Решение № 288 от 14.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Бургас, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20262120200573 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „В.“ ЕООД, ЕИК ****, срещу Наказателно постановление № 869013-F865235/12.01.2026 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 550 евро.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М. В. от БАК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк.

Т. Д.а, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Изразено е и писмено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 24.12.2025 г., в 12:37 ч., в г*****, служители на НАП извършили проверка на търговски обект - скара 3 коледен базар, стопанисван от жалбоподателя. В хода на проверката е установено, че след извършена контролна покупка на два броя чай и два броя торта на обща стойност 21 лв., заплатени в брой, не е издаден фискален касов бон от работещо в обекта фискално устройство.

На 29.12.2025 г. св. А. М. - инспектор в НАП, съставил на жалбоподателя акт за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата.

1

На 12.01.2026 г. АНО издал и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 550 евро.

На 19.01.2026 г. АНО е издал заповед за налагане на принудителна административна мярка - запечатване на търговския обект за срок от 14 дни, считано от 26.01.2026 г. до 09.02.2026 г. (видно и от представения по делото протокол на л. 13).

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното наказание, и предвид на така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка наказателният съд не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. от чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на ПВС), а е длъжен служебно (ex officio) да издири обективната истина и приложимия по делото закон, включително да провери дали са спазени принципите на законност и пропорционалност на нарушението и наказанието, както и дали е зачетено правото на всеки да не бъде съден/наказван два пъти за едно и също нещо.

Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Неизпълнението на горното задължение е скрепено с административна отговорност по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а именно в размер от 1000 до 4000 лв., респ. при повторност - от 2000 до 8000 лв.

Според настоящия съдебен състав въпросното нарушение е установено по безспорен начин въз основа на събраните по делото доказателства.

Нарушението не се отличава от обичайните такива от този вид, а и предвид на охранявания обект - обществените отношения свързани с гарантиране на ефективно и пълно отчитане и събиране на данъци в страна членка на ЕС, съдът намира, че приложението на чл. 28 от ЗАНН би било незаконосъобразно.

На първо място, наказателното постановление следва да се отмени поради нарушаване на разпоредбата на чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), предвиждаща забрана за наказване два пъти за едно и също нещо.

По делото няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява по 2 безспорен начин, че по повод на констатираното нарушение, по отношение на жалбоподателя, е издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка „запечатване“ на търговски обект (№ ФК-474-0171955/19.01.2026 г.), която е била приведена в предварително изпълнение и обектът фактически не е функционирал 14 дни, считано от 26.01.2026 г. до 09.02.2026 г. Преди това обаче, на 12.01.2026 г., АНО е издал обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, което все още не е влязло в законна сила, с което жалбоподателят е санкциониран за своето противоправно поведение с налагане на имуществена санкция. Т.е. за едно и също нещо АНО е реализирал отговорността на нарушителя два пъти, с две различни наказателни имуществени санкции - пряка финансова санкция от 550 евро и опосредена (косвена) търговска санкция - „запечатване на търговски обект“ за 14 дни.

Доколкото обаче тези наказателни санкции се развиват в различни и самостоятелни административни и съдебни производства, без да има възможност да се съобрази тяхната тежест и да се извърши индивидуализация на кумулираните санкции, спрямо конкретното нарушение, то едновременното им налагане за едно и също нещо се явява в недопустимо нарушение на основния принцип в правото - право на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също нещо - ne bis in idem, залегнал в чл. 50 от Хартата и в чл. 4 от Протокол № 7 от ЕКПЧ. В този смисъл е и съдебната практика на СЕС по делата С-97/21 и C-733/23.

Независимо от горното основание за отмяна на НП, налице е и второ такова, а именно - поради нарушаване на принципа на пропорционалност (чл. 49 Хартата).

Съгласно чл. 49, ал. 3 от Хартата, тежестта на наказанието не трябва да бъде несъразмерно спрямо извършеното престъпление. Според решение на СЕС от 4 май 2023 г., постановено по дело C-40/21, тази разпоредба се отнася до санкциите с наказателноправен характер, а за тази преценка са релевантни три критерия - правната квалификация на нарушението във вътрешното право; самото естество на нарушението; и естеството и тежестта на санкцията (в този смисъл са и решения на СЕС по дело C-544/19 и по дело C-117/20). В конкретния случай нарушението на данъчното законодателство е с наказателен характер и то произтича не само от естеството му, но и от степента на строгост на санкциите (C-439/19).

Спазването на принципа на пропорционалност по чл. 49, ал. 3 от Хартата изисква налаганите санкции (една/кумулативно наложени) да не превишават границите на това, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от правната уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (решения по делата C-570/20 и C-524/15).

Наред със спиране работата на обекта за 14 дни, на жалбоподателя е наложена и имуществена санкция от 550 евро (1075,71 лв.). Налагането на две кумулативни санкции не е недопустимо (при условие обаче, че се развие в едно производство или както е посочил и СЕС поне да има възможност за координиране на производства), а напротив, понякога е необходимо. И това е така, за да може най - добре да се индивидуализира наказанието и да се изпълнят целите предвидени в закона - да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, както и да се ограничи възможността му да извършва други нарушения, да се окаже предупредително и възпитателно действие върху останалите членове на обществото.

Това е и логично, тъй като в крайна сметка целта на правото (закона) е да се наложи такова наказание (едно, две или повече по вид), което да съответства на тежестта на 3 разглежданото нарушение и да е насочено към постигането на определен резултат (чл.

12 от ЗАНН). В случая обаче за едно подобно нарушение на данъчното законодателство да се налагат две имуществени санкции в този размер (1075,71 лв.) и продължителност на забраната (14 дни), според съда, се явява непропорционално тежко за един търговец. Отново следва да се припомни, че не строгостта, а неизбежността от наказанието трябва да е водещ принцип в наказателната политика на една съвременна демократична държава. Важно е всеки търговец да спазва закона и да знае, че при нарушение на ЗДДС и Наредбата, той ще бъде своевременно разкрит и наказан, но за последното обстоятелство важи в пълна сила принципът на справедливостта. Тук обаче търговецът не само че е санкциониран с немалката сума от 1075,71 лв., но и е блокирана работата му за срок от 14 дни. С оглед на изложеното, според съда, тази съвкупност от санкции се явява очевидно несъразмерна спрямо извършеното нарушение.

Отделно от това, настоящият съдебен състав е на мнение и че санкцията от 1075,71 лв. сама по себе си е значителна по размер. От събраните по делото доказателства се установи, че продажбата, която не е била фискализирана от жалбоподателя е на стойност 21 лв. В случая обаче съотношението между неотчетения ДДС от 20 % (или т. нар. „предполагаема облага за търговеца“ е 4,20 лв.), и наложената санкция от 1075,71 лв., очевидно е несъразмерно и санкцията се явява над 250 пъти по-висока. Тази парична санкция действително надхвърля границите на необходимото за да се постигне един поправително-възпиращ ефект.

Предвидените в националното законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели. Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално се гарантира реално възпиращ ефект, същевременно не се надхвърля необходимото за постигането на споменатата цел. Освен това принципът на пропорционалност изисква при определяне на наказанието, както и при определяне размера на глобата, да се отчитат конкретните обстоятелства по случая (така решение на СЕС по делата C733/23, C-655/21 и С-97/21).

В решението на СЕС от 3 юли 2025 г. по дело C-733/23 се посочва още, че за да се прецени пропорционалността на санкциите, трябва да се вземат предвид и възможността националният съд да измени квалификацията спрямо дадената в обвинителния акт, като тази възможност е от естество да доведе до налагането на полека санкция, както и възможността да нюансира санкцията спрямо тежестта на съответното престъпление (C-655/21). Принципът на пропорционалност на наказанията, предоставя правомощие на съда да нюансира наказателноправната санкция в зависимост от обстоятелствата по случая, като, от една страна, компетентните органи имат задължението да следят за това общата тежест на всички наложени санкции да не надхвърля тежестта на установеното престъпление и от друга страна, че това задължение трябва да произтича ясно и точно от разглежданата национална правна уредба (решение по дело C-570/20). От практиката на съда следва, че за да се гарантира, че санкциите са ефективни, пропорционални и възпиращи, не само националният законодател, но и националните съдилища трябва да разполагат с право на преценка в границите, определени от предмета на спора, с който са сезирани, което им позволява да изберат, в зависимост от обстоятелствата по случая, мярката, пропорционална на тежестта на установеното неизпълнение на задължение (заключение на генералния адвокат A. Rantos от 11 септември 2025 г. по дело C-311/24;