Решение № 266060 от 11.10.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 11.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на дванадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл.с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА при секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 7846/2020 г. по описа на СГС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 72244 от 14.04.2020 г., постановено по гр.д. № 41108/2019 г. по описа на СРС, 61 с-в., частично са уважени предявените от „С.в.“ АД срещу К.П.Н. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени установителни искове за сумата от 70.91 лв., представляваща стойността на потребена вода за периода от 20.07.2016 г. до 19.10.2018 г. за имот, находящ се в гр.София, ж.к. „Овча купел“, бл. ******, клиентски № **********, ведно със законната лихва от 23.01.2019 г. и сумата в размер на 15,62 лв.- мораторна лихва за периода от 20.07.2016 г. до 19.10.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 4353/2019 г. на СРС, 154 състав, като така предявените главен и акцесорен искове са отхвърлени за сумата от 1464,24 лв., представляваща стойността на потребена вода за периода от 20.03.2012 г. до 20.07.2015 г. , съответно и за сумата от 696,79 лв.- мораторна лихва за периода от 20.03.2012 г. до 20.07.2015 г.

Със същото решение ищецът е осъден да заплати на адвокат К. И.Б., на основание чл.38 от Закона за адвокатурата сумата от 388 лв., представляваща адвокатски хонорар.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която предявените искове са били частично уважени, е подадена въззивна жалба от К.П.Н., в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изтъква, че по делото не е установено валидно възникнало облигационно правоотношение през процесния период, тъй като представената справка от имотния регистър не представлявала официален документ, притежаващ материална доказателствена сила, а други документи доказващи собствеността върху имота не били представени.

Поддържа, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване реалното потребеление, като вещите лица не са изследвали вито как е извършено отчитането, не сочат да са им показвани карнети, нито протоколи, че е отказвала достъп на инкасатори да отчитат процесното СТИ /водомер/. Не ставало ясно защо начислянията за на база 3 /трима/ обитатели, след като в заявлението бил посочен един обитател. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли предявените искове, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият ищец - „С.в.“ АД не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба и не взема становище по същата.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените то ищеца обективно кумулативно съединени установителни искове за сумата от 1464,24 лв., представляваща стойността на потребена вода за периода от 20.03.2012 г. до 20.07.2015 г. , съответно и за сумата от 696,79 лв.- мораторна лихва за периода от 20.03.2012 г. до 20.07.2015 г., не е обжалваното от ищеца и е влязло в законна сила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като жалбоподателят е заплатил дължимата ДТ, поради което жалбата е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

Неоснователно е оплакването за необоснованост на извода на СРС, че от представените по делото доказателства не се установява наличието на валидно възникнало между страните облигационна правоотношение през процесния период. В конкретния случай ищецът твърди, че ответникът е потребител на В и К услуги като собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к. „Овча купел“, бл. ******, с клиентски № **********, придобит чрез покупко - продажба на 13.10.2005г., и които услуги не е заплатил в предвидения за това срок.

Съгласно законовата дефиниция в § 1, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, аналогична с тази на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, респ. задължено лице за заплащане цената на доставени такива във връзка с чл.

203 от ЗВ, е всяко физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят В и К услуги. Получаването на услугата се извършва при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощено от него лице и от съответния регулаторен орган. В и К операторите задължително публикуват одобрените от комисията Общи условия на електронната си страница и най-малко в един централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп до тях, като последните влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - арг. чл. 8, ал. 1 - ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. С оглед изложеното, за да се приеме, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка, е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е собственик, суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за което е доставено претендираното количество вода.

Предвид събраните по делото писмени доказателства настоящият състав на съда намира за обоснован извода на първоинстанционния съд, че по делото не се установява твърдението на ищеца, че именно ответникът К.П.Н. е собственик на процесния имот, до който водоснабдителното дружество е доставило В и К услуги през процесния период, т.е. че е пасивно материално легитимиран да отговаря по така предявените искове.

