Решение № 914 от 22.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 914 гр. София, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Кацарска при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело № 20211100901500 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 694 от ТЗ.

Ищецът Г. Б. М. е подал искова молба срещу „В.М.Б.“ ООД / в несъстоятелност/, с вх.

№10267/26.07.2021г., с която претендира признаване за установено на вземане спрямо несъстоятелния длъжник в размер на сумата от 49 222,98 лв. по договор за правна защита и съдействие от 04.07.2019г. и вземане в размер на 42 336,09 лв. по анекс от 04.01.2020г. към горепосочения договор. Твърди, че съдът по несъстоятелността с определение от 09.07.2021г. е оставил без уважение възражението му по чл. 692 от ТЗ срещу списъка на неприетите вземания. Твърди, че съдът е направил погрешен извод, че вземането му е възникнало до датата на откриване на производството по несъстоятелност – 18.11.2020г., но това не било така, тъй като по сключения договор и анекс възнаграждението било уговорено като резултатно, а обжалваният ревизионен акт е отменен с влязло с сила решение, последващо датата на откриване на производството по несъстоятелност, поради което от тази дата според него е възникнало вземането му. Оспорва позоваването на чл. 635 от ТЗ, като твърди, че в случая не се касае за договор, сключен след откриване на производството по несъстоятелност, а преди това. Твърди, че вземането му е по реда на чл. 36, ал.4 от ЗА и няма как да бъде предявено в сроковете по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ, тъй като вземането му е в пряка зависимост от размера на отменените данъчни задължения, т.е. то е било неликвидно към този етап и изискуемостта му също е настъпила впоследствие. Счита, че спрямо вземането му е приложила разпоредбата на чл. 688, ал.3 от ТЗ. Ищецът е получил преписи от подадените отговори на 03.02.2022г. и на 25.02.2022г. и не е подал допълнителна искова молба по нито един от тях. В хода на производството поддържа исковите си претенции чрез процесуалния си представител адв. Н. като претендира уважаването им.

1

Ответникът „В.М.Б.“ ООД / в несъстоятелност/, чрез управителя си К.В. е депозирал отговор от 08.10.2021г., в който сочи, че искът е допустим и основателен, но отговорът не е подписан. Съдът е дал указания да се подпише подадения отговор с разпореждане от 11.10.2021г. които са надлежно съобщени на страната на 24.11.2021г., но нито в дадения срок, нито към момента не е положен подпис под подадения отговор, поради което същият е останал неподписан и съдът приема, че следва да се счете, че липсва редовно подаден такъв.

Синдикът на „В.М.Б.“ ООД – ХР. В. М. е подала подробен писмен отговор от 22.12.2021г., с който оспорва иска като неоснователен и недопустим по подробно изложените доводи. Твърди, че е недопустим, тъй като вземането е старо, възникнало преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, а не е предявено в сроковете по чл. 685 и чл.688 от ТЗ. В отговора се оспорва и че вземанията не били конкретизирани, липсвала конкретизация на основанието, възложена/извършена работа, обосноваване на дължимостта и начина на формиране на сумите, налице е неконкретност и по същество липса на отчети. Поддържа и че договор и анексът към него (извън преценката за тяхната действителност) са с неясен предмет, а оттук е неясно е какви са договорените, респ. предоставени услуги, за които се претендира възнаграждението, а твърденията относно правопораждащите претендираните вземания факти в исковата молба се различават от тези в молбата за предявяване на вземанията. Твърди, че счита, че вземането е следвало да бъде предявено в сроковете по чл. 685 и чл.688 от ТЗ, тъй като съставлява вземане под отлагателно условие (отмяна на Ревизионен акт), т.е. по волята на съконтрахентите е обусловено от модалитет, свързан с възникването или изискуемостта му, а съгласно чл. 25, ал. 2 ЗЗД сбъдването на условието има обратно действие т.е ретроагира към момента на сключването на договора и вземания по този договор се считат възникнали от сключването му. Счита, че от прочита на договора и анекса може да се тълкува наличие на отлагателно условие - отмяна на Ревизионни актове, респ. връщане на суми от НАП, а аргумент в подкрепа на изложеното разбиране е изр. трето на чл. 725, ал. 1 ТЗ, според което при окончателното разпределение вземането се изключва, ако до този момент условието не се е сбъднало. Наред с горните възражения синдикът поддържа и че договорът и анекса са нищожни поради противоречие със закона и добрите нрави, като се твърди, че противоречат на чл.36, ал.2, изр.2-ро от ЗА, предвиждащ размерът на адвокатското възнаграждение да бъде справедлив и обоснован т.е. съответен на извършеното и чл. 36, ал. 4 от ЗА, допускащ договаряне на възнаграждението като процент от материален интерес само при водене на дело. Синдикът поддържа, че уговореното възнаграждение е толкова несъответно на предоставената насрещна услуга, че изобщо не може да се говори за равностойност, еквивалентност или съпоставимост на разменените престации, а определеният размер, поради нарушение на горните критерии, нарушава общоприетата представа за добросъвестност, коректност и добри нрави при договарянето. Поддържа, че договореното възнаграждение не е поставено в зависимост от положен от адвоката труд, нито от обема, нито от трудността, нито от продължителността, нито от интензитета на същия, а самото договоряне на суми при резултат от отмяна на неиздаден РА и то в размер 20 % от 2 евентуално отменени задължения, без връзка с конкретно договорени, респ. положени усилия, труд или процесуално представителство пред съд, е очевидно несъответствие на договореното с реално престараното и нарушението на принципите на справедливостта и добросъвестността. Синдикът твърди и противоречие с чл. 635 от ТЗ, като сочи, че не са налице дадени от синдика пълномощия, нито потвърждения на такива или на действия на адвоката, не е налице каквото и да е приемане на изпълнение от страна на синдика по процесния договор и/или анекс, обратно - налице е отказ от потвърждаването им. Предвид горното поддържа, че процесните договор, анекс и отчети са недействителни / нищожни с оглед нормите на ЗЗД и ТЗ, липса на съгласие по смисъла на чл. 26. ал. 2, пр. 2 ЗЗД, евентуално поради позоваването на недействителността на сделката чрез настоящето правоизключващо възражение. Заявява и възражение за недействителност на процесния договор и анекс на основание чл. 40 ЗЗД - договаряне във вреда на представляваното дружество по подробно изложените доводи. Наред с горното синдикът твърди, че дори и да са неоснователни горепосочените му възражения, то не се дължи възнаграждение, тъй като липсват и каквито и да е доказателства за реално изпълнени услуги по договора и анекса, като нито в производството по чл.690-692 ТЗ, нито към исковата молба се прилагат каквито и да е доказателства в този смисъл. Синдикът твърди, че и двата РА от 2019г. и от 2020г. са отменени на фаза административно обжалване пред Директора на Дирекция „ОДОП“ към ЦУ на НАП без установено конкретно участие или усилия на адвоката-ищец. Сочи и че представените отчети от 02.03.2021г. са подписани за „Приел“ от управителя на дружеството К.В. в момент, в който Дружеството-Доверител има назначен временен синдик, без знание и съгласие на синдика, съответно изрично прието изпълнение по подобен договор/анекс, което да е обусловило дължимост на възнаграждението, респ.претендирания му размер. Според синдика размерът на претендиралото възнаграждение е несъответен на представения договор и анекс, изчисленията в приложения отчет(макар това да са сметки, а не отчет на довереника по см. на ЗЗД) са некоректни.

