Решение № 513 от 12.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20241110154759 по описа за 2024 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „Ф”ЕАД е предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо , че ответникът му дължи следните суми: 443,41 лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с абонатен № 189377, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. ; 113,08лв, представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2021г. до 22.12.2023г. ; 19,63 лв, представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.11.2020г. до 30.04.2022г. , и 4,94 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 15.01.2021г. до 22.12.2023г. , заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 09.01.2024г. до окончателното плащане ,за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 1631 /2024г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа исковете.

При устните състезания в съдебното заседание на 12.12.2025г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

1

Ответникът Венцислав П. И. оспорва изцяло по основание и размер предявените искове видно от изявленията на пълномощника му в представения на 07.11.2024г. отговор на исковата молба.

Сочат се доводи, според коите в роцесния имот няма нито парно отопление , нито горещо водоснабдяване, тъй като топлоподаването е спряно централно за цялата сграда-етажна собственост , поради което не са възникнали задължения във връзка с доставка на топлинна енергия през процесния период.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа оспорването на исковете. В заседанието на 12.12.2025г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ответника , но с писмено изложение от 10.12.2025г. адвокатът на ответника е пледирал за отхъврляне на исковете.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на исковете :

Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжницата на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 1631/2024г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Относно основателността на исковете. :

Предявените установителни искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

С исковата молба ищецът е представил заверено копие от нотариален акт № 104/25.11.2004г., том ІІІ, рег. № 9660, дело № 447/2004г. на нотариус В.А, удостоверяващ договор за продажба на процесния апартамент от предишните собствениици П И. И. и С.П И.а на В. П. И. (ответникът по настоящото дело), както и запазване от всеки от продавачите П И. И. и С.П И.а на безвъзмездно пожизнено вещно право на ползване на процесния апартамент заедно и поотделно.

В настоящото съдебно производство не са представени доказателства за наличие на факти , погасяващи правото на ползване на П И. И. и С.П И.а , поради което следва да се приеме , че през целия процесен период от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. всеки от тях е упражнявал правото на ползване върху процесния имот и следователно е бил потребител – клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ.

В предственото с исковата молба заверено копие от Съобщение към фактура № 1013987780/31.07.2021г. , установяваща окончателния размер на задълженията във връзка с доставка на топлинна енергия за процесния период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. , като получател , т.е. титурял на партидата за процесния имот е вписан П И. И. (ползвател по нотариалния акт № 104/25.11.2004г., том ІІІ, рег. № 9660, дело № 447/2004г. на нотариус 2

В.А).

С допълнително писмено становище от 20.01.2025г. ищецът е представил два протокола за отчет за процесния период от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. и за следващия период от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. , в които като титуляр на партидата за имота също е вписан ползвателят П И. И. , а не ответникът В. П. И..

С допълнително писмено становище от 20.01.2025г. ищецът е представил и две инвидуални изравнителни сметки за топлинна енергия за процесния период от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. и за следващия период от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. , в които като титуляр на партидата за имота също е вписан ползвателят П И. И. , а не ответникът В. П. И..

В представените от ищеца две общиизравнителни сметки за имота и Констативен протокол № 55 /06.01.2010г. не е вписан титуляр на партидата за имота.

Ответникът е представил с писменото изложение от 10.12.2025г. копие от Годишен отчет за период от 01.05.2024г. до 30.04.2025г. (т.е. значително след процесния период) , в който отново като титуляр на партидата за имота е вписан ползвателят П И. И. , а не ответникът В. П. И..

В представената от ответника Индивидуална изравнителна сметка за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2023г. (след процесния период ) също като титуляр на партидата за имота също е вписан ползвателят П И. И. , а не ответникът В. П. И..

В представената от ответника Индивидуална изравнителна сметка за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. (след процесния период ) също титуляр на партидата за имота също е вписана Мария Димова Алкаиди (трето лице, неучастващо по насотящото дело), а не ответникът В. П. И., като по настоящото дело няма нито данни , нито доказателства за фактическата и правната връзки между Мария Димова Алкиди и ответника.

