Акт от 19.03.2018, Районен съд - Белоградчик

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 19.03. 2018 г. гр.Белоградчик

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Белоградчишкият районен съд втори състав На шести март две хиляди и осемнадесета година В публичното заседание в следния състав:

Районен съдия : Антон

Антов

Секретаря

Жанета Еленкова, като разгледа докладваното от съдия Антов гр.дело № 192 по описа за 2017 година, и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове за връщане на платената цена по развалени договори за продажба на стока, по които ответника не е доставил цялото количество с пр. осн. чл. 55 ал.1 предл.3 ЗЗД, неустойка с пр. осн. чл. 92 ал.1 ЗЗД и мораторни лихви – с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.

В предявената от “Инфрастроймонтаж

- 5” ЕООД искова молба се излага : На 15.09.2014г. м/у ищеца и ответника ЗП В. Б. Й. е сключен писмен договор за продажба на 50 т. маслодаен слънчоглед със срок на предаване 15.09.-05.10.2014г. при цена 465.00лв./т.

Ищеца е изпълнил точно и в срок задължението си и превел на ответника стойността на договореното количество в размер на 23 500лв.

Ответника е доставил 43.580т. слънчоглед и неиздълженото количество е 6.420т. на стойност 3235.30лв. Ответника е изпаднал в забава по отношение на количеството от 6.420т. и дължи неустойка в р-р на 896.00лв. по чл. 8 ал.1 от договора През 2014г. м/у ищеца и ответника е сключен неформален договор за продажба на 100 т. царевица при цена 205.00лв./т. Ищеца е изпълнил задължението си и превел на ответника стойността на договореното количество/ с 500лв. по-малко/ в размер на 20 000лв.

Ответника е доставил 53.580т. царевица и неиздълженото количество е 46.420т. на стойност

9 016.10лв. Ответника е изпаднал в забава за възстановяване на сумата 9 016.10лв., поради което дължи мораторни лихви в размер на 1 919.39лв. за периода

25.11.2014г.-28.12.2016г.

Моли се да бъде постановено решение, с което ответника да бъде осъден да върне на ищеца част от платената цена по договори за продажба на слънчоглед и на царевица, по които ответника не е доставил изцяло договорените количества в общ размер на 12 251.40лв., неустойка в размер на 896.00лв. и мораторни лихви в размер на 1 919.39лв. за периода 25.11.2014г.-28.12.2016г.

Представя писм. доказателства, претендира разноски.

Процесуалния представител на ответника е оспорил предявения иск.

Излага правопогасяващи възражения :

- налице е даване вместо изпълнение по договора от 15.09.2014г. - царевица вместо слънчоглед

- вземанията за неустойка и мор. лихви са погасени поради изтекла погасителна давност

Отрича правопораждащ факт на правата на ищеца - доставил е не само претендираните 46.420т. царевица, но и 7.300т. в повече от договорените 100т.

Предявил е евентуален иск с пр. осн. чл. 55 ал.1 предл. първо ЗЗД - осъдителен за сума в р-р на 1 496.50лв. – стойност на получена от ответника стока/7.300т. царевица/ без правно основание Претендира разноски по делото.

Проц. представител на ответника/ищеца/ е оспорил предявения иск

Оспорва провопораждащи факти на правата на ищеца по този иск - не е получил 46.420т. царевица - кантарни бележки № 91/25.11.2014г. и 94/28.11.2014г. са с невярно съдържание

Излага правоизключващо възражение - кантарни бележки № 91/25.11.2014г. и 94/28.11.2014г. са подписани от лице без представителна власт

Вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ е представило заключение по поставената задача. Заключението не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното :

От фактическа страна

На 15.09.2014г. м/у ищеца и ответника ЗП В. Б. е сключен писмен договор за продажба на 50 т. маслодаен слънчоглед със срок на предаване 15.09.-05.10.2014г. при цена

465.00лв./т. Ищеца е превел на ответника стойността на договореното количество в размер на 23 500лв./плюс 250лв. в повече/

Ответника е доставил 43.580т. слънчоглед. Претендираното за неиздължено количество от 6.420т. е на стойност 3235.30лв./с преведени плюс 250лв. в повече от стойността на договореното количество/

В чл. 8 ал.1 от представения заверен препис от договора е договорена неустойка за забава - не по-малко от 30% от стойността на непредаденото в срок количество.

Не се спори м/у страните, а и се признава от ответника, че през 2014г. м/у ищеца и ответника е сключен неформален договор за продажба на 100 т. царевица при цена 205.00лв./т. Ищеца е превел на ответника сума в размер на 20 000лв.

Ответника е доставил 53.580т. царевица. Претендираното за неиздължено количество от 46.420т. е на стойност

9 016.10лв.

Не се установи договорен падеж за изпълнение задължението на ответника за предаване на договореното количество царевица – 25.11.2014г.

