Определение № 803 от 23.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 803 гр. София, 23.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Мария Христова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20238002102835 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от С. Й. Д., чрез адвокати М.

А., М. Д. и Е. Б., срещу въззивното решение на Окръжен съд – Благоевград №157/23.03.2023г. по в.г.д.№1045/22г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон, установената практика на Европейската общност, както и с актовете на Европейския съд по правата на човека.

Насрещната страна Г. Ж. Д. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Е.

Ц., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като решението е постановено при спазване на материалния закон и без нарушения на съдопроизводствените правила. В условие на евентуалност изразява становище за нейната неоснователност. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивното решение е постановено по реда на чл.294 от ГПК, след отменително решение № 50194/21.11.2022г. по г.д. № 4738/2021г. на ВКС, ІІІ г.о. и връщане на делото за разглеждане 1 от друг състав с указания по приложение на процесуалния закон, изразяващи се в обсъждане на събраните доказателства, в това число при въззивното разглеждане на делото, и на заявените от страните доводи и възражения.

Със същото въззивният съд потвърдил решението на първостепенния Районен съд – Сандански в частта, с която упражняването на родителските права отношение на малолетното дете Й. С. Д. е предоставено на майката Г. Ж. Д., местоживеенето на детето е определено при майката и е определен режим на лични отношения на детето Й. Д. с бащата С. Й. Д., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 17ч. в петък до 17ч. в неделя с преспиване; четири часа на рождения ден на детето – 27.10; деня на рождения ден на бащата – 13.05; 20 /двадесет/ дни през лятото, разделени на два пъти по 10 дни, през време което не съвпада с платения годишен отпуск на майката; всяка четна година – 5 дни за Коледните празници и всяка нечетна година – 5 дни за Новогодишните празници по споразумение с майката, а ако такова не е постигнато – от 17ч. на 22 декември до 17ч. на 27 декември за четните години и съответно от 17ч. на 28 декември до 17ч. на 02 януари за нечетните годни; всяка нечетна година на Великден – от 17ч. на Разпети петък до 17ч. на Великден /неделя/; в училищна възраст относно ученическите ваканции – всяка четна година – първата половина на зимната ваканция и всяка нечетна година – втората половина на зимната ваканция; половината от пролетната ваканция, както и всеки път, когато родителите постигнат съгласие за това.

За да постанови този резултат, съдът приел, че страните по делото са родители на малолетното дете Й. (родено на 27.10.2015 г.). С влязлото в сила решение на първостепенния Районен съд – Сандански по г.д.№1341/2018г. сключеният между тях граждански брак бил прекратен с развод. С оглед настъпилата в хода на съдебното производство фактическа раздяла между съпрузите, на основание чл. 323 от ГПК, с определение №845/29.03.2019 г. първостепенният съд постановил привременни мерки по отношение на детето Й., като предоставил упражняването на родителските права по отношение на него на майката Г. Д., определил местоживеенето на детето при нея, режим на лични отношения на детето Й. с бащата С. Д.: всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца от 17.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя (с преспиване); по четири часа на рождения ден на детето – 27.10 и на рождения ден на бащата – 13.05; 20 /двадесет/ дни през лятото, през време което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и половината от неработните дни по време на Великденските, Коледните и Новогодишните празници с преспиване, както и дължима месечна издръжка в полза на детето в размер на 200 лв.

Съдът констатирал, че след фактическата раздяла на родителите на детето, същите живеели в различни населени места – майката с детето се установили в [населено място], а бащата останал да живее в семейното жилище в [населено място]. В тази връзка съдът изложил, че в социалните доклади от Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] било посочено, че в семейното жилище на страните били осигурени много добри битови условия за детето, гарантиращи сигурността му и благоприятстващи неговото развитие. Грижите за детето се полагали и от двамата му родители, като всеки от тях притежавал необходимите 2 родителски качества и умения, както и материални ресурси за да осигури на детето оптимални условия за развитие. И двамата били загрижени и отговорни родители и се грижели за детето с много нежност, любов и внимание, като била установена стабилна и пълноценна емоционална връзка между детето и всеки от тях. Родителите били подпомагани в отглеждането му от бабата и дядото по бащина линия, с които детето имало изградени близки взаимоотношения. Съдът отбелязал, че в изготвените доклади от Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] било посочено, че в обитаваното от майката и детето жилище (след преместването им) били осигурени много добри битови условия, подходящи за отглеждане на дете. Майката била подпомагана в грижите за детето от своите родители и същата реализирала достатъчно доходи, с които да обезпечи своите и неговите нужди. Посочено било, че майката притежава нужните родителски качества, за да отглежда и възпитава детето, била отговорна към неговото развитието, като между тях била изградена силна и устойчива емоционална връзка. Детето изглеждало усмихнато, спокойно и добре адаптирано в семейната среда, като наричало жилището на баба си и дядо си „вкъщи“.

