Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 400 от 27.07.2021, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 2359/2021
Вид
Решение № 400
Подписан
27.07.2021
В сила
14.08.2021
Състав
Красимира Тончева Донева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 1, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 402, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 416, ал. 1, изр. 1 · Кодекс на труда
  • § 1, т. 1 · Кодекс на труда

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Бургас , 27.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Красимира Т. Донева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно наказателно дело № 20212120202359 по описа за 2021 година Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Ф” ЕООД – гр. Бургас, представлявано от управителя М.С.С., против Наказателно постановление № 02-0003222/26.04.2021 г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. В жалбата са изложени аргументи за неправилност на наказателното постановление по съображения за липса на извършено нарушение, като в тази връзка се поддържа теза, че установеното при проверката лице е било посетител, а не е извършвало каквато и да е трудова дейност в обекта на дружеството-жалбоподател. Изложени са аргументи за незаконосъобразност в санкционната част на НП поради несъобразяване с изброените в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН обстоятелства и несъотвествие с целта на закона по смисъла на чл. 12 от ЗАНН. При условията на евентуалност се излага довод, че нарушението представлява маловажен случай и са налице предпоставки за приложение на чл.

28 ЗАНН. Претендира се отмяна на атакуваното наказателно постановление, а в условията на алтернативност – изменението му със санкция в минимално предвидения в закона размер.

1

В съдебно заседание процесуалният представител-адвокат на жалбоподателя поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира направените по делото разноски. Представя писмени бележки.

Процесуалният представител-юрисконсулт на въззиваемата страна в съдебно заседание пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Депозира писмени бележки.

След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

„Ф” ЕООД – гр. Бургас, с ЕИК ***, е работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ на работниците в стопанисвания от него обект – цех за малограмажен препакетаж в гр. Бургас, кв. Ветрен, Минерални бани, кръгово кръстовище.

На 05.02.2021 г., около 11,20 часа, св. КР. П. Г. – Началник отдел „АИПО“ към Д “ИТ” – гр. Бургас и ЛЮБ. Б. В. – гл. инспектор в Д “ИТ” – гр. Бургас, са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „Ф” ЕООД в обекта му. На място са заварени няколко лица, сред които П.Г.А., който не е установен да престира труд или да извършва каквато и да е дейност в цеха. Пред проверяващите А не е декларирал обстоятелства, свързани с осъществявана от него трудова дейност, напротив – в справка по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ собственоръчно е вписал, че не работи в обекта на фирмата, а е бил посетител по приятелска линия на работещата там В.С..

За да бъде завършена проверката и по документи, на основание чл. 45, ал. 1 от АПК проверяващият орган е връчил на представител на дружеството призовка, с която е дал указания работодателят да се яви в Д “ИТ“ – Бургас на 10.02.2021 г. и да представи трудовите досиета на заетите лица. При извършената на 10.02.2021 г. и 11.02.2021 г. документална проверка е установено, че с посоченото по-горе лице не е сключен писмен трудов договор.

Проверката е обективирана в Протокол № ПР 2104575/11.02.2021 г., като в него липсват каквито и да е констатации за осъществявана трудова дейност от лицето П.Г.А..

2

На „Ф” ЕООД – гр. Бургас, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е съставен АУАН № 02-0003222/11.02.2021 г. за установено от проверката нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ – за това, че дружеството не е уредило като трудови правоотношения, отношенията при предоставянето на работна сила, като не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето П.Г.А.. Възражения срещу АУАН са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, ведно с приложено доказателство, че А е регистриран в Д „БТ“ – Бургас и разчетно-платежна ведомост на работодателя, в която той не фигурира като лице, на което се изплащат трудови възнаграждения.

Административно-наказващият орган е приел фактическите констатации по акта за доказани и е издал обжалваното Наказателно постановление ***/26.04.2021 г., с което е наложил на дружеството на основание чл. 414, ал.

3 от КТ административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 28.04.2021 г. с известие за доставяне. Въззивната жалба, по която е образувано настоящото производство, е подадена на 05.05.2021 г. с писмо по пощата.

По делото са разпитани проверяващите КР. П. Г. и ЛЮБ. Б. В., подробно отразяващи хода на проверката, в която обаче по техни данни не са установили завареното в обекта лице П.Г.А. да осъществява трудова дейност.

Жалбоподателят ангажира гласни доказателства, които опровергават изложеното в акта и наказателното постановление – разпитаните свидетели В.Б.С. и П.Г.А. потвърждават заявеното от А още при проверката на място, че последният е бил само посетител в обекта.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съдът намира, че в конкретния случай са спазени всички изисквания относно процедурата по издаване на акта и на наказателното постановление.

Както АУАН, на основание чл. 416, ал. 1, изр. 1 от КТ, така и НП, на основание 3

416, ал. 5 от КТ, вр. с т. 4 от приложената Заповед № З-0058/11.02.2014 г., са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства обаче не е изводимо по категоричен начин обстоятелството, че на 05.02.2021 г. П.Г.А. е полагал труд в обекта на жалбоподателя. Извършване на трудова дейност от негова страна не се установява нито от събраните по делото гласни доказателства, нито от приложената и подписана от А справка по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. Предвид на това съдът приема, че жалбоподателят не е реализирал състава на административно нарушение във връзка със задължението като работодател да уреди трудови правоотношения чрез сключване на писмен трудов договор с лице, за което има доказателствена недостатъчност, че е предоставяло работна сила. Жалбата в този смисъл се явява основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да се отмени като неправилно.

При този изход на делото, на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съобразно договор за правна защита и съдействие от 17.02.2021 г. и договор за правна защита и съдействие от 05.05.2021 г., договореното и платено възнаграждение е 490 лева. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0003222/26.04.2021 г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което на „Ф” ЕООД, със седалище и адрес на управление ****, с ЕИК ***, представлявано от управителя М.С.С., на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лева за административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК Дирекция ”Инспекция по труда” – гр. Бургас да заплати на „Ф” ЕООД, със седалище и адрес на управление ****, с ЕИК ***, представлявано от управителя М.С.С., направените по делото разноски в размер на 490 лева за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – 4 гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5