Решение № 2421 от 11.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2421 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20211100510773 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20137566/14.06.2021 г., постановено по гр.д. № 43818/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 24 с-в, са отхвърлени предявените от И. Д. Д., ЕГН **********, обективно съединените в условията на кумулативност осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД срещу Е. П. Й., ЕГН **********. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Производството пред настоящата инстанция е образувано по въззивна жалба, вх. № 25118744/15.07.2021г., подадена от И. Д., чрез адв. И., с която се обжалва решението изцяло.

Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважат предявените искове. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Т.М., чрез адв. П., с който изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, 1 водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк.д. № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Във въззивната жалба се навеждат твърдения за неправилност на решението, поради допуснати процесуални нарушения на съда свързани с преценката и анализа на събрания доказателствен материал, водещи до неправилни фактически изводи, както и поради противоречие с материалния закон.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предявени са двадесет и пет обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 240 ЗЗД. Предмет на делото са твърдените от ищеца притезания за връщане на дадената в заем парична сума. Ищецът твърди, че е предоставил по банков път на ответника сума в глобален размер от 10 779,90 лева по силата на възникналите между тях заемни правоотношения в периода от 18.01.2013г. до 17.06.2016г.

По делото са приобщени като писмени доказателства извлечения от банковата сметка на ищеца за процесния период, от които е видно, че са направени банкови преводи, с които по сметка на ответника и по сметка на „Първа евангелска църква“, която има качеството на трето неучастващо по делото лице, са постъпили различни парични средства. Следователно със същите се доказва пълно и главно факта на имущественото разместване. По делото са приобщени и два броя нотариални покани за плащане на процесната сума с адресат ответника.

Заемът за потребление е двустранен, неформален и реален договор по силата на който заемодателят предава опредЕ. сума пари или заместими вещи в полза на заемателя, който поема насрещното задължение да върне полученото от същия вид и качество.

Предаването на обекта на правоотношението е елемент от правопораждащия фактически състав, т.е. от този момент се счита, че договорът е сключен, респективно настъпват предвидените правни последици. Освен предаването на вещта следва да са налице две насрещни и покриващи се по съдържание волеизявления на страните по договора, с които да определят основното съдържание на облигационната връзка.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни последици. Следователно ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване твърдения от него правопораждащ фактически състав, въз основа на който са възникнали процесните притезания, а именно 1) постигнато съгласие между страните за сключване на договор за заем и 2) предаване на паричната сума, обект на правоотношението.

Съдът приема за установено, че е налице имуществено разместване между страните по делото, но не и сключени договори за заем, като основание за предаване на процесните суми, т.е. ищецът не е доказал пълно и главно твърдяното от него основание за предаването на претендираните суми.

Съгласно приобщените платежни нареждания като основание на всеки един банков превод е посочено „вноска по кредит“, когато е заверявана сметката на ответницата и „датата с номера на паркомясто“, когато са заверявана сметката на третото неучастващо по делото лице – „Първа евангелска църква“.

Свидетелските показания на С.Т. не се основават на лично възприети от нея факти, а 2 представляват преразказ на разговори между свидетеля и ищеца, поради което съдът не ги кредитира като относими към предмета на доказване.

Свидетелските показания на Б.Т., син на ответницата, не са последователни и логични. Съдът прави преценка на тяхната доказателствена стойност с оглед нормата на чл.

172 ГПК, като не кредитира същите като достоверни.

След анализ на приобщения по делото доказателствен материал не се установява наличието на валидно сключени договори за заем, т.е. твърдяното от ищеца основания, въз основа на които са предадени паричните суми.

Съдът не следва да обсъжда възраженията на ответника, направени след отговора на исковата молба, с които твърди наличието на благоприятни за него факти и обстоятелства.

Възраженията са преклудирани с оглед приложението на императивната норма на чл. 133 ГПК.

Въз основа на изложеното исковите претенции на ищеца следва да бъдат отхвърлени и доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционният съд, то решението следва да бъде изцяло потвърдено.

Решението не подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, тъй като не са налице условията на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, а именно нито една от предявените претенции не е с цена на иска над 5 000 лева.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивника. Право на разноски има въззиваемата страна, която е представила доказателство за сторени такива в размер на 800 лева. В предвидения преклузивен срок представителят на насрещната страна е направил възражение за прекомерност. Съдът счита, че същото е неоснователно. По делото са предявени двадесет и пет обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл.

240 ЗЗД. Съгласно 7, ал. 2, т. 1 и т.2 от НМРАВ адвокатският хонорар, платен на адв. П., не е прекомерен и не следва да бъде намаляван от съда.

Нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК е изключително ясна, като страната, спрямо която решението е благоприятно, има право да претендира от насрещната страна осъществените разноски само за един адвокат. Поради което претендираното адвокатско възнаграждение за адв. Й., спрямо която представителната власт е оттеглена, не следва да се възлага в тежест на ответната страна.

Съдът на основание чл. 77 ГПК задължава ищеца и въззивник в настоящото производство да заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса за разглеждането на предявените двадесет и пет обективно кумулативно съединени иска. За първа инстанция дължимата държавна такса, съгласно чл. 1 от Тарифата, е в размер на 1250 лева (25 х 50 лева). Ищецът е представил доказателства за платена такса в размер на 431 лева, поради което следва да плати по сметка на СГС сумата от 819 лева. Пред въззивната инстанция, съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата, се дължи държавна такса в размер на половината от платената пред първа инстанция с оглед обжалваемия интерес, следователно въззивникът дължи сумата от 625 лева. Същият е представил доказателства за платени 215 лева, поради което следва да заплати по сметка на СГС сумата от 410 лева.

Така мотивиран Софийски градски съд:

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20137566/14.06.2021 г., постановено по гр.д. № 43818/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 24 с-в.

ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Е.

П. Й., ЕГН **********, сумата от 800 лева, представляваща сторените в настоящата инстанция съдебни разноски.

ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН ********** на основание чл. 77 ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 819 лева, представляваща дължимата пред първа инстанция държавна такса.

ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН ********** на основание чл. 77 ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 410 лева, представляваща дължимата пред настоящата инстанция държавна такса.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4