Съдът кредитирал допуснатата пред първостепенния съд комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза, от заключението по която приел, че когато е в присъствието на баща си, детето не се отделяло от него и изисквало постоянно вниманието му. Констатирана била повишена емоционална тревожност и напрежение, че може да бъде разделено от баща си. Тази тревожност у детето била провокирана както от неговите особености, така и от тревожната реакция на самия баща и неговия модел на поведение, който поддържал тази тревожност с постоянното повтаряне на фрази като: „нали знаеш, че много те обичам“, „и аз не искам да се разделяме“. Вещите лица посочили, че бащата бил изключително фиксиран и амбициран в мисията да доказва, че той е добрият, а съпругата му е проваленият родител.

Установили, че когато било с майката, детето също оставало до нея, споделяло играта си с нея, търсило одобрението и подкрепата ѝ, но не ставало тревожно и прилепчиво.

Проекциите му за значими възрастни в живота били свързани с родителите му и дядото по бащина линия, като детето се чувствало значимо и важно и за двамата си родители, имало силна емоционална връзка и с двамата. Въззивният съд отбелязал още, че според заключението на вещите лица у детето се наблюдавали симптоми на разстройство с тревожност от раздялата, заради тревожността на самите родители, които реагирали с тревожност при отделяне на детето от тях и неосъзнато предопределяли и поведението на самото дете, което свързвало разделите с баща си със страх от отхвърляне и неодобрение от страна на майката. Според вещите лица за реакцията при раздялата на детето с бащата, след осъществяване режима на личен контакт, допринасял и факта, че детето било с баща си през почивните дни, когато родителят не е зает с работа или други ангажименти и детето преживявало удоволствието, че е център на вселената. Причина за същата било и обстоятелството, че в детските му възприятия липсвало разбираемо обяснение за отсъствието на бащата от ежедневието в живота му. Промяната, резултат от фактическата раздяла на страните, довела до нарушаване на равновесието на детето и била предпоставка за тревожност и фрустационна криза.

Съдът кредитирал и заключението по допуснатата при първото разглеждане пред въззивната 3 инстанция комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза, от което приел за установено, че към момента на изготвянето ѝ у детето не е установена съществувалата преди това повишена емоционална тревожност и напрежение, че може да бъде разделено от баща си, като тези прояви станали непостоянни и неинтензивни. Детето не проявявало трайна и изразена агресия, като се примирило с факта, че родителите му не живеят заедно. Отбелязал, че според вещите лица заявените агресивни намерения от детето „ще застрелям мама“ не са продукт на детското мислене и желание, не са подплатени от осъзната лична емоция, а били заявени като желание за привличане на негова страна на значим възрастен. Експертите установили, че детето се чувствало значимо и важно и за двамата си родители и имало силна емоционална връзка и с двамата. Посочили, че констатираните симптоми на тревожност у него били провокирани от тревожността на самите родители и техните реакции при отделяне на детето от тях, като по този начин провокирали у него несигурност и страх от раздяла с бащата, както и страх от отхвърляне и неодобрение от страна на майката.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и след изслушване на двамата родители, съдът направил извод, че с оглед възрастта на детето, привързаността му към майката и към обичайната си среда, в която понастоящем живее, полаганите адекватни грижи от нейна страна, родителските права по отношение на детето следва да бъдат предоставени на нея. Съдът посочил, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установява непригодност на родителя да отглежда детето си. В тази връзка отчел констатациите в изготвените социални доклади установили силната привързаност на детето към майката, обстоятелството, че същото отдавна било добре адаптирано и социализирано в [населено място], имало освен роднински и приятелски кръг. Към датата на последния доклад детето било ученик в първи клас в ОУ "Пенчо Славейков“ [населено място]; посещавало извънкласна дейност "Ментална аритметика" и занималия. Детето участвало активно а в училищни състезания по собствено желание (конкурс за рисунка "Коледно чорапче", състезание "Аз и знанието", където е получил резултат 47 точки (при максимален брой 50), "Аз и числата" и др.). Класният му ръководител бил доволен от неговото представяне в училище – бил подготвен, държал се възпитано, имал много приятели, четял много бързо. Изложил още, че от заключенията на вещите лица и социалните доклади е установено, че майката е авторитет за своето дете, със създадена стабилна емоционална връзка помежду им, а то търсело нейните съвети и споделяло с нея. Детето било усмихнато, спокойно и общително, умеело да се изразява ясно по теми свързани с неговите интереси и най-важното било със съхранено емоционално състояние, като не било въвлечено в спора между своите родители. Съдът отчел и обстоятелствата, че майката познавала детето в дълбочина и се отнасяла внимателно и грижовно към неговите нужди, била ангажирана с учебния му процес. Успяла да съхрани връзката между детето и неговия баща, като по делото не е установено наличие на данни за родителско отчуждение. Допълнително съдът посочил, че от събраните доказателства и изслушването на страните е установена фиксация и амбиция у бащата да доказва, че той е добрият и по-добрият родител в сравнение с майката, довела до подаване на сигнали срещу нея, иницииране на проверки от различни институции, от които няма заключение с негативен за майката резултат, но оказват влияние 4 на детето.