Не се установи, че ищеца се е съгласил да получи царевица вместо 6.420т. непредаден слънчоглед.

От заключението на

ССЕ се установява, че в счетоводството на ищеца са налични кантарни бележки № 92/25.11.2014г. и 93/28.11.2014г. и съпътстващи документи за превоз, за които са налице и счетоводни записвания, но не и втори екземпляри от кантарни бележки № 91/25.11.2014г. и 94/28.11.2014г. и съответните превозни документи, като и размера на претендираната мораторна лихва за посочения в иск. молба период.

От правна страна

До предявяване на иск. молба отношенията м/у страните касаят договори за търговска продажба, които се уреждат съгл. разпоредбите на чл. 318 и сл. ТЗ. Продавачът ответник се задължава да прехвърли собствеността и предаде на купувача договорените стоки, а последния – да ги приеме и плати цената.

И двете страни са престирали като ищеца е платил суми и по двата договора, съответно в размер на 23 500лв. и 20 000лв.

Претендирайки връщане на част от дадените по тези договори суми обратно, поради неоснователното им получаване от ответника, като се позовава на неосъществената от него доставка, ищецът всъщност имплицитно с исковата молба въвежда и волеизявлението си за разваляне на процесните договори/така Решение № 139/25.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 678/2010 г., II т.о./ От страна на ищеца не се представи поискан от ответника оригинал на писмен договор за продажба на 50т. маслодаен слънчоглед със срок на предаване 15.09.-05.10.2014г., поради което договор № 115-315-Y/15.09.2014г. следва да се счита изключен от доказателствата по делото.

Въз основа на други представени и приети по делото доказателства, съдът приема, че договор м/у страните за продажба на 50т. маслодаен слънчоглед е бил сключен.

Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него права и задължения, но не е условие за действителността му. Дори отсъствието на изискуеми от ЗСч. реквизити във фактурата само по себе си не е основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на продажбата преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в т.ч. и на тези относно предприети от страните действия по изпълнение на договора /получаване на стоката или плащане на цената/, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуването на облигационната връзка./ така Решение № 211/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1120/2010 г., II т.о./

В случая продавача-ответник е издал фактура **********/15.09.204г. за продадената стока – чл. 321 ТЗ. Същата не е оспорена, не се спори, и че тя отговаря на изискванията на чл. 8 ал.1 ЗСчетоводството и е подписана от представител на продавача-ответник.

Видно от представеното по делото извлечение по сметка ищеца е платил сумата, посочена във фактурата за количеството стока, посочено в същата.

Правопогасяващото възражение на ответника за даване вместо изпълнение/доставена в повече царевица вместо слънчоглед/ по договора от 15.09.2014г. е неоснователно.

Даването вместо изпълнение е ново съглашение, което се постига в хода на изпълнението на съществуващ договор, по силата на което кредиторът се съгласява да получи нещо друго вместо дължимото. Следователно, възможността едно договорно задължение да бъде заменено с друго може да се реализира само чрез ново съглашение /договор/, за което могат да се прилагат по аналогия някои от правилата за новацията, замяната или продажбата/така Решение № 132 от 8.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 653/2012 г., III г.о./ Не се установи, че ищеца се е съгласил да получи царевица вместо 6.420т. непредаден слънчоглед.

Не се установи, че ответника е доставил на ищеца изцяло договореното количество слънчоглед, като неиздълженото количество е 6.420т. на стойност 2 985.30лв. или с преведените в повече от ищеца 250лв. - 3235.30лв.

Ответника не е изпълнил задължението си да достави на ищеца 6.420т. слънчоглед срещу вече платена от ищеца цена.Не се доказа ищеца да е доставил това количество слънчоглед на ищеца.

Поради изложеното, съдът приема, че предявения иск с пр. осн. чл. 55 ал.1 предл.3 ЗЗД за връщане на авансово платената цена по развален договор за продажба на стока-слънчоглед, сключен на 15.09.2014г., по който ответника не е доставил цялото договорено количество е основателен и доказан изцяло в размер на 3 235.30лв., поради което го уважава.

Предявеният иск с пр. осн. чл. 92 ал.1 ЗЗД в размер на 896.00лв., съдът приема за неоснователен, поради което го отхвърля изцяло.

Поради не представяне от страна на ищеца оригинал на писмен договор м/у него и ответника № 115-315-Y/15.09.2014г. за продажба на 50 т., то представеният препис не може да установи договорена м/у страните неустойка.

Предявеният иск с пр. осн. чл. 55 ал.1 предл.3 ЗЗД за връщане на част от платена цена по развален договор за продажба на стока, по който ответника не е доставил изцяло договорено количество царевица на стойност 9 016.10лв., съдът приема за основателен, поради което го уважава изцяло.