Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260971 от 17.03.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4670/2021
Вид
Решение № 260971
Подписан
17.03.2022
В сила
17.03.2022
Състав
ЙОАНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА, РЕНИ ХРИСТОВА КОДЖАБАШЕВА, АНТОАНЕТА ГЕОРГИЕВА ИВЧЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………………../17.03.2022 г., гр.София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – въззивни състави, ІV-Е състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ

КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА мл.с. АНТОАНЕТА

ИВЧЕВА при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело № 4670 по описа за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 и сл. от ГПК.

С решение №20028352/01.02.2021г., постановено по гр.д. №17529/2020г. по описа на СРС, 43 състав, е осъдено „Д.З.“ АД да заплати на „З.А.“ АД на основание чл.411 от КЗ сумата в размер на 2479,06 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди по щета №18018030100538, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.05.2020г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 238,95 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.05.2019г. до 14.05.2020г. Осъдено е на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Д.З.“ АД да заплати на „З.А.“ АД сумата от общо 449,17 лева, представляваща направени разноски по производството.

Постъпила е въззивна жалба срещу решението от ответника „Д.З.“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Г.Р., като се излагат оплаквания, че същото е неправилно поради противоречие с разпоредбите на материалния и процесуалния закон. В жалбата се излагат доводи, че съдът неправилно е преценил всички доказателства и доводи по делото, в резултат на което е достигнал до погрешно заключение относно основателността на предявения иск. Поддържа се, че в хода на първоинстанционното производство не било проведено пълно и главно доказване по отношение на твърдяната от ищцовото дружество отговорност на водача на лекия автомобил „Рено Канго“ за реализиране на процесното събитие и за причиняване на вредоносния резултат от същото. По делото не били събрани доказателства, които да установяват по безспорен начин наличието на противоправно поведение на соченото за делинквент лице, съставляващо съществен елемент от фактическия състав на деликта по чл.45 от ЗЗД. Представеният по делото двустранен констативен протокол за настъпилото ПТП по своята правна същност представлявал частен свидетелстващ документ, поради което не се ползвал с обвързваща съда материална доказателствена сила и не можел да се противопостави на субекти, които не са го съставили. Следователно, сам по себе си, той не бил годно доказателствено средство, удостоверяващо възникването на право на вземане на извъндоговорно основание на собственика на увредения автомобил, респективно на неговия застраховател срещу причинителя на вината. От схемата на ПТП, съдържаща се в процесния протокол, било видно, че застрахователното събитие е настъпило при извършване на маневра за напускане на кръстовището с кръгово движение от водача на лек автомобил „Шкода Октавия“, поради което можел да бъде направен извод, че единствена причина за ПТП е противоправното поведение на водача на посоченото МПС, който при излизане от кръстовището е навлязъл в съседната пътна лента, като е отнел предимството и не е пропуснал правилно движещия се в тази лента лек автомобил „Рено Канго“. Описаният механизъм на ПТП бил потвърден от водача на л.а. „Рено Канго“, чиито показания били обективни и последователни и съответстващи в пълна степен на писмените доказателства по делото, в това число и на схемата на ПТП, съдържаща се в съставения двустранен констативен протокол. Освен това свидетелят заявил категорично, че е направил изявлението за вина, съдържащо се в протокола, под натиск от страна на другия участник в ПТП. Въпреки това първоинстанционният съд не кредитирал свидетелските показания на Е.М.без да изложи аргументи в подкрепа на това свое неправилно решение, като стигнал до немотивиран и неподкрепен с доказателства извод за отговорност на застрахования при ответника водач за настъпване на процесното ПТП. Единственият аргумент, послужил на първоинстанционния съд за обосноваване на неправилното му решение да уважи в цялост предявените искове, било заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-автотехническа експертиза досежно механизма на ПТП, което не кореспондирало и противоречало на останалите доказателства по делото, в това число и на показанията на двамата участници в ПТП. Вещото лице не изследвало в нужната пълнота всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, поради което достигнало до погрешни изводи както относно траекторията и посоката на движение на двата автомобила, участващи в ПТП, така и относно местоположението им на пътното платно преди сблъсъка и в момента на съприкосновението между тях, а оттук и относно причините за ПТП. Излагат се доводи, че вещото лице е подходило повърхностно и едностранчиво, в резултат на което допуснало съществени неточности в заключението, които оказали влияние и за неправилното определяне на механизма на ПТП. Поддържа се, че възприетите от съда изводи на вещото лице относно механизма на ПТП не кореспондират с писмените доказателства по делото, нито със свидетелските показания на двамата участници в ПТП, от които се установявало, че водачът на лек автомобил „Шкода Октавия“ се е движел във вътрешната лява лента в кръстовището с кръгово движение, а ударът между двата автомобила е настъпил изцяло в дясната пътна лента при излизане на посоченото МПС от кръстовището от изхода, водещ към к-с Златни пясъци, и след като в кръстовището се е включил и вече се е движел в дясната лента л.а. „Рено Канго“. Безспорно било обстоятелството, че ударът между двата автомобила е настъпил при напускане на кръстовището от страна на лек автомобил „Шкода Октавия“ на изхода на к-с Златни пясъци, което правело невъзможна установената от вещото лице и възприета от съда причина за ПТП, а именно отнемане на предимство от страна на водача на лек автомобил „Рено Канго“ при включване в кръстовището, доколкото посоченото МПС се включило в кръстовището на по-ранен етап, доста голямо разстояние преди мястото на удара, като се движело правомерно в дясната лента на кръговото кръстовище. От скицата на ПТП, както и от показанията на двамата участници в ПТП било установено, че лекият автомобил „Шкода Октавия“ се движел в лявата вътрешна лента на кръговото кръстовище, а не както било посочено от вещото лице в един от вариантите на заключението – в дясната лента. Местоположението на уврежданията по двата автомобила еднозначно доказвали твърдението на ответника, че процесното ПТП е настъпило при преминаването на лек автомобил „Шкода Октавия“ от лявата в дясната пътна лента на кръговото кръстовище, в която пред лек автомобил „Шкода Октавия“ се е движел лек автомобил „Рено Канго“. Заключението на САТЕ било оспорено от ответника, като било поискано изслушването на повторно заключение, но първоинстанционният съд оставил без уважение това искане, като по този начин допуснал съществено процесуално нарушение. Поддържа се, че от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства била оборена презумпцията за вина на застрахования при ответника водач, а ищецът не успял при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на виновно поведение на последния, обуславящо отговорността му за настъпилите и обезщетени от ищцовото дружество имуществени вреди, претърпени от собственика на лек автомобил „Шкода Октавия“. При условията на евентуалност, се излагат доводи, в случай, че се приеме, че е налице принос на застрахования при ответника водач за настъпване на ПТП, същият следвало да бъде определен в много по-малък размер от този на другия водач.

Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Въззиваемата страна „З.А.“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Л.М.

- Л., е депозирал писмен отговор на жалбата по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК, с който я оспорва изцяло. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, и е направено искане същото да бъде потвърдено. Въззиваемата страна счита, че при постановяване на решението съдът е взел предвид всички събрани доказателства, като е преценил същите поотделно и в тяхната съвкупност, както и, че от същите се установява, че единствената причина за настъпване на процесното ПТП е виновното и противоправно поведение на водача на т.а. „Рено Канго“, застрахован при ответника.

Счита за неоснователни изложените в жалбата оплаквания относно приетия от съда механизъм на настъпване на ПТП, като поддържа, че същият се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП, свидетелски показания на водачите, участвали в произшествието, както и заключението на САТЕ. Първоинстанционният съд формирал изводите си въз основа на всички събрани по делото доказателства, като същите били обсъдени в решението. Правилно съдът не кредитирал свидетелските показания на Е.М., доколкото същите не кореспондирали с изготвеното и прието заключение на допуснатата САТЕ, като вещото лице посочило, че свидетелските й показания не кореспондират с настъпилите по двата автомобила увреждания. Самата свидетелка посочвала, че местопроизшествието е посетено от органите на КАТ, като същите казали, че тя е виновна и ги посъветвали да съставят двустранен констативен протокол за ПТП, като същият бил подписан и от Е.М.в качеството й на водач на т.а. „Рено Канго“. С оглед изложеното моли решението да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.

269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено плащане по него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на застрахованото имущество в срока на действие на договора;

2/вредите да са причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения да са възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и 3/към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на делинквента да е била предмет на валиден застрахователен договор, сключен с ответника.

Въззивната инстанция намира, че събраните по делото доказателства обуславят извод за наличието на така установения фактически състав. Между страните по делото няма спор относно следните правно-релевантни обстоятелства от фактическия състав по чл. 411, ал. 1, предл. 2 от КЗ, които се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, а именно: че между ищеца, като застраховател, и трето за спора лице като застрахован, е бил сключен договор за имуществено застраховане по смисъла на чл. 399 от КЗ, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в рамките на посочената в договора сума имуществените вреди, които би претърпял застрахованият в качеството му на собственик на автомобил „Шкода Октавия“ с рег. №******за периода на действие на договора, настъпване на застрахователно събитие, а именно – осъщественото на 19.07.2018г. в гр. Варна пътно-транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял повреди, с което за застрахователя е възникнало задължението по чл. 405, ал.1 от КЗ да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума, както и, че ищецът като застраховател е заплатил за ремонта на увредения при ПТП автомобил сумата от 2479,06 лева, с оглед на което и на основание чл. 411 от КЗ съдът приема, че е встъпил в правата на застрахования спрямо делинквента и спрямо застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”.