Решение № 817 от 23.04.2020, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ

Р

Е Ш Е Н И Е

№817/23.4.2020г. гр. Пловдив,23.04. 2020 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА и прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2539 по описа за 2019 год. на Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:

Производство по реда на чл.203 от АПК, вр. чл.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на Д.В.П., ЕГН **********, с адрес ***, против Национален осигурителен институт – териториално поделение Пловдив /ТП на НОИ гр.Пловдив/ за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи законната лихва върху сумата от 1920 лв., считано от внасянето ѝ от страна на Д.П. по сметка на ТП на НОИ гр.Пловдив /03.05.2018г./ до окончателното ѝ заплащане в резултат на отменено по съдебен ред Решение № 2153-15-70/29.03.2018г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № РО-5-15-00370692/01.02. 2018г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ Пловдив.

Твърденията, на които се основава исковата молба са, че във връзка с Решение № 2153-15-70/29.03.2018г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив Д.П. е внесла сумата от 1920лв. на 03.05.2018г. Впоследствие, въз основа на Решение на ВАС, ТП на НОИ издава ново разпореждане № ВР-5-**********/23.07.2019г. за възстановяване на неправилно събрани суми в размер на 1923,42лв., без да бъде определена за връщане полагащата се към тях законна лихва. По тази причина ищцата претендира от ответника да ѝ изплати обезщетение за причинените от забавата имуществени вреди, представляващи законната лихва за периода от 03.05.2018г. до 03.07.2019г., в размер на 242,11 лева.

По същество счита, че предявеният иск е доказан по своето основание и моли да бъде уважен изцяло. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – Национален осигурителен институт гр.София, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт С. оспорва изцяло предявения иск. Поддържа се, че искът е неоснователен. Претендира се и присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив излага становище за неоснователност на иска.

Като изслуша становището на страните, на база приобщените по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С

Разпореждане № РО-5-15-00370692/01.02.2018г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е постановено събиране на сумите по ревизионен акт № РМ-5-15-00352580/11.12.2017г., солидарно от начетените лица д-р Д.Т.Б.- председател на ТЕЛК към "МБАЛ Пловдив" АД 1612 - трети състав, д-р С.М.Ш.- член на ТЕЛК към "МБАЛ Пловдив" АД 1612 - трети състав, д-р И.С.Р.- член на ТЕЛК към "МБАЛ Пловдив" АД 1612 - трети състав и д-р Д.В.П. *** АД - трети състав, за възстановяване нанесени щети на средствата на ДОО, представляващи неправомерно изплатена сума за пенсия на С.А.К., за периода от 08.06.2016г. до 31.07.2017г.

Отговорността е ангажирана на основание чл. 110, ал. 1 от КСО, поради отмяната на Експертно Решение №3774/29.08.2016г. на трети състав към "МБАЛ Пловдив" АД, с което е определен 69% трайна намалена работоспособност / вид и степен на увреждане по отношение на С.А.К.. С решение №10738/15.09.2016г. на медицинската комисия при ТП на НОИ - Пловдив е обжалвано Експертно решение на ТЕЛК №3774/29.08. 2016г. на трети състав към "МБАЛ Пловдив" АД по отношение процента намалена работоспособност.

Доколкото въз основа на отмененото ЕР на ТЕЛК №3774/29.08.2016г. на трети състав към "МБАЛ Пловдив" АД, с което са били определени 69% трайно намалена работоспособност и срок на определения % трайно намалена работоспособност за 1 година до 01.08.2017г. на Стоян Колев неправилно е изплащана лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода от 08.06.2017г. до 31.07.2017г., в административното производство се обосновава търсената отговорност.

С Решение №

2153-15-70/29.03.2018г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № РО-5-15-00370692/01.02. 2018г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ Пловдив на Д.П. е разпоредено да заплати определената с акт за начет № РМ-5-15-00352580/11.12.2017г. главница в размер на 1 706,94 лева и лихви в размер на 148,14 лева.

Сумата не е изплатена доброволно в 14 дневен срок от получаване на разпореждането. Към 04.05.2018г., размерът на задължението е 1 923,42 лева, от които 1 706,94 лв.-главница, 148,14 лв.-лихва и 68,34 лв.-доначислена лихва за просрочие. На 04.05.2018 г. от страна на Д.П. е преведена сума в размер на 1 917,21 лева по сметка на ТП на НОИ Пловдив, а на 08.05.2018 г. е внесен и остатъкът от сумата в размер на 6,21 лв. в касата на ТП на НОИ Пловдив.

