Решение № 9025 от 08.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9025 гр. София, 08.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20211110142741 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Мега Ел“ ЕООД да заплати на „ТМТ- Елком“ ООД следните суми: сумата от общо 14 851.29 лева, представляваща продажна цена по договори за търговска продажба на стоки, обективирани във фактури, както следва: фактура № 6100357726/08.09.2020 г. , фактура

№ 6100359615/02.10.2020 г. , фактура №

6100361837/29.10.2020 г., фактура

№ 6100361838/29.10.2020 г. , фактура №

6100362240/04.11.2020 г., фактура

№ 6100362252/04.11.2020 г. , фактура №

6100364388/03.12.2020 г. и фактура № 6100365245/15.12.2020 г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 21.07.2021г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 903.59 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 24.10.2020г. до 12.07.2021г.

Ищецът твърди, че доставил на ответника, с когото се намирали в трайни търговски отношения, стоки, за което били съставени фактура № 6100357726/08.09.2020 г. , фактура № 6100359615/02.10.2020 г. , фактура

№ 6100361837/29.10.2020 г., фактура №

6100361838/29.10.2020 г. , фактура

№ 6100362240/04.11.2020 г., фактура №

6100362252/04.11.2020 г. , фактура

№ 6100364388/03.12.2020 г. и фактура №

6100365245/15.12.2020 г. , както и приемо- предавателни протоколи. Поддържа, че въпреки че изпълнил надлежно задължението си по договорите за покупко- продажба да достави стоките, техен предмет, ответникът- купувач извършил само частични плащания по първите две фактури, а остатъкът от сумите по тях, както и сумите по всички останали фактури останали непогасени въпреки настъпилия срок за плащането им, поради което претендира процесните суми, ведно със законната лихва, обезщетение за забава за срока на същата, както и разноски.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба, негов представител не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като е уведомен за възможността по отношение на него да бъде постановено решение по реда на чл. 238 ГПК- указания в този смисъл се съдържат в разпореждането на съда от 24.08.2021г., както и в постановеното по реда на чл. 140 ГПК 1 определение, преписи от които са надлежно връчени на адресата. В проведеното на 15.04.2022г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество е заявил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на предпоставките за това. Наред с това, от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.

С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките, регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за посочените по- горе суми да бъдат изцяло уважени.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1925.20 лева, представляваща разноски за исковото производство, както и във връзка с допуснатото обезпечение на иска, за които по делото са представени доказателства, че са реално извършени.

По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.

Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Мега Ел“ ЕООД, ЕИК 1..., по исковете с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на „ТМТ- Елком“ ООД, ЕИК ..... следните суми: сумата от общо 14 851.29 лева, представляваща продажна цена по договори за търговска продажба на стоки, обективирани във фактури, както следва: фактура № 6100357726/08.09.2020 г. , фактура № 6100359615/02.10.2020 г. , фактура № 6100361837/29.10.2020 г., фактура № 6100361838/29.10.2020 г. , фактура

№ 6100362240/04.11.2020 г., фактура №

6100362252/04.11.2020 г. , фактура

№ 6100364388/03.12.2020 г. и фактура №

6100365245/15.12.2020 г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 21.07.2021г., до окончателно изплащане на задължението, сумата от 903.59 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 24.10.2020г. до 12.07.2021г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 1925.20 лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2