Поддържа и че е установено, че е налична доверителна сметка на адвокат М. (клиентска сметка по чл.39 от ЗА), която управителят на „В.М.Б.“ ООД е бил посочил на НАП за превод на възстановени с АПВ суми (сметката е цитирана в АПВ от 02.03.2021г). След намесата на синдика сумите по представения АПВ са насочени по особената сметка на Дружеството в несъстоятелност, открита от синдика, но и до момента не е ясно дали по адвокатската сметка на адвокат М. има постъпвали други суми, които да са на клиента „В.М.Б.“ ООД, тъй като ищецът не е дал отчет за синдика за постъпленията и разпорежданията, вкл. по реда на чл.39, ал.4 от Закона за адвокатурата, въпреки отправените му две покани- по пощата и нотариална такава, лично връчена му на 05.04.2021г. В хода на производството поддържа оспорването, включително и по съображения, подробно изложени в писмена защита от 08.07.2022г.

Третото лице-помагач „Б.Б.М.“ ЕООД, се легитимира като кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „В.М.Б.“ ООД и в подробен отговор от 28.01.2022г., оспорва иска като недопустим и неоснователен, като се оспорва и достоверността на договора за правна защита и съдействие и анекса към него, включително 3 и датите на съставянето им. Доводите по отговора на третото лице са аналогични на подробно изложените по-горе възражения от синдика, поради което съдът препраща към тях. В хода на производството поддържа оспорването чрез процесуалния си представител – адв. Г..

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение от 18.11.2020г. по т.д.№239/2020г. СГС, 6-13 състав е обявил неплатежоспособността на „В.М.Б.“ ООД, открил е производство по несъстоятелност и е назначил временен синдик. Впоследствие с определение от 10.05.2021г., представено на стр.

58 от делото, г-жа Х.М. е назначена за постоянен синдик на дружеството. Видно от справката от ТР, решението е обявено на 18.11.2020г. С решение от 16.02.2021г. производството по несъстоятелност е спряно, а с решение от 05.03.2021г., обявено на същата дата в ТР е възобновено.

Видно от представената и към отговора на синдика, и изискана от 6-13 състав, с молба с вх.№311844/27.04.2021г. ищецът Г. Б. М. е предявен вземания към длъжника, като е посочил, че е адвокат, вписан в АК –Перник, като е сключил договор за правна защита и съдействие от 04.07.2019г. и анекс към него от 04.01.2020г. с длъжника във връзка с обжалване на описаните два ревизионни акта на НАП съответно от 13.06.2019г. и 27.11.2019г., като е посочил, че по същите му се дължат следните суми: 49 222,98 лв. по договора от 04.07.2019г., като е посочено, че вземането е с падеж – 07.03.2021г. и сумата от 42 336,09 лв. – по анекса, също с падеж – 07.03.2021г. Върху молбата е поставена резолюция на съдията да се изпрати на синдика по компетентност – чл. 688, ал.3 ТЗ.

Вземанията са включени в списъка на неприетите вземания, представен от синдика на стр. 60 и следващите по делото, като са описани подробни аргументи на синдика.

Списъкът е обявен в ТР на 21.05.2021г., като срещу него е постъпило възражение с вх.

№322033/28.05.2021г., което е разгледано от съда по несъстоятелността в заседание на 13.06.2021г. и с определение от 09.07.2021г., обявено в ТР на 12.07.2021г., възражението е оставено без уважение.

Не се спори и се установява от представения от третото лице списък на приети вземания и определение от 13.04.2021г. за одобряването му от съда по несъстоятелността /стр.14 и следващите от делото/, че дружеството Б.Б.М.“ ЕООД е кредитор с приети вземания в производството, така както са описани в списъка.

От синдика е представен на стр.70 и следващите акт за прихващане или възстановяване, издаден от НАП ТД София от 02.03.2021г., с който на дружеството „В.М.Б.“ ООД за периода от 01.01.2015г.- 30.09.2019г. са предприети описаните действия и издадени описаните актове, като за ревизионен акт от 13.06.2019г. е посочено, че е отменен изцяло с решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ № 160/28.01.2021г., като в таблица са посочени недължимо внесените или събрани суми, възлизащи на 43 699,57 лв. и лихва – 5 906,11 лв.

Описани са и суми във връзка с други ревизионни актове, които не са предмет на договора с 4 ищеца.