Впоследствие

Д.П. обжалвала решение № 2153-15-70/29.03.2018г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, като с Решение № 1639/16.07.2018 г., постановено по адм. дело №1064/2018 г. на Административен съд-Пловдив то е било отменено. С Решение № 8768/11.06.2019 г., постановено по адм. дело №11330/2018г. на Върховен административен съд решението на Административен съд-Пловдив е потвърдено.

С Разпореждане

№ВР-5-15-00596972/23.07.2019 г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Пловдив, позовавайки се на влязло в сила съдебно решение № 1639/16.07.2018 г., постановено по адм. дело №1064/2018 г. на Административен съд-Пловдив и на молба с вх.№ 1019-15-759/02.07.2019г. е разпоредено на Д.П. да бъде възстановена сумата от 1 923,42 лева.

С жалба срещу Разпореждане №ВР-5-15-00596972/23.07.2019 г. П. поискала да ѝ бъде изплатена неправомерно удържаната сума от 1 923,42 лева ведно със законната лихва, считано от момента на внасянето и-03.05.2018г., до окончателното и изплащане, която изчислена с лихвен калкулатор на НОИ възлиза на 242,11 лв. С Решение № 2153-15-235/20.08.2019г. жалбата на П. е отхвърлена с мотива, че в решението на съда лихви не са коментирани.

С искова молба до Административен съд Пловдив, Д.П. претендира от ТП на НОИ гр.Пловдив да ѝ изплати законна лихва върху 1 923,42 лева ведно със законната лихва, считано от момента на внасянето и-03.05.2018г., до окончателното и изплащане.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства, Съдът съобрази следното от правна страна:

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ /Доп. - ДВ, бр.

105 от 2005 г., изм., бр. 30 от 2006 г./ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Регламентираната отговорност е специален вид отговорност за непозволено увреждане на граждани и юридически лица от дейността на администрацията. В случая исковете се разглеждат по реда на АПК, като се касае за специална подсъдност, регламентирана в разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, произтичаща от общата подведомственост на административните съдилища по чл.128,ал.1, т.5 от АПК.

В разпоредбата на чл.204 от АПК са въведени специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Така, съгласно разпоредбата на чл.

204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на ал.3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието. Така, съгласно изричното правило на чл.204, ал.3 и 4 от АПК нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието се установява пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Във връзка с обсъждане на въпроса за допустимостта на исковата молба, следва да се посочи още, че наличието на елементите от фактическия състав за ангажиране отговорност по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ имат отношение към основателността на иска, а не към неговата допустимост. /така Определение № 8484 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8437/2009 г., III о., Определение № 14030 от 17.12.2008г. на ВАС, по адм.дело № 9536/2008г., ІV о., Определение № 1492 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 579/2009 г., III о./.

Разпоредбата на чл.205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая такова юридическо лице е Националния осигурителен институт, с оглед разпоредбите на чл.33, ал.2 от КСО и чл.2 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, като правилно искът за обезщетение е предявен спрямо юридическото лице.

Предвид гореизложеното исковата претенция е процесуално ДОПУСТИМА, като предявена от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите твърдения на ищеца, че е претърпял неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт на административен орган по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разгледан по същество искът е ОСНОВАТЕЛЕН. Съображенията за това са следните.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, като незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди - както имуществени (претърпени загуби или са пропуснати ползи) или неимуществени (претърпени болки и страдания, които представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт за определен период от време), които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконния административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на Държавата. Тук под вредоносен резултат (вреда) следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществените права и защитените от правото блага на увредения, а под "пряка и непосредствена" се разбира тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието или бездействието на съответния административен орган, по силата на безусловно необходимата връзка между тях. Казано с други думи, причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал.

1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване наличието на всички предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за разпределение на доказателствената тежест. И накрая, следва да се посочи, че за да бъде уважен искът за вреди, следва доказването на фактите от хипотезата на правната норма да е пълно, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, приложим в настоящото производство във връзка с препращащата норма на чл.144 от АПК.

По делото няма спор, че ищцата е провела съдебно производство по отмяна на индивидуалния административен акт след неговото изпълнение, в който смисъл, каза се е налице и абсолютната положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.204, ал.1 от АПК. Както бе посочено по-горе с Решение 1639 от 16.07.2018 г. по Административно дело 1064/2018г. на Административен съд гр.Пловдив против Решение № 2153-15-70, издадено на 29.03.2018година от Директор на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № РО-5-15-00370692/01.02.2018г., издадено от Ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-гр.