Следователно по делото е доказано чрез цитираните нотариален акт и счетоводни документи , издадени от ищцовото дружество , че през процесния период от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. ответникът по настоящото дело е бил собственик на процесния апартамент, но не е притежавала правомощието ползване, тъй като ползватели на апартамента са били други лица.

По настоящото дело не са представени иникакви доказателства , че ответникът е ползвал процесния апартамент през процесния период.

Според нормативната уредба „потребител на топлинна енергия” е физическо лице – собственик или ползвател на имот , което ползва топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване за домакинството си. Следователно за да бъде потребител на топлинна енергия физическото лице трябва да отговаря на две комулативно изискуеми условия: 1)да притежава вещно право на собственост върху съответния имот , съответно вещно или облигационно право на ползване върху същия имот , и 2) да ползва реално имота.

По настоящото дело по отношение на ответника е доказано , че не е притежавал правомощието ползване , тъй като по силата на договора, удостоверен с нотариален акт № 104/25.11.2004г., том ІІІ, рег. № 9660, дело № 447/2004г. на нотариус В.А , право на 3 ползване върху процесния апартамент са притежавали други лица - П И. И. и С.П И.а, като няма доказателства за осъществяване на факти, погасяващи правата им на ползване върху имота през процесиня период.

С оглед постановеното в Тълкувателно решение № 2/2017г. от 17.05.2018г. по тълк. д.

№ 2/2017г. на ССГК на ВКС съдебната практика приема , че при наличие едноверменно на собственици и титуляри на вещни или облигационни права на ползване върху топлоснабдения имот „клиент на топлинна енерегия” по смисъла на чл.153,ал.1ЗЕ , т.е купувач на топлинна енергия и задължен за плащането й , е този от тях , който е сключил договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди в имота, удостоверен с писмени доказателства , които могат да бъдат както заявление за откриване на партида за целия имот , така и счетоводни документи , удостоверяващи лицето , на което се води партидата за имота в ищцовото дружество.

По настоящото дело ищецът не е доказал , че ответникът е бил сключил договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот през процесния период. Според всички представени доокументи по делото страна по договора за доставка на топлинна енергия и титуляр на партидата за процесиня имот е ползвателят П И. И..

Тъй като не е бил потребител на топлинна енергия през посочения период за процесния апартамент , за ответника не са възникнали задължения по чл.140а ЗЕ да заплаща цената на доставената в апартамента топлоенергия за горещо водоснабдяване и за отопление.

Предвид изложеното , тъй като ответникът не е бил потребител на топлинна енергия за процесния апартамент през процесния период , съответно не отговаря за задълженията на потребителите на топлинна енергия в имота за този период, той не е материално-правно легитимиран да отговаря по предявените установителни искове. Пасивната материалноправна легитимация е едно от условията за основателността на исковете.

Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .

При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.

Предявените установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските по делото :

На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете са отхвърлени.

На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото дело – платеното възнаграждение за един адвокат според посоченото в 4 представения Договор за правна защита и съдействие от 30.10.2024г. (600 лв).

Възражението на ищцовата страна за прекомерност на уговорения от ответника адвокатски хонорар е неонователно и следва да бъде отхвърлено, защото в конкретния случай не е налице хипотезата на чл.78,ал.5 ГПК, тъй като не е налице прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение , тъй като уговорения и платен хонорар от 600 лв съответства на цената на исковете.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Ф” ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, против В. П. И., ЕГН: ********** , гр. София, ж.к. ****, със съдебен адрес : град София, ж.к. „*****, чрез адвокат В. В., обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо , че ответницата дължи на ищеца сумите :

443,41 лв (четиристотин четиридесет и три лева и четиридесет и една стотинки), представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с абонатен № 189377, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. ; 113,08лв (сто и тринадесет лева и осем стотинки), представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2021г. до 22.12.2023г. ; 19,63 лв (деветнадесет лева и шестдесет и три стотинки), представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.11.2020г. до 30.04.2022г. , и 4,94 лв (четири лева и деветдесет и четири стотинки), представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 15.01.2021г. до 22.12.2023г. , заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 09.01.2024г. до окончателното плащане ,за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 1631 /2024г. по описа на СРС,68 състав.