В тази връзка следва да се отбележи, че По делото е представена справка за лицето К.П.Н., с ЕГН **********, от Служба по вписванията – София за периода 01.01.1992 г. – 18.06.2019 г. относно вписванията, отбелязванията и заличаванията по персонална партида № 400245, от която се установява, че на 13.10.2005 г. е съставен констативен акт – обстоятелствена проверка, по силата на който К.П.Н., с ЕГН ********** и Ненчо Кръстев Ненов са признати за собственици на працесния недвижим имот, като няма последващи вписвания в регистъра за прехвърляне на правото на собственост или учредяване на право на ползване в полза на друго лице през процесния период, а само вписване на възбрана върху процесния недвижим имот. Следователно, по делото е установено обстоятелството, че ответницата за процесния период е била собственик на водоснабдения имот, съответно същата има качеството на потребител на ВиК услуги. В тази връзка, с оглед наведените от ответника в отговора на исковата молба възражения, следва да бъде посочено, че същият не е оспорил верността на вписаните в справката обстоятелства, като неговите възражения са във връзка с доказателствената им стойност, която съдът не намира за оборена. Страната не е направила конкретни оспорвания и не е представила доказателства за оборване на отразените в същата обстоятелства, като съдът намира представената справка за достатъчно доказателство за принадлежността на правото на собственост. В допълнение, вписаните в регистъра данни се отчитат от съда като достоверни, доколкото съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, последният е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. Ето защо обосновано СРС е приел, че между страните по делото е установено наличието на валидна облигационна връзка през процесния период.

Независимо от извода за наличие на облигационно правоотношение между страните по доставка на В и К услуги през процесния период, настоящият съдебен състав намира за основателно направеното във въззивната жалба оплакване, че предявената искова претенция е недоказана, тъй като не се установява по несъмнен начин, че дружеството - ищец реално е доставило до процесния имот питейна вода, отговаряща на нормативните изисквания за качество и нейното количество, съответно че е предоставило В и К услуги по отвеждане на отпадни води. Получаването на услугата се извършва при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощено от него лице и от съответния регулаторен орган.

Тези обстоятелства не се установяват и от заключението на вещите лица по изслушана пред СРС СТЕ. В заключението е посочено, че през периода от 20.03.2012 г. до 24.01.2015 г., че фактурираните водни количества са определени на база 8 куб. на обитател, в случая за трима, а за периода от 24.01.2015 г. до 19.10.2018 г. въз основа на реални отчети. В тази връзка следва да се отбележи, че количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните на всяко водопроводно отклонение водомери - чл. 32, ал. 1 от наредбата, а за сгради - етажна собственост - въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от наредбата. Съгласно чл. 32, ал. 4 от наредбата, отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 23, ал. 4 ОУ), като клаузата на чл. 24, ал. 1 ОУ регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора. Относно случаите, в които потребителят на В и К услуги не е изпълнил задължението си да осигури достъп до имота за извършване на отчет, редът за констатиране на това обстоятелство е определен в чл. 35, ал. 4 и 5 от Наредба № 4. Следователно доставянето на определени количества В и К услуги се установява с представяне на документи (карнети) за отчет на главния водомер на сградата и индивидуалния водомер в съответния имот и техните показания. В случаите на самоотчет следва да бъдат представени резултатите от самоотчета, а в случаите на служебно начисляване поради неосигурен достъп следва да бъде представен съответният протокол за неосигурен достъп, подписан от длъжностното лице и поне от един свидетел, на когото са посочени трите имена, единен граждански номер и адрес - чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4. С разпоредбата на чл. 35 от Наредба № 4 е уреден въпросът по какъв начин се отчитат показанията на водомерите, кога и как операторът начислява служебно количество изразходвана вода, по какъв начин се осигурява достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, как се процедира и по какъв начин се констатира отказът на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера.