Решение № 1862 от 22.04.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 12942/2024
- Вид
- Решение № 1862
- Подписан
- 22.04.2025
- В сила
- 22.04.2025
- Състав
- Крум Борисов Гечев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 342, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1862 гр. Пловдив, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330112942 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК:
130460283 против М. И. М., с ЕГН: **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 717,74 лв. (седемстотин и седемнадесет лева), представляваща общ сбор на дължимите суми по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ** г., Договор за услуга с предпочетен номер **/** г., Договор за лизинг от ** г., Приложения и Общи условия към Договорите и издадени въз основа на тях фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 2887/01.04.2024 г. по ч.гр.д. № 5069/2024г. по описа на ПРС, VІІІ – ми гр. състав.
Ищецът твърди, че М. И. М. и „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги: Договор за услуга Интернет за дома с предпочетен номер ** от ** г., по който задължението е в размер на 20.89 лв., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, дължимо за период 15.12.2021-14.01.2022 г. 2. Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ** от ** г. по който задължението е в размер на 83.65 лв., представляващо частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление 1 на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, какато и сума в размер на 2.99 лв. вноска по договор за лизинг от ** г. за **, дължими за период 15.12.2021-14.01.2022 г. 3. Договор за услуга Интернет за дома с предпочетен номер ** от ** г., по който задължението е в размер на 19.99 лв., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, дължимо за период 15.01.2022-14.02.2022 г. 4.
Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ** от ** г., по който задължението е в размер на 60.01 лв., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, и сума в размер на 2.99 лв. вноска по договор за лизинг от ** г. за **, дължими за период 15.01.2022-14.02.2022 г. 5. Договор за услуга Интернет за дома с предпочетен номер ** от 30.4.2021 г., по който задължението е в размер на 19.99 лв., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, дължими за периода 15.02.2022-14.03.2022 г. 6. Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ** от ** г., по който задължението е в размер на 17.55 лв., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, и сума в размер на 2.99 лв. вноска по договор за лизинг от ** г. за **, дължими за периода 15.02.2022-14.03.2022 г.
По тези задължения, възлизащи в общ размер на 231.05 лв. били издадени Фактура № ** г., Фактура № ** г. и Фактура № ** г., като във всяка от тях било посочено подробно как е формирано вземането. Поради неизпълнение на задълженията на длъжника по договорите, те са прекратени едностранно от Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД) на 09.05.2022 г. (за договора за лизинг -чл. 11, ат. 1 от общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т. 196 от Общите условия). Предвид задълженията за преходни периоди в размер на 231.05 лв. както и дължими лизингови вноски за период 15.04.2022-14.05.2022 г. в размер на 56.81 лв. по договор за лизинг от ** г. за **, като последица от посоченото неизпълнение били начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 429.88 лв., формирани както следва: По договор за услуга Интернет за дома с предпочетен номер ** от ** г. сума в размер на 145,98лв., от която сума в размер на 49,98 лв., представляваща три месечни такси, и сума в размер на 96,00 лв. за **, представляваща цената на устройството, което потребителят не е върнал при прекратяването на договора; по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ** от ** г. сума в размер на 283.90 лева, от които сума в размер на 43.86 лв., представляваща три месечни такси, и сума в размер на 240.04 лв. за **, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, по вина или инициатива на потребителя, били уредени от страните в изрични клаузи с идентично съдържание. Съгласно тези клаузи, в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички 2 месечни абонаменти за периода от прекратяването на договора до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение абонатът дължи възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора, както и част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, формирани от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Всички непогасени и изискуеми задължения били обединени в една обща фактура № ** г. за клиентски номер **, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването й, на стойност 717,74 лв., като сумата представлява сбор от всички дължими суми по следните договори/споразумения. Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Йеттел България" ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Пловдив, въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 5069/2024 г. пред 8-ми състав и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за посочените вземания, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда до погасяването й, ведно с разноски, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.
Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника. Ответникът или негов представител не се явява в откритото съдебно заседание. Същият не е направил и искане делото да се разгледа в негово отсъствие, като е уведомен за последиците на чл. 238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца в проведеното първо открито съдебно заседание по делото е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание по делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна, като ответникът е редовно уведомен за 3 последиците по чл. 238 ГПК.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.
Едновременно с това, от представените от ищеца писмени доказателства се прави извод и за вероятна основателност на исковата претенция на „Йеттел България“ ЕАД.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените установителни искове да бъдат уважени изцяло.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ще се присъдят в полза на ищеца сторените от него разноски, които видно от представения по делото списък по чл. 80 ГПК възлизат в общ размер на 505 лева, от които 25 лева – разноски за заплатена държавна такса и 480 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. В заповедното производство по ч.гр.д.
№ 5069/2024г. по описа на ПРС, VIII – ти гр. състав ищецът е направил съдебни разноски в общ размер на 505 лева, които също следва да му се присъдят с решението.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.
И. М., с ЕГН: ********** дължи на „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК:
130460283 сумата от общо 717,74 лв. (седемстотин и седемнадесет лева), представляваща общ сбор на дължимите суми по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ** г., Договор за услуга с предпочетен номер **/** г., Договор за лизинг от ** г., Приложения и Общи условия към Договорите и издадени въз основа на тях фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 2887/01.04.2024 г. по ч.гр.д. № 5069/2024г. по описа на ПРС, VІІІ – ми гр. състав.
ОСЪЖДА М. И. М., с ЕГН: ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК: 130460283 сумата от общо 1010 лева /хиляда и десет лева/, представляваща направени съдебно – деловодни разноски в настоящото производство и в заповедното производство по .гр.д. № 5069/2024г. по описа на ПРС, VІІІ – ми гр. състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд – Пловдив в 4 едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5