Решение № 521 от 23.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000503006 по описа за 2025 година

С решение № 95 от 13.07.2025 г., постановено по гр.д. № 160/2024 г. по описа на Софийски окръжен съд, V първоинстанционен търговски състав, съдът е осъдил, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ, Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК 121265113 да заплати на И. С. И. с ЕГН ********** сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на 08.02.2024 г. около 18:30 ч. по път II-16, в посока от гр.

София към гр. Мездра, по вина на водача на товарен автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с рег. № ***, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, полица № BG/07/123000960161, валидна за периода 30.03.2023 г. – 29.03.2024 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 21.03.2024 г. – датата на предявяване на застрахователната претенция, до окончателното изплащане на сумата. Искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 300 000 лв.

Със същото решение съдът е присъдил в полза на ищеца и сумата от 12 965,20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицински изделия, консумативи, транспорт, потребителски такси, медикаменти и наем на медицинска техника, настъпили вследствие на същото ПТП, ведно със законната лихва за забава, считано от 21.03.2024 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил претенцията за разликата до 13 965,20 лв. като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на спора са разпределени и разноските между страните.

Срещу така постановеното решение са подадени въззивни жалби от страните по делото.

Ищецът И. С. И. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди над присъдения размер от 100 000 лв. до претендираните 300 000 лв., като поддържа, че определеното обезщетение не съответства на интензитета и продължителността на претърпените от него болки и страдания и следва да бъде увеличено при съобразяване на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответното дружество Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД не е подало отговор на тази жалба.

От своя страна ответникът Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД обжалва решението в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен за сумата над 80 000 лв., като поддържа, че в тази част решението е необосновано и постановено в противоречие със съдебната практика, като присъденото обезщетение е завишено и не съответства на действително претърпените вреди.

Ищецът И. С. И. е подал отговор на въззивната жалба на ответника, с който я оспорва и моли решението в осъдителната му част да бъде потвърдено.

С оглед обхвата на подадените въззивни жалби следва да се приеме, че решението на първоинстанционния съд е влязло в сила в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размер на 80 000 лв., както и в частта относно уважаването и отхвърлянето на претенцията за имуществени вреди.

В хода на въззивното производство ищецът И. С. И. е починал, предвид което на негово място е конституиран законният му наследник С. И. С..

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби оплаквания, намира за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ.

С исковата молба ищецът И. С. И. твърди, че е пострадал при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 08.02.2024 г. около 18:30 ч. по път II-16, в участъка при км 63+530, при което товарен автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с рег. № ***, управляван от В. А. Т., движещ се в посока от гр. София към гр. Мездра, го е ударил, докато се е придвижвал попътно на движението по банкета. Поддържа, че причината за настъпване на инцидента се дължи на виновното поведение на водача, който не е съобразил скоростта на движение с конкретните пътни условия и е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация 1,90 промила.

Ищецът сочи, че в резултат на произшествието, е получил множество тежки травматични увреждания, по повод на които е бил транспортиран по спешност за лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ – гр. София, а именно: хемоперитонеум; фрактура на горния край на големия пищял; фрактури на 3-то, 7-мо, 8-мо, 9-то, 10-то, 11-то и 12-то ребро вдясно; многофрагментна фрактура на тибиалното плато с вентрална дислокация; фрактура на главичката на фибулата; фрактура на остеофит на ниво С6; фрактури на трансверзалните израстъци на Tх 2–Tх11 вдясно; травма на интраабдоминални органи; субдурален хематом по хода на тенториум церебели вдясно; субгалеален хематом париетално и темпорално; двустранни плеврални изливи с хиповентилация и контузионни изменения на белодробния паренхим, с формиране на пневматоцеле вдясно; наличие на свободна течност около черния дроб; руптура на черния дроб в III сегмент; контузионни огнища в слезката; както и съдови увреждания, включително дефект в изпълването на аксесорна ренална артерия вдясно с инфаркт в долния полюс на десния бъбрек.

Посочва, че поради тежкото му състояние е била извършена спешна коремна операция с оглед овладяване на животозастрашаващо състояние, обусловено от кръвоизлив в коремната кухина и руптура на черния дроб. След стабилизиране на състоянието му, на 21.02.2024 г. е извършена втора оперативна интервенция за репозиция на фрактурите на медиалния и латералния кондил на тибията чрез остеосинтеза с метална плака и винтове. На 01.03.2024 г. ищецът е бил изписан за продължаване на лечението в домашни условия.

Ищецът поддържа, че вследствие на претърпените травматични увреждания е настъпила съществена и трайна промяна в начина му на живот. Излага, че за продължителен период е бил възпрепятстван да диша нормално, тъй като всяко поемане на въздух е било съпроводено със силни болки, като същевременно и най-леките движения са му причинявали интензивен болков синдром. Твърди, че е бил обездвижен за значителен период 2 от време и от лице в активна възраст, полагащо грижи за своето семейство, се е превърнал в напълно зависим от чужда помощ, в частност от грижите на своя баща.

Сочи още, че е бил лишен от възможност за нормален социален живот и не е могъл самостоятелно да задоволява елементарните си ежедневни потребности, като възстановителният процес е протекъл бавно и съпроводен със значителни страдания.

Поддържа, че и към настоящия момент не е възстановил напълно здравословното си състояние, продължава да изпитва болки и среща затруднения при завръщането към обичайния си начин на живот.

Наред с физическите увреждания, ищецът твърди и настъпили неблагоприятни последици върху психическото му състояние, изразяващи се в засилен страх, трайно безсъние, потиснатост и емоционална нестабилност, като травматичният спомен от преживяното произшествие продължава да оказва негативно въздействие върху него.

Наред с изложеното ищецът сочи, че във връзка с проведеното лечение е направил разходи в общ размер на 13 965,20 лв.

Твърди, че към момента на настъпване на процесното ПТП за увреждащия товарен автомобил е бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, поради което намира, че същото следва да носи отговорност за репариране на причинените му вреди. С оглед на това моли съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. (след допуснато изменение на иска), както и сумата от 13 965,20 лв. за възстановяване на направените разходи за лечение. Претендира и присъждане на законна лихва върху посочените главници, считано от датата на уведомяване на застрахователя за претендираното обезщетение – 21.03.2024 г., до окончателното им изплащане.

С подадения отговор на исковата молба ответникът Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност“ за процесния товарен автомобил, но оспорва твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Поддържа, че инцидентът е бил предизвикан от самия ищец, който внезапно е навлязъл на пътното платно, поради което, въпреки своевременната реакция на водача, произшествието е било обективно непредотвратимо. Наред с това релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като сочи, че пострадалият е нарушил задълженията си по чл. 113 ЗДвП и чл. 114 ЗДвП. Оспорва също така и основателността на претенциите за присъждане на законна лихва.

С обжалваното решение окръжният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на чл.432,ал.1 от КЗ и отговорността на ответното дружество следва да бъде ангажирана.

Във връзка с размера на претендираните обезщетения са обсъдени получените от ищеца увреждания, интрезитета и продължителността на търпените от него болки и страдания като е прието ,че сума в размер на 100 000лв. /сега 51129,19 евро/ справедливо ще го обезщети за причинените му неимуществени вреди.

По отношение на имуществените вреди е счетено, че са доказани тяхното настъпване, причинната връзка с процесното ПТП, но до размера от 12965,20лв. /сега 6629 евро/.

Върху тези главници е присъдена законната лихва ,считано от дата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице -21.03.2024г. до окончателното им изплащане.

Исковете до пълните им предявени размер от 300 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 13 965,20лв. обезщетение за имуществени вреди са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

С оглед обхвата на подадените въззивни жалби следва да се приеме, че решението на първоинстанционния съд е влязло в сила в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размер на 80 000 лв., както и в частта относно уважаването и 3 отхвърлянето на претенцията за имуществени вреди.

Поради това със сила на пресъдено нещо са установени правопораждащите отговорността на ответника факти – противоправното поведение на застрахования при ответното дружество водач, наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и настъпилите увреждания, както и техният вид и характер, включително с оглед правилото на чл. 300 ГПК и постигнатото споразумение в рамките на наказателното производство – са установени между страните със сила на пресъдено нещо. В тази връзка въззивният съд намира, че не следва да обсъжда отделно приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза и показанията на свидетеля В. Т., тъй като установените с тях обстоятелства не са предмет на спор между страните във въззивното производство.

Предметът на въззивното производство е ограничен до спора относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 80 000 лв. до пълния предявен размер от 300 000 лв. и правилното приложение на чл. 52 ЗЗД от страна на първоинстанционния съд. Следва да се отбележи, че във въззивното производство не се поддържа възражението за съпричиняване, прието за неоснователно от първоинстанционния съд.

От приетата по делото съдебномедицинска експертиза, чиито изводи не се оспорват от страните и съответстват на установеното по силата на постигнатото споразумение в наказателното производство, се установява, че в резултат от процесното ПТП на И. С. И. са причинени следните травматични увреждания: руптура на черния дроб в III сегмент, съпроводена с наличие на кръв в коремната кухина; многофрагментна фрактура в проксималната част на дясната подбедрица, ангажираща колянната става; фрактури на главите на 3-то, 7-мо, 8-мо, 9-то, 10-то, 11-то и 12-то ребро вдясно; фрактура на остеофит на ниво С6 вентрално; фрактури на трансверзалните израстъци на Th2, Th3, Th4, Th5, Th6, Th7, Th8, Th9, Th10 и Th11 вдясно; контузия на главата със субдурален хематом по хода на тенториум церебели вдясно, субгалеален хематом в париеталната и темпоралната област, както и охлузвания в дясната половина на лицето; контузия на гръдния кош с двустранни плеврални изливи до 10 мм.