатъчно ясни .

Действително има частично плащане на процесните вземания , но е без значение на какво основание са погасени вземанията . Неоснователно е позоваването от въззивника на извършени изпълнителни действия от друг взискател – на възбрана от 08.08.2016 г . Но дори и да се вземе предвид тази възбрана , то до образуване на изпълнително дело №20239270401221 по описа на ЧСИ С.Л. давността отново е изтекла . Изтекла давност не може да бъде спряна или прекъсната , а възражението за погасителна давност е своевременно заявено в срока за доброволно изпълнение .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 20.05.2024 г и е обжалвано в срок на 03.06.2024 г /по пощата/ .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете СРС е приел , че срещу наследодателката на ищцата В.Т.С. е издаден изпълнителен лист от 04.01.2010 г. по гр.д. № 3104/04 г. по описа на СГС, I ГО, 11 състав ; въз основа на влезли в сила съдебни решения по гр.д. № 802/2009 г. по описа на САС и гр.д.

№ 3104/2004 г. по описа на СГС в полза на ответното дружество. Въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изп.д. №20128380405827 по описа на ЧСИ М.Б., което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като последните изпълнителни действия са извършени на 19.07.2012 г.

Въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново изп.д. №20239270401221 по описа на ЧСИ С.Л. срещу ищцата.

През 2010 г е наложена възбрана на недвижим имот на наследодателката на ищцата в полза на ответното дружество. Върху същия имот е вписана възбрана на 08.08.2016 г. в полза на друг взискател на длъжницата В.С. – наследодателка на ищцата въз основа на постановление за налагане на възбрана на ЧСИ Р.А. по изп.д. № 20168480400888.

Според СРС тъй като възбраната е върху един и същ имот и възбраната, наложена в полза на ответника предхожда по време, наложената възбрана в полза на взискателя по изп.д.

2

№888/2016 г., то ответникът е присъединен по право взискател на основание чл. 459 ГПК.

Спорно по делото е дали изпълнителните действия, извършени по изп.д. №20168480400888 спират давността за вземанията на ответника като присъединен по право взискател. Според доказателствата по изп.д. №20168480400888 възбраненият имот не е продаден . Ответникът твърди , че е наложил нова възбрана през 2023 г по процесното новообразуваното изпълнително дело.

Според СРС всеки един от взискателите е отделна страна в изпълнителното производство , съответно е в отделно процесуално правоотношение с изпълнителния орган . Всеки взискател има отделно право на принудително изпълнение , което принципно се реализира в отделен изпълнителен процес . Правото на принудително изпълнение е проявление на правото на защита . В случаите, в които се присъединяват взискатели по право в изпълнителните дела общото между последните е еднаквостта на обекта, от който те целят да получат удовлетворение. Имущественият обект, от своя страна, е неразривно свързан с приложимите начини на изпълнение (изпълнителни способи), уредени в ГПК. Така както по своето естество всеки изпълнителен способ срещу определено секвестируемо имущество на длъжника представлява особен изпълнителен процес, който се урежда от важащите само за него особени правила, както и от общите правила относно всички изпълнителни способи, така и принудителното изпълнение по искане на всеки един от взискателите съставлява самостоятелен изпълнителен процес, в рамките на който страната може да извършва самостоятелни процесуални действия, съответно – да настъпват самостоятелни основания за неговото спиране и прекратяване.

Според СРС не съществува никаква пречка изпълнението по отношение на първоначалния или присъединения взискател да се прекрати поради това, че изпълнителният лист в негова полза е бил обезсилен (чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК) или че длъжникът е платил преди започване на изпълнителното производство (чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК); не съществува пречка длъжникът или друг кредитор успешно да оспори вземането на присъединен кредитор (чл. 439, ал. 1 във вр. с чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, чл. 464 ГПК). Във всички тези случаи юридическото основание за спиране или прекратяване на изпълнението не засяга правото на принудително изпълнение на други кредитори – то касае единствено процесуалните права на конкретния кредитор, по отношение на когото съответните правнорелевантни факти от хипотезиса на правната норма са настъпили; правните последици от спирането и прекратяването на изпълнението настъпват единствено в неговата правна сфера. Следователно изпълнителните действия, извършвани от първоначалния взискател не прекъсват давността по отношение на присъединения по право взискател.

