Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 120 от 16.04.2021, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 129/2021
Вид
Решение № 120
Подписан
16.04.2021
В сила
20.05.2021
Състав
Ралица Йорданова Русева

Цитирани разпоредби

  • §1 т.3 · Закон за автомобилните превози
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Русе , 16.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ралица Й. Русева при участието на секретаря Денка Т. Веселинова като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно наказателно дело № 20214520200129 по описа за 2021 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Логистик Давид Драйв ЕООД със седалище гр.Русе, против НП № 38- 0002303 от 11.12.2020 г. на Директор РД „АА” Русе, с което за административно нарушение по чл.96 г ал.І пр.1 от ЗАвПр, е наложено на посоченото законово основание административно наказание- имуществена санкция в размер на 3000 лева.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на закона.

Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.

Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата.

От събраните обстановка: доказателства съдът приема за установена следната фактическа На 13.11.2020 г., в гр.Русе, от РД „Автомобилна администрация” била извършена комплексна проверка на жалбоподателя в качеството му на транспортно предприятие, притежаващо лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари. При тази проверка са направени констатации, че предприятието е допуснало осъществяване на превоз от водач Раду Мариан, чужд гражданин, който бил назначен по трудов договор № 0013/29.09.2020 г., без да отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата.По така установеното бил съставен акт за нарушение № 280760 от 13.11.2020 г., сочещ осъществено такова по чл.7 а ал.ІІ пр.3 от ЗАвПр.Актът е предявен на представляващ дружеството и лично връчен.Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление, като наказващият орган е преквалифицирал нарушението.

В производството пред въззивния съд се развиват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения поради липса на задължителни реквизити, както и за неправилно 1 приложение на закона.

Приетото за установено се доказва от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- оправомощителна заповед, АУАН № 280760, пълномощно, трудов договор, документи на водача, показанията на св.Д.- актосъставител, които в същността си потвърждават направените констатации, намерили отражение в акта.

Правни изводи:

Жалбата, като депозирана от лице. притежаващо процесуална легитимация, е допустима.Разгледана по същество, е основателна.

Няма спор, че акта за нарушение, както и издаденото наказателно постановление следва да съдържат описание на обстоятелствата на нарушението.Видно от съдържанието на акта, посочено е, че жалбоподателят в качеството си на превозвач, е допуснал осъществяването на превоз на товари и е назначил по трудов договор лице като водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, регламентирани в Наредбата по чл.152 ал.І т.2 от ЗДвП.

Съгласно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗАвПр, превоз на товари е превоз с моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни средства, консруирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсови, направени във връзка с превоза.

При така посоченото, очевидно е, че за да се приеме осъществен превоз на товари, е следвало да се констатира конкретна дейност от такова естество.Назначаването на трудов договор на лице не може да се приравни на такава дейност. В смисъла на изложеното, основателно е възражението, че не е посочена датата на нарушението, тъй като единствените цитирани такива са датата на извършване на комплексната проверка, която може да се определи като дата на установяване на нарушение, и датата на сключване на трудов договор между превозвача и водача.При положение, че възникването на ТПО не е превоз по смисъла на закона, не може да се изведе като дата на нарушение датата на подписване на договора.

На следващо място, налице е неправилно приложение на закона и от гледна точка на правната квалификация на твърдяното нарушение, и от гледна точка на наложеното наказание.Нормата на чл.96 г ал.І пр.1 от ЗАвПр предвижда санкция за онзи, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени със закона, с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.Тази норма е препращаща и следва да бъде посочена привръзката й, още повече, след като в обстоятелствената част на постановлението се твърди, че е налице нарушение на подзаконов нормативен акт.Наказващият орган като първа инстанция по същество е следвало да посочи нормата от наредбата, която е нарушена, ако приема, че неправомерните действия са в тази хипотеза /каквито индиции има/.От друга страна, неправилното приложение на закона е свързано и с наложеното административно наказание.Санкционната разпоредба предвижда наказването на виновен субект за нарушение на закона или актовете по приложението му.Наредбата, издавана на основание чл.152 ал.І т.2 от ЗДвП, не е акт по приложение на ЗАвПр.

С тези мотиви съдът намира обжалваното постановление за необосновано и незаконосъобразно, и на основание чл.63 от ЗАНН

РЕШИ:

2

ОТМЕНЯ НП № 38- 0002303 от 11.12.2020 г. на Директор РД „АА“ Русе, с което на Логистик Дейвид Драйв ЕООД, БУЛСТАТ 205633086, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Ц.независимост“ 16, ет.2, офис 9, на основание чл.96 г ал.1 пр.2 от ЗАвПр, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3