Решение № 384 от 27.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Добромир Ст. С. при участието на секретаря ТатЯ. Ив. Асенова в присъствието на прокурора К. Д. Д. като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100605277 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по протест на прокурор при СРП срещу присъда от 20.05.2024 г., постановена по НОХД № 4478/2022 г. по описа на СРС, НО, 104 състав, с която подсъдимият К. Д. С. е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.

„б“, пр. 1, вр. с чл.342, ал.1, пр. 3 НК, за това че на 24.07.2021 г., около 22:20 часа в гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № *********, по бул. „Захари С.“, в района след кръстовището с ул. „Георги Дражев“, с посока на движение от бул. „Панчо Владигеров“ към бул. „Добринова скала“, срещу бл. 421, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.

Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.“ - при извършване на маневра „обратен завой“ не пропуснал попътно движещия се в неговата посока мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦРБ 600 Ф“ с рег. № *********, блъснал го с управлявания от него автомобил и по непредпазливост причинил 1 на водача на мотоциклета П. С. С., ЕГН ********** тежко, необратимо увреждане - долна параплегия, реализирало медико-биологичния признак осакатяване на долните крайници - двата крака - тежка телесна повреда, по смисъла на чл. 128, ал. 2 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 /две/ години, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от 4 /четири/ години.

Със същата присъда, на основание чл. 343г, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.

1, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия С. и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият К. Д. С. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 80,00 /осемдесет/ лева по сметка на СРС и разноски в размер на 585,00 /петстотин осемдесет и пет/ лева по сметка на СДВР. На основание чл. 190, ал. 2 НПК, първият съд е осъдил подсъдимия С. да заплати и държавна такса в размер на 5,00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на СРС.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият К. Д. С. е осъден да заплати на частният обвинител П. С. С. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5000,00 /пет хиляди/ лева.

В депозирания протест се излагат съображения на несъгласие с постановената присъда в частта, в която на подсъдимия С. е определен размера на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“, като се твърди, че в тази част присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Според държавният обвинител присъда в тази й част противоречи на разпоредбата на чл. 49, ал. 2 НК, на задължителните за съдилищата Тълкувателно решение № 61 от 30.12.1980 г. по н.д. № 56/80 на ОСНК на ВКС и Тълкувателно решение № 1 от 1983 г. по н.д. № 56/80 на ОСНК на ВКС, както и на константната в тази насока съдебна практика на ВКС, защото размера на наложеното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК следва да бъде равен или по-голям от размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Моли съда да отмени присъдата и да постанови нова присъда, с която подсъдимия К. Д. С. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 1, вр. с чл.

342, ал. 1, пр. 3 НК и на основание чл. 54 НК му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 /две/ години, което се отложи за изпитателен срок от 4 /четири/ години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и да се наложи кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ години. Моли подсъдимия да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат Й. Т., редовно упълномощен защитник на подсъдимия К. Д. С. срещу присъда от 20.05.2024 г., постановена по нохд № 4478/2022 г. по описа на СРС, НО, 104 състав, с която подсъдимият К. Д. С. е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за 2 извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 1, вр. с чл. 342, ал. 1, пр.

3 НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 /две/ години и същото е отложено за изпитателен срок от 4 /четири/ години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Твърди, че постановената присъда е неправилна, а наложеното на подсъдимия наказание несправедливо. Твърди, че вината за настъпилото ПТП не е изцяло на подсъдимия. Счита, че срока за който му е отнето свидетелството за управление на МПС е висок, т.к. работи като таксиметров шофьор и това го лишава от възможността и правото да работи.

Моли присъдата на първия съд да бъде изменена, като се наложи найминималния размер на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“.

Твърди, че определеният да заплати адвокатски хонорар в размер на 5000 лева на частния обвинител е прекомерно висок и моли същият да се съобрази с Тарифа № 1 за адвокатските хонорари.

С протеста и въззивната жалба не се иска събиране на нови доказателства.

С определение постановено по реда на чл. 327 НПК въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие чрез разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция, представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Посочва, че с депозираната въззивна жалба не се оспорват фактите по делото, както и изводът относно авторството на деянието. Счита, че доводите на защитата, за намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС“, поради факта, че подсъдимият работи като таксиметров шофьор и че това би го лишило от право да работи, са неоснователни, като смята също, че това обстоятелство води до извод именно в обратната посока. Поддържа, че още на по-голямо основание подсъдимият следва да бъде лишен от право да управлява МПС за по-дълъг период от време, тъй като представлява опасност на пътя, поради ежедневните му пътувания. Изтъква, че пострадалият е млад човек, който ще остане инвалид за цял живот. Пледира за увеличаване на размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Счита за основателно възражението на защитата за прекомерност на размера на адвокатския хонорар на частния обвинител. Моли изцяло да бъде уважен протеста на прокуратурата.