Според СРС в случая не се твърди и не се представят доказателства да са извършвани от ответника изпълнителни действия прекъсващи давността според посоченото в Тълкувателно решение №2 от 26.06.2025 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Поради това петгодишната погасителна давност е изтекла преди образувано на процесното ново изпълнително дело от ответника през 2023 г. и исковете са основателни .

Решението на СРС е законосъобразно , при следните уточнения и изрични мотиви по 3 доводите във въззивната жалба .

При служебна проверка не се констатират основания за нищожност на първоинстанционното решение . Решението на СРС е допустимо . Действително в първоначалния диспозитив на съдебното решение са налице очевидни фактически грешки , но същите са поправени с решение №35958 от 06.09.2024 г , от своя страна поправено с решение №19927 от 05.11.2024 г по гр.д.№40942/23 г на СРС , 174 състав . Поправеният диспозитив отразява искането на ищцата в исковата молба да се отрече дължимостта на вземанията по изпълнителен лист от 04.01.2010 г. по гр.д. № 3104/04 г. по описа на СГС, I ГО, 11 състав срещу наследодателя й В.Т.С. . В исковата молба ищцата се е позовала както на плащане от наследодателя , така и на погасителна давност .

Решението на СРС е правилно . Според наличното отбелязване върху изпълнителния лист плащане на процесните задължения всъщност няма , но е налице погасителна давност за вземанията .

Неоснователни са доводите на въззивника , че давността по отношение на ищцата е прекъсната на 08.08.2016 г с вписана възбрана на друг взискател върху имот на ищцата .

Правилно СРС е посочил , че принудителното изпълнение по искане на всеки един от взискателите съставлява самостоятелен изпълнителен процес, в рамките на който страната може да извършва самостоятелни процесуални действия, съответно могат да настъпват самостоятелни основания за неговото спиране и прекратяване . Да се приеме обратното означава взискателите да могат да се позовават на извършени от други лица процесуални действия , което противоречи на диспозитивното начало. По отношение на взискателите , включително присъединените взискатели , принципно не съществува някаква „общност“ или взаимна зависимост . Принципът е точно обратния – на разделност и независимост при действията/бездействията на взискателите и на процесуалните и материално-правните последицие от това . Както е посочено в мотивите на т.2 от Тълкувателно решение №2/2023 г от 04.07.2024 г на ОСГТК на ВКС присъединяването на взискатели води до наличието на множество взискатели, търсещи удовлетворение в едно и също изпълнително производство.

Присъединеният по свое искане или по право кредитор става страна в изпълнителния процес и се намира в отделно изпълнително правоотношение със съдебния изпълнител . При присъединяване на кредитори се достига до съединяване на делата. Взискателите са с отделни изпълнителни листове, съответно преки изпълнителни основания или по право.

Обект на принудителното изпълнение за всички взискатели - първоначалния и присъединените, е едно и също имуществено право на длъжника. В изпълнителния процес обаче, когато има присъединени взискатели, всеки от тях упражнява собственото си право по чл. 133 ЗЗД и чл. 442 ГПК, за да удовлетвори своето вземане от имуществото на длъжника.

По съображенията за общност само в обекта на изпълнение при провеждан изпълнителен процес, когато има присъединени взискатели, не би могло да се прави аналогия с необходимото другарство в исковия процес , при което с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда следва да бъде еднакво спрямо всички другари, съответно да се прилагат изискванията на чл.216 ал.2, изр.2 ГПК.

4

Съответно при основанията за спирането и прекратяването на изпълнителното дело , включително и поради перемиране също е налице разделност. Например , изпълнителното дело може да се перемира по отношение на част от взискателите и да не се перемира по отношение на други взискатели .

Не следва друго от чл.457 ал.2 ГПК , според който извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател . Нормата има предвид , че присъединеният взискател може да се ползва , например , от самото образуване на изпълнителното дело , от извършеното проучване на имуществото на длъжника , от различните връчвания на съобщения и пр. действия по администриране и движение на делото от съдебния изпълнител . Но това не означава , че извършените от другите взискатели лични действия с преки процесуални и материално-правни последици насочени към удовлетворяване на вземанията им - искания за извършване на изпълнителни действия , възлагане на ЧСИ по реда на чл.18 ал.1 ЗЧСИ и пр. – се считат извършени и от присъединения взискател .