Решение № 439 от 23.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. Пазарджик, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Христина Велчева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20255220201137 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. Т. Т., с ЕГН- **********, с адрес гр. П., ул. ..., вх.Б, ет.1, ап.24, чрез пълномощника- адв. П. М. от ПзАК, против Наказателно постановление № 25-1006-001309 от 17.07.2025 г., издадено от Началник Група към ОДМВР- Пазарджик, Сектор „ПП“, с което за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а на основание Наредба № Із- 2539 на МВР са отнети 12 точки.

В жалбата обобщено се релевират възражения за допуснато СПН, а именно че АНО не е съобразил, че нарушението е извършено в 2-годишен срок от влизане в сила на предходно НП, с което жалбоподателката е наказана за нарушение на чл.174 ал.1 от ЗДвП, като неправилно приложил правната норма за по-лекото нарушение, а не за потежкото, а в АНП не съществувала правна възможност АНО да приложи поблагоприятна разпоредба, а следва при наличие да приложи по-тежката санкционна норма за повторност.

В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява, но се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и пледира за нейното уважаване и отмяна на НП по съображенията изложени в жалбата. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна- наказващия орган не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото не е постъпило становище по същество и не е направено искане за разноски.

Съдът провери основателността на жалбата, след като съобрази изложеното в нея, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото 1 писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката е санкционирана с НП за това, че на 30.05.2025 г., в 02:50 часа, в гр. Пазарджик, на кръстовището на ул. „Д-р ... и ул. ..., е управлявала собствения си лек автомобил ..., след употреба на алкохол, установена при извършената й проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM 0195 в 02:56 часа, което отчело концентрация на алкохол в издишвания от водача въздух 1,18 промила на хиляда, която стойност била показана на водача и й бил издаден Талон за изследване № 300757 и осем броя стикери с № А009005, които Т. подписала и получила. Разяснено й било и правото, ако желае да бъде изпробвана с доказателствен анализатор, както и била предупредена, че до взимане на биологична проба за установяване наличие на алкохол в кръвта, не следва да употребява алкохол.

При проверката било установено още, че жалбоподателят не носел свидетелството си за управление на МПС.

При така установеното св. В. Р.- мл. автоконтрольор съставил против Т. АУАН с № 4003919/30.05.2025 г., който бил предявен и връчен екземпляр на нарушителя срещу подпис. При предявяване на акта жалбоподателката заявила, че нямала възражения и не желаела да даде обяснения.

Въпреки издаденият й Талон за изследване жалбоподателката не се явила Спешно отделение при МБАЛ- Пазарджик, за да даде кръвна проба за химичен анализ за наличието/липсата на алкохол, а при съставяне на ТИ заявила, че не желае да бъде изпробвана с доказателствен анализатор.

Въз основа на съставения АУАН на 17.07.2025 г., било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на санкционираното лице на 01.08.2025 г., видно от разписката към санкционния акт. Жалбата срещу НП била депозирана от наказаното лице чрез надлежно упълномощен адвокат до съда чрез АНО до съда, като била входирана в деловодството на ОДМВР- Пазарджик на 06.08.2025 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. В. Р.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП постановява забрана за водача на МПС да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол. От показанията на св.

Р. безспорно се установява, че на въпросните дата и място жалбоподателката е управлявала цитирания в НП лек автомобил, както и че същият се движел „кръшкайки“ по пътното платно. Затова била спряна за проверка, като при тестването на водача с техническото средство, същото отчело наличие на алкохол в издишвания въздух, като пред св. Р. и колегата му, Т. заявила, че била на гости и „нещо пийнала“, но трябвало да се прибере в гр. П., защото нямало кой да я закара. Била й разяснена възможността да даде кръв за химичен анализ или да бъде тествана с доказателствен анализатор, като същата отказала втория способ и поискала да даде кръв за химичен 2 анализ. Затова й бил издаден талон за изследване, който е връчен заедно със стикерите.

Видно от уведомителното писмо от изп. директор на МБАЛ- Пазарджик, е че Т. не се е явила в СО на МБАЛ, за да даде кръв.

По-нататък констатациите описани в АУАН за управление на МПС след употреба на алкохол над 0,8 на хиляда в издишания от водача въздух, а именно 1,18 промила се установяват категорично от показанията на техническото средство, с което е направено измерването (виж разпечатка на л.7).

При тези данни от правна страна съдът приема, че от обективна и субективна страна е осъществен фактическият състав на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

Съдът не споделя направените в жалбата възражения, поддържани и в с.з., че е налице СПН, тъй като при наличието на законовите предпоставки за това, АНО не е санкционирал жалбоподателката по-тежко наказуемия квалифициран състав, а именно извършено нарушение при условията на повторност.

На първо място, признакът повторност, макар и да е установен по-късно от АНО, той е длъжен да санкционира нарушителя по вмененото му с АУАН адв. нарушение. В случая за управление на МПС след употреба на алкохол в концентрация в кръвта над 0,8 промила, установена по надлежния ред. Актосъставителят очевидно не е разполагал с доказателства за това, че жалбоподателката е осъществила по-тежко наказуемия състав на нарушение, затова и е повдигнал адм. обвинение, като е съставил акт за нарушение по основния състав. Основно правило в АНП е АНО да санкционира нарушителя за това нарушение, което му е вменено с АУАН и той няма право да изменя адм. обвинение, особено ако става въпрос за по-тежко наказуемо нарушение, както е в случая, тъй като неминуемо ще наруши правото на защита на наказаното лице, като за пръв път със санкционния акт повдига ново обвинение- за по -тежко нарушение.

Съдът не споделя и издигнатия във въззивната жалба аргумент, а именно че АНП като строго формално не позволявало на АНО да прилага по-благоприятния закон. Напротив, принципно АНО има право и е негово задължение при наличието на по-благоприятен закон по отношение на дееца- да го приложи. В случая обаче не сме в такава хипотеза. АНО е санкционирал дееца за нарушението, за което му е повдигнато обвинение, чието авторство е доказано до степен на несъмненост.

Ето защо съдът счита, че правилно и законосъобразно жалбоподателката е наказана за нарушението, за което и е повдигнато с АУАН, адм. обвинение.

Макар възражения в тази насока да не са направени, съдът намира за необходимо да отбележи, че при цялостната извършена проверка, не констатира допуснати СПН в развилото се АНП. То е започнало със съставяне на АУАН, в присъствието на нарушителя и свидетел. АУАН съдържа всички необходими реквизити по чл.42 от ЗАНН, като нарушението е описано ясно и точно и съдържа всички съставомерни факти и обстоятелства. На нарушителя е предявен и връчен екземпляр от АУАН срещу подпис. Спазена е и процедурата по тестване с техническо средство, което е изправно, видно от приобщените писмени доказателства, спазен е и редът по Наредба №1/2017 г. Актът е съставен в законоустановения срок и от орган в кръга на компетенциите му.

НП също е съставено в срок и от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., като съдържа всички реквизити по чл.57 ал.1 от ЗАНН и описаното словесно нарушение, съответства на описанието му в акта. И в двата акта посочената 3 правна квалификация напълно съответства на вмененото адм. нарушение.

Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл.174 ал.3 от ЗДвП правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като са му наложени кумулативно административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС във фиксиран от закона размер, поради което и не подлежат на корекция от съда.

В случая е неприложима разпоредбата и за маловажност на нарушението, но и с оглед и степента на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение, която е висока, както и високата обществена опасност на нарушителя, с оглед статуса му като водач и обстоятелството, че е санкциониран многократно за адм. нарушения, в това число няколко пъти и за нарушение като настоящето, изключва маловажността и малозначителността на настоящето нарушение.

С оглед извършеното нарушение само за пълнота следва да се посочи, че с атакуваното наказателно постановление към момента на издаването му правилно АНО е постановил и отнемане на 12 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, макар тази санкция да не подлежи на контрол от съда.

С оглед на изложеното до тук НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В хода на производството не са направени искания за разноски от страните, поради което и не се налага този въпрос да бъде обсъждан от съда.

Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.5 и ал.9 от ЗАНН,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1006-001309 от 17.07.2025 г., издадено от Началник Група към ОДМВР- Пазарджик, Сектор „ПП“, с което на В. Т. Т., с ЕГН- **********, с адрес гр. П., ул. ..., вх.Б, ет.1, ап.24, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а на основание Наредба № Із- 2539 на МВР са отнети 12 точки, като законосъобразно.

Решението може да се обжалва пред Административен съд- Пазарджик в 14дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4