Решение № 411 от 22.12.2025, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. Костинброд, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20241850100593 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца – М. М. Б., ЕГН **********, чрез адв. Д. З. от САК, с която иска осъждане на ответника ЗК „БИ” АД, ЕИК **** да й заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания причинени вследствие на ПТП на 09.07.2023 г. ведно със законната лихва, считано от 26.07.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендира присъждане на направените разноски. С определение от 27.08.2024 г. ищцата е освободена от задължение за заплащане на такси и разноски по делото.

Твърди се в ИМ, че ищцата е пострадала при ПТП на 09.07.2023 г., когато е била пътник в автомобил „М. спринтер“, управляван от свидетеля В.

Б..

Твърди, че ПТП е настъпило поради несъобразяване на водача на л.а.

Фолксваген Голф с ДК№ **** с правилата за движение, като при включването си от с. Дръмша в ВП81 отнема предимство на правомерно движещ се л.а. М.

Спринтер ДК№ ****, управляван от В. Б. Б., който от удара губи контрол над автомобила и се удря в насрещно движещият се автомобил Фолксваген Голф 1

ДК№ СО ****, управляван от И. А. Р..

Твърди, че за настъпилото ПТП пристигналите на място органи на МВР са съставили протокол за ПТП № 10/09.07.2023 г., както и че е образувано ДП № 137/2023 г. на РУ Костинброд, пр.пр. № 1674/2023 г. по описа на РП Костинброд.

Твърди, че е откарана в УМБАЛСМ Н.И.Пирогов гр. София, където е диагностицирана с травма на гръдния кош, контузия на раменния пояс и мишницата, контузия на китката и дланта, и повърхностна рана по окосмената част на главата, след което е освободена за домашно лечение с препоръка за ХДР, прием на лекарствени средства и носене на и мобилизация тип митела.

Твърди, че болките от травмите са били особено силни през първите няколко седмици от възстановителния период, като ищцата е изпитвала затруднения при посрещане на елементарни нужди като ходене, обличане и тоалет, в което е била подпомагана от своите роднини.

Твърди, че травмата на главата е довела до главоболие, замайване и гадене, а контузията на китката и носенето на митела са довели до нестихващи болки и невъзможност за движение.

Твърди, че е загубила активността си от времето преди инцидента, като поради това се е затворила, изпадайки в депресивни състояния.

Твърди, че изпитва страх. Твърди, че към момента на произшествието, автомобил Фолксваген Голф с ДК№ **** е имал валидна застраховка ГО на автомобилистите при ответника, пред който е образувала щета № 2310022967/09.07.2023 г. с писмена претенция, по която не е имало отговор в законоустановения срок.

В съдебно заседание ищцата не се явява, като се представлява от упълномощен представител. Поддържа претенцията си. Ангажира писмени и гласни доказателства.

В срока за отговор ответника заявява, че не оспорва наличието на валидно застр. правоотношение по автомобил Фолксваген Голф с ДК№ ****.

Оспорва механизма на ПТП, описан в ИМ.

Твърди съпричиняване и принос на ищцата за настъпилите увреждания, заради непоставен предпазен колан.

Оспорва наличие на причинна връзка между описаните травми и 2 процесното ПТП.

Твърди липса на доказателства за възстановяване и психичните преживявания. продължителен период на

Твърди недължимост на обезщетение, а алтернативно счита претенцията за прекомерно завишена.

Иска отхвърляне на претенцията и алтернативно намаляването й.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ответника не изпраща представител. Писмено прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ангажира гласни доказателства.

По искане на страните е допуснато извършване на автотехническа и съдебно медицинска експертизи.

С протоколно определение към доклада по делото е прието за ненуждаещо се от доказване следното: че към 09.07.2023 г. за автомобил Фолксваген Голф с ДК№ **** е имало валидна полица за застраховка ГО на автомобилистите, сключена с ответника.

След преценка на предявения иск, както и приложените писмени доказателства съдът намира, че претенцията на ищеца е допустима, а по същество частично основателна.

Произшествието, при което е пострадала ищцата е настъпило на 09.07.2023 г. около 15:25 ч. на ВП № 81, в района на 22+800 км., представляващ разклон за село Дръмша. Участници в произшествието са три моторни превозни средства,, управлявани съответно правоспособни водачи, както следва: Товарен автомобил марка „М.“, модел „Спринтер“ с peг. № X **** ВС, управляван от свидетеля В. Б. Б. съпруг на ищцата; Лек автомобил марка/модел „Фолксваген Голф“ с peг. № ****, управляван от свидетелката Р.

Г. М.; Лек автомобил марка/модел „Фолксваген Голф“ с peг. № CO ****, управляван от И. А. Р..

Без съмнение от свидетелските показания на тримата водачи, както и от заключение по автотехническа експертиза съдът приема за установено от фактическа страна, че на въпросната дата лекият автомобил марка „Фолксваген“, управляван от св. М. се движи по пътя от село Дръмша към разклона с ВП 81 (София-М.), с намеР.е да продължи в посока към гр. София, 3 като в автомобила се е намирало на предната седалка и възрастно лице. Преди достигане до кръстовището между пътя за с. Дръмша с ВП 81, по посоката на движение на автомобила, управляван от св. М., е бил поставен пътен знак, установяващ задължение за спиране и пропускане на движещите се по пътя с предимство, в случая движещите се по ВП 81.

В този момент по ВП 8,1 в срещуположни посоки са се движили автомобила М. с водач св. Б. и в посока към гр. М., като отклонението за с.

Дръмша се пада вдясно по посока на движението на този автомобил. . В обратната посока сее движил автомобила Голф с водач св. Р.. И в двете посоки за движение е имало ограничение на скоростта за движение до 60 км.ч., както и забрана за изпреварване.

Освен посочените знаци за движещите се МПС, в района на кръстовището са поставени и указателни табели за населените места, както и за начин на преминаване през наличните острови по път ВП 81.

Автомобила Голф, управляван от св. М. е навлязъл в кръстовището, без да осигури предимство на автомобил М., при което е последвал удар между МПС-та, в предна и странична /лява/ част за автомобила М. и в предна лява част за автомобила Голф. В момента на удара скоростта на движение на автомобила Голф е около 24 км.ч., докато на автомобила М. около 66-67 км.ч.

Вследствие на удара автомобила М. се е отклонил наляво, навлизайки в лентата за движение на автомобила Голф, управляван от св. Р., при което е осъществен челен и за двете МПС-та удар. Към момента на този втори удар скоростта на движение на автомобил М. е около 45 км.ч., докато за автомобила Голф, управляван от св. Р. е около 52 км.ч.

Съпоставяйки скоростите на движение на автомобилите и отстоянието им към момента на възникване на опасност ударът между превозните средства е бил непредотвратим за водачите на автомобили М. – св. Б. и за автомобила Голф, управляван от св. Р..

Както от свидетелските показания, така и предвид убедителното и обосновано заключение на ВЛ по АТЕ може да се възприеме за изцяло достоверна, описаната от експерта причина на настъпилото произшествие, а именно, че то се дължи на субективните действия на свидетелката М., която при управление на автомобила „Фолксваген Голф“ с рег.№ ****, при включването си на разклона от село Дръмша от път към ВП 81 е отнела 4 предимството на движещият се по този път товарен автомобил марка „М.

Спринтер“ с peг. № X **** ВС, управляван от св. Б., който товарен автомобил, вследствие на удара се отклонява на ляво и се блъска челно с насрещно движещия се в обратна посока лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег.

№ СО ****, управляван от св. Р..

Съответно, отговорност за настъпилото произшествие и вредите от него са изцяло за свидетелката М., която е управлявала в този момент л.а.

„Фолксваген Голф“ с рег.№ ****, за който е сключена валидна към този момент застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по която застраховател е ответника.

След произшествието ищцата е била откарана от екип на ФСМП Костинброд за медицинско заведение в гр. София, където след преглед е освободена.

На ищцата са причинени няколко отделни травми, а именно: Контузия на гръден кош; Контузия на ляво рамо, Контузия на лява мишница;, Контузия на корема, изразяващи се в кръвонасядания по предната коремна стена в областта на пъпа.

Травмите са в мекотъканни и в причинна връзка с произшествието, като са довели до болки и страдания, отшумели за около 15-20 дни, при пълно възстановяване.

Фактическите обстоятелства относно травмите се установяват от заключение на ВЛ по допусната СМЕ, при което вещото лице посочва, че са налице травми, причинени от поставен предпазен колан, с какъвто е бил съоръжен автомобила Марцедес, в каквато насока е неоснователно възражението на ответника за съпричиняване, а необходимостта от носене за неопределен срок на мека имобилизация на лявата ръка – митела, не е пречка сама да се обслужва в ежедневието.

При тези факти съдът намира, че са налице предпоставките по чл.432, ал. 1 от КЗ за отговорност на ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди. Налице е застрахователно правоотношение, което има за цел именно обезщетяване за вреди вследствие ползване на лекия автомобил, в който се е намирала ищцата при настъпване на ПТП, вследствие на което е причинено посоченото травматично увреждане. Налице са основанията на чл. 493, ал. 1, т. 1 и чл. 493а, ал. 1 от КЗ за ангажиране 5 отговорността на ответника за причинените на ищцата неимуществени вреди.

Осъществена е процедурата по чл. 380 от КЗ, като претенция е била заведена през ответника, но нито една от страните не ангажира доказателства за начин на приключване на заявеното искане, даване на указания за допълнителни документи и др. Предвид това и с оглед описът към заявлението на ищцата, може да се направи извод, че със завеждане на претенцията са представени необходимите документи, поради което ответникът дължи отговор по заявената претенция в срок от 15 работни дни – чл. 497, ал. 1 от КЗ, от който момент се дължи лихва за забава. Предвид това лихва се дължи след изтичане на този срок от уведомяване на застрахователя на 26.07.2023 г., като цитирания срок е изтекъл на 16.08.2023 и от следващата дата се дължи законна лихва, съответно следва да бъде отхвърлено искането за присъждане законна лихва за периода от 26.07.2023 г. до 16.08.2023 г.

Съдът намира, че следва да уважи частично претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Що се отнася до неимуществените вреди съдът намира, че сумата от 5 000 лева е справедливо обезщетение за преживените от ищцата болки и страдания от травматичното увреждане, като без съмнение в по-голяма степен са вредите извън физическото отшумяване на травмите.

Воден от това и преценка на преживените физически болки, отрицателни емоции при произшествието, както и в най-голяма степен остатъчните негативни спомени и страхове дават основание за извод, че сумата от 5 000 лева за неимуществени вреди отразява адекватно в материална форма /доколкото е възможно парични средства да компенсират специфичен вид негативни преживявания и най вече формирани страхове и неприятни спомени/.

Предвид изхода от делото е принципно основателно искането за присъждане на разноски в полза на ищеца, но не са представени никакви доказателства за такива. Липсва договор за правна помощ, както и списък на разноските, поради което няма основания за присъждане на такива.

В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на половината от направените такива, като предвид размера на претенцията, правната сложност и обема на доказателствата съдът намира за основателно възражението за прекомерност, направено от ищцовата страна. Разноските, 6 направени от ответника, за които е представени списък са в общ размер на 2 320 лева, в това число 1 560 лева за адвокатско възнаграждение, сумата от 600 лева за възнаграждение на вещи лица, както и сумата от 150 лева за депозит за свидетели. Според съда справедливостта изисква да бъде отчетено като основателно искането за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева за конкретното дело, при което съразмерно с отхвърлената част, в полза на ответника следва да бъде присъдена общата сума от 775 лева.