Решение № 1195 от 15.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1195 гр. Пловдив, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20255330203811 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по повод на жалба, подадена от Х. И. П. срещу Наказателно постановление № 25-1030-002602 от дата 13.05.2025г.издадено от Началник група към ОДМВР -Пловдив , сектор Пътна полиция ,с което на Х. П. за нарушаване на състава на чл.123ал.1т.3 буква а от ЗДвП като и е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и състава на чл.25 ал.1 от ЗДвП- като и е наложена глоба в размер на 200 лева .

С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Моли се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се явява .Явява се неговия пълномощник- адв.Т. ,който по съществото на делото иска отмяна на наказателното постановление .Счита за административно наказващия орган не е положил усилия за доказване на процесното нарушение,за да го вмени във вина на П..

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.В молба –становище излага своите доводи по същество 1 и иска потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок ,произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № 8121з- 1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи . Съдът счита за нужно да посочи и че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е и е подписан лично от П. ,като същата е вписала,че не е съгласна с наложеното и наказателно постановление.

Спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН давностни сроковенарушението и нарушителят са установени на 30.10.2021г., на която дата е съставен и АУАН- на 11.04.2025г , а атакуваното НП е издадено на 13.05.2025 г.

По фактите:

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: на25.03.2025г. около 13.10 ч в гр.Пловдив ,бул.“Цар Борис ІІІ

Обединител“ДО №52 „управлява лек автомобил „Мазда 2 „ с рег.№ *** при управлението му допуска следното нарушение-отклонява се на дясно ,без да се съобрази с паркираният от дясната страна лек автомобил Тойота с рег.№*** ,вследствие на което го блъска в предната му лява част –ПТП с материални щети описани в протокол за ПТП №2025-1024-668/25г.2 напуска мястото на произшествието ,без да осаже съдействие за установяване на вредите от него, След което е съставен АУАН на 11.04.2025г. за извършени нарушения на чл.123 ал.1т.3буква а и чл.25 ал.1 от ЗДвП.

В конкретния случай съдът счита ,че следва да разгледа отделно 2 описаните в АУАН и НП нарушения:

Задължителните реквизити на АУАН и

НП са в нормативните разпоредби на ЗАНН са:1. описание на фактическите признаци на нарушението; 2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието. Безспорно е изискването към АУАН ,че със същото се очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Като именно срещу тези факти нарушителят се защитава.

Или крайният извод ,който се налага е , че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един категоричен начин , както за дееца, така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за преценка съставомерността на деянието). И те следва да бъдат описани по идентичен начин,без да се разширяват както посочи по-горе съда и внасят нови съставомерни признаци на деянието и жалбоподателя да научава за тях за пръв път в НП.В конкретният случай това е факти и актовете не страдат от процесуални нарушения.

В хода на делото е разпитан като свидетел актосъставителя К..Същият дава общи показания ,без да може да конкретизира случая като място и факти ,няма спомен за самата проверка и констатациите .Потвърждава подписа в самия акт.

В тази връзка ,съдът намира,че самото нарушение в този смисъл се явява недоказано от обективна и субективна страна,тъй като тежестта на самото доказване е в тежест на въззиваемата страна.Няма безспорни и категорични доказателства за това,че на посочената дата в АУАН и НП лекият автомобил управляван от Х. П. е причинил от обективна и субективна страна посочените нарушения .Също така и предвид направения оглед на 11.04.2025г на леките автомобили ,а именно близо 15 дни след посочената дата в АУАН и НП за извършване на нарушението ,не може убедително да докаже,извършените нарушения.В този смисъл съдът се съгласява с възраженията направени от жалбоподателя.В тази връзка ,когато дадено нарушение не доказано с необходимите за това писмени и гласни доказателства недвусмислено е налице извода за отмяна на наказателно постановление.

3

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е ОД на МВР-Пловдив.

Предвид гореизложените принципни съображения,обаче и предвид факта,че няма представени писмени доказателства за платено възнаграждение и неговия размер /по делото има представено единствено пълномощно на л.12 от делото/,без същото да е съпроводено с договор за правна помощ ,то и направеното искане за присъждане на направените разноски се явява лишено от основание и не дава възможност съдът да направи съответната преценка за неговата основателност и размер.Поради,което и следва да бъде оставено без уважение.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-1030-002602 от дата 13.05.2025г.издадено от Началник група към ОДМВР -Пловдив , сектор Пътна полиция , против Х. И. П. ЕГН ********** за нарушения:1 –нарушение по чл.123ал.1т.3 буква а от ЗДвП като и е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и 2.нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП- като и е наложена глоба в размер на 200 лева РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните през Административен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4