Процесуалният представител на подсъдимия С., адвокат Т., моли да бъде уважена жалбата срещу постановената присъда, с която е осъден подзащитния му. Изтъква, че в действителност подсъдимият е признал всички факти, като от самото начало е съдействал на разследването, извикал е бърза помощ и съжалява за извършеното. Акцентира върху твърденията на част от свидетелите, че мотористът се е движел с висока скорост и че имал съпричастност към настъпване на процесното ПТП, чрез нарушаване на 3

ППЗДвП. Моли за определяне на по-кратък срок на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“, тъй като подсъдимия работи като таксиметров шофьор и от момента на процесното деяние, от което са изминали 4 /четири/ години, той няма друго пътнотранспортно произшествие и няма други провинения, като продължава да работи като таксиметров шофьор. Намира, че с увеличаване на размера на наложеното на подзащитния му наказание „лишаване от право да управлява МПС“ би го оставило без работа. Позовава се на това, че целта на наказанието е да превъзпитава и когато е несъразмерно високо, същото би усложнило житейското бъдеще на наказаното лице. Твърди, че в този случай наказанието няма да се яви като превъзпитателна мярка, а като нещо, което възпрепятства някой да бъде превъзпитан.

Процесуалният представител на частния обвинител - адвокат М. счита, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна в частта, в която на подсъдимия е определен срок от една година и шест месеца на наложеното му наказание „лишаване от право да управлява МПС“.

Солидаризира се с мнението на прокурора, че така определеното наказание противоречи на разпоредбата на чл. 49, ал. 2 НК и задължителните за приложение от съдилищата правила установени в т. 3 на Тълкувателно решение № 61 от 1980 г. и Тълкувателно решение № 1 от 1983 г. на ОСНК на ВКС, и по-точно на това, че срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ по реда на чл. 37, ал. 1, т. 7 НК трябва да бъде равен или в по-голям размер от наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“. Счита жалбата на подсъдимия за неоснователна, тъй като при проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие е установен по категоричен и безспорен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП, мястото на удара, причината за настъпването му, както и непосредствената причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите увреждания на частния обвинител П. С.. Намира, че е налице основание за отмЯ. на присъдата така, както се иска от прокурора и за постановяване на нова присъда по реда на чл. 334 НПК, с прилагане на чл. 37, ал. 1, т. 7 НК.

Моли да бъдат присъдени направените от страна на частния обвинител разноски по делото, за което представя договор за правна защита и съдействие.

Подсъдимият К. С. поддържа казаното от своя защитник. Изразява съжаление за всичко, но сочи, че няма как да промени нещата. Заявява, че е сторил, каквото е могъл - оказал е първа помощ и е останал на местопроизшествието. Посочва, че вече живее извън страната и не може да започне работа без свидетелство за правоуправление на МПС, т.к. работи като шофьор, поради което моли за по-кратък срок на отнемане на същото.

В своята последна дума, по реда на чл. 333, ал. 2 НПК, подсъдимият К.

С. моли да бъде намален размера на наложеното му от първия съд наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Заявява, че се признава за виновен и цял живот ще съжалява за пострадалото момче.

4

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като съобрази изложените доводи и възражения от страните и след като сам служебно провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда, съобразно изискванията поставени от законодателя в разпоредбата на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Независимо, че въззивните протест и жалба имат единствен предмет на оспорване размера на наложеното на подсъдимия С. наказание с атакуваната присъда, въззивният съд на основание чл. 314, ал. 1 НПК дължи цялостна проверка на правилността на същата, независимо от посочените от страните основания.

За да постанови присъдата си, контролираната съдебна инстанция е провела съдебно следствие по общия ред и е положила достатъчно усилия за изясняване на правно значимите факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото. При пълната служебна проверка на присъдата, въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно, въз основа на надлежно приобщените и проверени гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства, поради което не се налага внасянето на корекции и/или допълнения в нея. Волята на първият съд е обективирана ясно, което позволява извършването на проверка на изведените от този съд фактически констатации.

Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя възприетата от контролираната съдебна инстанция фактическа обстановка, а именно: