Определение № 600 от 16.10.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 345/2026
- Вид
- Определение № 600
- Подписан
- 16.10.2026
- В сила
- 16.10.2026
- Състав
- Анета Николова Братанова, Дарина Стоянова Маркова, Ванухи Бедрос Аракелян
Цитирани разпоредби
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17 ал.2 · Закон за арендата в земеделието
- чл.28 · Закон за арендата в земеделието
- чл.28 ал.1 · Закон за арендата в земеделието
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 600 гр. Варна, 16.10.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анета Н. Братанова
Членове:
Ванухи Б. Аракелян
Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20263001000345 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по въззивна жалба на „Агро Фарм Г.Т.“ ЕООД срещу решение № 61 от 05.05.2026г. по търг.дело № 8/25г. по описа на Окръжен съд – ******, в часттите му, с които дружеството е осъдено да заплати както следва: на С. И. С.-Г. от гр.****** следните суми:
11 896.10 евро /равностойност на 23 266.75лв./, представляваща 1/3 от дължимото арендно възнаграждение за стопанската 2021-2022г. по Договор за аренда на земеделска земя, вписан под акт № ***, том ***, вх.рег.№ ***** от 16.12.2016г. на Служба по вписвания - гр. ******, сключен между ответното дружество и наследодателя на ищците Д.П.Г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 10.01.2025г. до окончателното плащане;
2 095.48 евро, представляваща законна лихва за забава в плащането на главното задължение - арендно възнаграждение за стопанската 2021-2022г. по Договор за аренда на земеделска земя, вписан под акт № ***, том ***, вх.рег.
№ ***** от 16.12.2016г. на Служба по вписвания - гр. ******, за периода от 01.10.2023г. до 09.01.2025г.;
584.34 евро /равностойност на 1 14286лв./, представляваща 1/3 от дължимото арендно възнаграждение за стопанската 2021-2022г. по Договор за 1 аренда на земеделска земя, вписан под акт № ***, том ***, вх.рег.№ **** от 14.11.2018г. на Служба по вписвания - гр. ******, сключен между ответното дружество и наследодателя на ищците Д.П.Г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 10.01.2025г. до окончателното плащане;
102.93 евро, представляваща законна лихва за забава в плащането на главното задължение - арендно възнаграждение за стопанската 2021-2022г. по Договор за аренда на земеделска земя, вписан под акт № ***, том ***, вх.рег.
№ **** от 14.11.2018г. на Служба по вписвания - гр. ******, за периода от 01.10.2023г. до 09.01.2025г., на И. Д. П. от гр.София следните суми:
11 896.10 евро /равностойност на 23 266.75лв./, представляваща 1/3 от дължимото арендно възнаграждение за стопанската 2021-2022г. по Договор за аренда на земеделска земя, вписан под акт № ***, том ***, вх.рег.№ ***** от 16.12.2016г. на Служба по вписвания - гр. ******, сключен между ответното дружество и наследодателя на ищците Д.П.Г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 10.01.2025г. до окончателното плащане;
2 095.48 евро, представляваща законна лихва за забава в плащането на главното задължение - арендно възнаграждение за стопанската 2021-2022г. по Договор за аренда на земеделска земя, вписан под акт № ***, том ***, вх.рег.
№ ***** от 16.12.2016г. на Служба по вписвания - гр. ******, за периода от 01.10.2023г. до 09.01.2025г.;
584.34 евро /равностойност на 1 142.86лв./, представляваща 1/3 от дължимото арендно възнаграждение за стопанската 2021-2022г. по Договор за аренда на земеделска земя, вписан под акт № ***, том ***, вх.рег.№ **** от 14.11.2018г. на Служба по вписвания - гр. ******, сключен между ответното дружество и наследодателя на ищците Д.П.Г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 10.01.2025г. до окончателното плащане;
102.93 евро, представляваща законна лихва за забава в плащането на главното задължение - арендно възнаграждение за стопанската 2021-2022г. по Договор за аренда на земеделска земя, вписан под акт № ***, том ***, вх.рег.
№ **** от 14.11.2018г. на Служба по вписвания - гр. ******, за периода от 01.10.2023г. до 09.01.2025г. на П. Д. П. от гр.****** следните суми:
2
11 896.10 евро /равностойност на 23 266.75лв./, представляваща 1/3 от дължимото арендно възнаграждение за стопанската 2021-2022г. по Договор за аренда на земеделска земя, вписан под акт № ***, том ***, вх.рег.№ ***** от 16.12.2016г. на Служба по вписвания - гр. ******, сключен между ответното дружество и наследодателя на ищците Д.П.Г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 10.01.2025г. до окончателното плащане;
2095.48 евро, представляваща законна лихва за забава в плащането на главното задължение - арендно възнаграждение за стопанската 2021-2022г. по Договор за аренда на земеделска земя, вписан под акт № ***, том ***, вх.рег.
№ ***** от 16.12.2016г. на Служба по вписвания - гр. ******, за периода от 01.10.2023г. до 09.01.2025г.
584.34 евро /равностойност на 1 142.86 лв./, представляваща 1/3 от дължимото арендно възнаграждение за стопанската 2021-2022г. по Договор за аренда на земеделска земя, вписан под акт № ***, том ***, вх.рег.№ **** от 14.11.2018г. на Служба по вписвания - гр.******, сключен между ответното дружество и наследодателя на ищците Д.П.Г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 10.01.2025г. до окончателното плащане;
102.93 евро, представляваща законна лихва за забава в плащането на главното задължение - арендно възнаграждение за стопанската 2021-2022г. по Договор за аренда на земеделска земя, вписан под акт № ***, том ***, вх.рег.
№ **** от 14.11.2018г. на Служба по вписвания - гр. ******, за периода от 01.10.2023г. до 09.01.2025г. както и е осъдено да заплати направените по делото разноски.
Твърди, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е необосновано.
По твърдяната недопустимост на решението твърди, че ОС – ****** се е произнесъл в грубо нарушение на основополагащ процесуален принцип на диспозитивното начало, разгледал е иск, който не е бил предявен и се е произнесъл по основание на исковете, на които ищците не са се позовавали.
Сочи, че за да уважи исковете срещу дружеството, съдът е приел, че процесните договори за аренда, сключени между наследодателя на ищците и ответното дружество са развалени чрез връчване на поканата, приложена към 3 исковата молба. Излага, че тава въпрос за покана от наследодателя на ищците до ответното дружество. Твърди, че това е единственият довод, с който съдът е обосновал решаващия си довод за основателност на исковете. Твърди, че това произнасяне е свръхпетитум, защото ищците в нито един момент от хода на делото не са се позовавали на това обстоятелство като част от предмета на спора, като факт, от който черпят права и на който основават исковите си претенции. А напротив в исковата молба и в хода на делото ясно заявяват, че претенциите им са за заплащане на рентно възнаграждение по действащ договор за аренда и не основават исковете си на твърдения, че договорът за аренда е развален. Поради което и твърди, че съдът няма основание да разглежда това обстоятелство и да се произнася по него. Като го е сторил и е основал решението си на него е определил предмета на делото въз основа на обстоятелство, на което страната не се е позовала, което прави решението му недопустимо като постановено по непредявен иск.
По въведените в отношение на евентуалност неправилност на първоинстанционното решение: оплаквания за
Ако изложеното по-горе не води до извод за недопустимост на решението, твърди, че същите доводи обосновават неговата неправилност в проявната си форма на необоснованост, защото съдът се е произнесъл въз основа на довод, който никога не е бил част от спора поделото и не е разглеждан в хода на производството. Твърди, че съдът в нито един свой акт по делото не е включил обстоятелството по разваляне на договора за аренда като част от предмета на спора, както в проекта за доклад, така и в първото и единствено съдебно заседание, на което е обявен докладът на съда. Сочи, че дори и в представено по делото доказателство да е имало индикации за изявена воля за разваляне на договора и това прави този факт част от основанието на иска, то тази позиция задължава съда да включи това обстоятелство в доклада си по делото като даде възможност на страните да изразят становище по този въпрос, а ответникът да даде има възможност да го оспори и да ангажира доказателства. Твърди, че съдът е стигнал да оспорения от него извод, че за прекратяване на договора за аренда, без да е изследвал този въпрос и без да е събрал доказателства дали действително са били налице условията по чл.28 от ЗАЗ.
Оспорва извода на съда че договорът за аренда е развален, като твърди, 4 че договорът продължава да действа и към настоящия момент. Твърди, че произнасянето на съд по въпроса за разваляне на договора за аренда е както след допуснати процесуални нарушения, така и в нарушение на материалния закон – чл.28 ал.1 от ЗАЗ, който казва че арендодателят има право да развали договора за аренда ако арендаторът забави плащането по него за срок подълъг от три месеца. Твърди, че за да има забава в плащането, задължително е да е настъпил падежът на задължението за плащане. Ако няма забава, то няма как договорът да бъде прекратен на основание чл.28 от ЗАЗ. Излага, че в процесния договор страните са уговорили, че падежът настъпва след прибиране и реализиране на продукцията от земите, предмет на договора. А към датата на отправяне на поканата, приложена към исковата молба, падежът на задължението им по договора за аренда не е бил настъпил, което лишава ищците от основание за разваляне на договора.
Оспорва извода на съда, че изискуемостта на задължението за плащане е настъпила с прекратяване на действието на договорите. Твърди, че за да бъде развален поради неплащане, трябва да е налице забава в плащането т.е. падежът да е настъпил преди разваляне на договора и то не по-малко от три месеца преди този момент, каквото е изискването на чл.28 ал.1 от ЗАЗ. Твърди че приетото от първоинстанционния съд, че изискуемостта на задължението за плащане на арендната цена е настъпила с прекратяване на договора е в пряко нарушение на чл.28 ал.1 от ЗАЗ. Излага, че след като съдът е приел, че ищците не са доказали твърдението си за промяна на клаузата за определяне на падежа на задължението по договора, е следвало да отхвърли иска или да го остави без разглеждане като предявен преждевременно, защото е очевидно, че падежът на задължението му не е настъпил. Сочи, че в случая клаузите на договора са ясни и не се налага тълкуването му по реда на чл.20 от ЗЗД.
Твърди също така, че съдът не е обсъдил и неговия отговор на получената от наследодателя на ищците покана. Твърди, че липсват мотиви защо съдът е приел, че изискуемостта на плащането по договора е настъпила към момента на развалянето – 01.10.2023г. Сочи, че претенцията на ищците е за отминал период – стопанската 2021/2022г., към който момент договорът за аренда е действащ.
Оспорва извода на съда за размера на дължимото арендно възнаграждение. Излага, че съдът го е определил съобразно заключението на 5
СИЕ, изготвена по данни от НСИ за средна цена от 124 лв./дка, което обаче се отнася общо за цялата територия на община ****** – селска. Твърди, че в същото време съдът е игнорирал частта от заключението, която стъпва на данни от ОД „Земеделие“ – ******, които са конкретно за землищата на с.Полковник Свещарово /44 лв./дка/ и с.Котленци /40лв./дка/, където се намират земите, предмет на процесните договори. Позовава се на чл.4 ал.1 от договорите, съдържащи изрична уговорка между страните, че се дължи „средното арендно плащане за съответното землище“, поради което и твърди, че изборът на по общи и по-високи стойности е необоснован. Оспорва и посоченото от съда, че по-високата стойност е определена въз основа на данни за изплатени възнаграждение. Твърди, че другият начин на определяне на средната рента – този по данни на ОДЗ ******, също стъпва на реално платени рентни възнаграждение. Сочи, че разликата между двете стойности идва от методологията на изчислението, тъй като по силата на закона ОДЗ изчисляват средната рента на база ½ от вписаните договори за аренда. Но и в двата случая данните са на база реални плащания.
Оспорва извода на съда за размера на дяловете на всеки от ищците от претендираното вземане – по 1/3. Твърди, че съдът е пренебрегнал факта, че възнаграждението е по договор за аренда на земеделски земи и по силата на чл.17 ал.2 от ЗАