Решение № 260339 от 26.01.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............... гр. София, 26.01.2022г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

Д.

КОВАЧЕВ при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 5639 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 25.11.2019г., постановено по гр.д. № 31104/2015г. по описа на СРС, ГО, 123 състав, са уважени предявените от „Б.“ АД срещу “М.2.” ЕООД и Д.И.Я. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане в условията на пасивна солидарност между ответниците на сумата от 9 600 лева, представляваща неустойка по чл. 8 от договор за реклама от 27.04.2012г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане в условията на пасивна солидарност между ответниците на сумата от 1 049, 29 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната липва върху главницата за периода от 24.03.2014г. до 01.06.2015г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Д.И.Я., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че съдът не е изследвал нито едно от изложените в отговора на исковата молба възражения, липсвали мотиви както от фактическа страна, така и от правна страна. Поддържа, че липсата на фактически и правен анализ на събраните по делото доказателства прави невъзможна и дължимата от въззивния съд инстанционна проверка. Навежда съображения, че липсата на мотиви в постановения съдебен акт формира извод за неправилност на решението. С оглед изложеното е направено искане за произнасяне по всички възражения, релевирани в отговора на исковата молба и за отмяна на решението в обжалваната му част.

Въззиваемото дружество „Б.” АД оспорва жалбата по съображения за нейната неоснователност. Счита първоинстанционното решение за правилно, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на материалния закон.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са в условията на пасивно субективно и обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Първоинстанционното решение, в частта, в която са уважени предявените искове срещу солидарния длъжник „М.2.“ ЕООД, е влязло в сила като необжалвано от ответника.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По възражението за нарушаване на изискванията по чл. 236, ал. 2 от ГПК при постановяване на първоинстанционното решение:

Изискването за излагане на мотиви към съдебното решение е заложено в процесуалния закон – чл. 236, ал. 2 ГПК. Постоянна е съдебната практика на ВКС по въпроса, че нарушаването на изискването за мотивираност, както и недостатъците на мотивите са основание за отмяна поради неправилност на постановеното решение, но не представляват порок водещ до неговата нищожност. Нищожността е най-тежкия порок на съдебното решение и тя е налице, когато волята на съда изобщо не е надлежно формирана /не е постановено от надлежен орган в надлежен състав, не е изготвено в писмена форма или е неподписано/ или ако е формирана воля, тя е така изразена, че съдържанието му е абсолютно неразбираемо и не може да бъде установено дори по пътя на тълкуването. Що се отнася до пороците при формиране на правните изводи на съда, липсата на мотиви или погрешни мотиви, тези пороци водят до неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати процесуални нарушения, но не до неговата недопустимост или нищожност. В този смисъл е решение № 432/26.10.2010г. по гр.дело № 826/2010 год. на ВКС, ІІ ГО; решение № 157/01.07.2011г. по гр.дело № 1125/2010 год. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 134 от 30.12.2013г. по гр.д. № 3482013г. на ВКС, ІІ ТО. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изразеното становище в посочените решения, както и в решение № 27 от 22.04.2019г. на ВКС, постановено по гр.д. № 1321/2018г., IV ГО, в което се приема, че когато неразбираемостта и противоречието в мотивите е резултат на формално-невалидни умозаключения, които не могат да са логически следствия от дадени условия, противоречат на опита и/или научното познание, порокът на решението е необоснованост на същото. В тези случаи – на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на необоснованост, щом е ясно или установимо, какво е постановил съдът по искането, с което е сезиран, решението е неправилно, а не нищожно. Неразбираемата воля на съда, неясните и противоречиви мотиви не могат да обусловят недопустимост на съдебния акт, защото нямат отношение към процесуалните предпоставки относно съществуването или упражняването на правото на иск.

В аспекта на изложеното се налага извод, че релевираното от въззивника възражение е такова, относимо към правилността на първоинстанционния акт и не може да обоснове извод за неговата недопустимост или нищожност.

По същество на правния спор настоящият съдебен състав приема следното:

По делото е представен договор за покупко-продажба на стоки от 27.04.2012г., от който се установява, че ищецът, като продавач, се е задължил да продава на ответника „М.2.”

ЕООД, като купувач, а последният се е задължил да купува от „Б.“

АД, различни количества от всички стоки, включени в портфолиото на продавача, дадени в Приложение №1 от договор за реклама. Срокът на действие на договора е определен на 30 месеца и до изпълнение на условията по чл. 1 от договора, считано от момента на подписването му. По силата на чл. 2 от същия договор, ответникът се е задължил да купува от ищеца минимално месечно количество кафе „Спетема супериоре голд“ общо за целия период 800 кг. В чл. 9 от договора е предвидено, че продавачът има право едностранно да прекрати договора, ако купувачът не закупува договорените минимални количества кафе, така, както са дадени в чл. 1, ал. 2 от договора, като прекратяването се извършва с едностранно писмено предизвестие, което се връчва на купувача по реда на чл. 4 от същия договор – чрез връчване на купувача и/или на негов представител или чрез изпращане на купувача и/или на негов представител. Съгласно чл. 10 от договора, при прекратяване на договора при условията на чл. 9 купувачът е длъжен да плати на продавача еднократна парична неустойка в размер на 9 600 лева с ДДС. С нормата на чл. 11, ответникът Д.И.Я. се е съгласил да бъде солидарен поръчител и съдлъжник на купувача за всички негови бъдещи парични задължения към продавач, които могат да произтекат от неизпълнението на настоящия договор.

По делото е представен и договор за реклама от 27.04.2012г., от който се установява, че ищецът е възложил на ответника „М.2.“ ЕООД да рекламира ефективно всички стоки от портфолиото на ищцовото дружество, съгласно Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, което ще се извършва в кафе-бар „Валенсиано“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „11-ти август“ № 6. Според чл. 1, ал. 3, рекламирането на стоките се извършва с цел популяризиране сред потребителите на стоките на рекламодателя чрез излагане, поставяне, монтиране, оповестяване и ползване на предоставените рекламни материали и/или техника. В чл. 4 от договора са посочени основните задължения на изпълнителя, а именно – да приема рекламните материали и/или техника и да осигури условия за тяхното монтиране в търговския обект; да използва рекламните материали /техника/ само по тяхното предназначение; да поставя рекламните материали /техника/ на видни места по начин, позволяващ да се постигне оптимално рекламно въздействие върху потребителя за популяризиране на стоките; да не използва в търговския обект други материали или предмети заедно с предоставените от рекламодателя рекламни материали; да не използва други рекламни материали, отнасящи се до същите видове стоки; да не преотстъпва под никаква форма ползването на рекламните материали и/или предоставената техника; да заплаща за своя сметка всички текущи разноски по ползването на рекламните материали и/или техника; да осигурява разрешителни за монтаж и ползване на рекламните материали и техника; да осигурява за своя сметка всички технически условия за монтирането и използването на рекламните материали и/или техника; да се грижи за предадените му рекламни материали и/или техника с грижата на добрия търговец; да уведомява рекламодателя за всяка повреда или посегателство върху предадените рекламни материали и/или техника. Срокът на действие на договора е определен на 30 месеца и до изпълнение на условията по чл. 1 от договора за покупко-продажба на стоки, считано от момента на подписването му. В чл. 7, т. 2 е предвидено, че договорът се прекратява с едностранно писмено предизвестие от страна на рекламодателя, ако изпълнителят едностранно прекрати закупуването на кафетата с марка „Спетема” и/или други договорени стоки, тъй като договорът за реклама има смисъл единствено и само ако същият се изпълнява едновременно с договора за покупко-продажба на стоки от портфолиото на „Б.” АД. Съгласно чл. 8 от договора, при прекратяване на договора при условията на чл. 7 изпълнителят е длъжен да плати на продавача еднократна парична неустойка в размер на 9 600 лева с ДДС, като неустойката е изискуема и ликвидна от момента на прекратяване на договора. Според уговореното в чл. 9, ответникът Д.И.Я. се е съгласил да бъде солидарен поръчител и съдлъжник на купувача за всички негови бъдещи парични задължения към продавач, които могат да произтекат от неизпълнението на настоящия договор.

Посочено е, че в тази му част договорът има действие на договор за поръчителство, сключен между продавача, купувача и поръчителя при условията на чл. 138 и сл. ЗЗД, също и на встъпване на посоченото физическо лице като солидарен съдлъжник на купувача за задълженията му към продавача, извършено при условията на чл. 101 ал. 1 и 2 ЗЗД.

В случая ищцовото дружество твърди, ответното дружество „М.2.“ ЕООД не е изпълнило задълженията си по чл. 1, ал. 2, б. „а“ от договора за покупко-продажба на стоки, тъй като е прекратило едностранно закупуването на кафета с марка „Спетема“, поради което на 20.03.2014г. е връчена нотариална покана-предизвестие, с която „Б.“ АД е прекратило едностранно действието на договора за покупко-продажба на стоки, както и действието на договора за реклама на основание чл. 7, т. 2 от същия.

Съобразно релевираните в исковата молба фактически твърдения, обосноваващи предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, възникването на предявеното спорно акцесорно материално право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1/. наличието на облигационна връзка – двустранна правна връзка, валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; 2/. че кредиторът /ищецът/ е изпълнил задълженията си по сключения договор/че е бил готов да ги изпълни/; 3/. че процесният договор е бил предсрочно прекратен/развален и 4/. че между страните е била валидно уговорена по размер неустойка в случай на предсрочно прекратяване/разваляне на договора.

По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер са предварително определени от страните. Страните могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за причинени вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се доказват. Неустойката, съгласно чл.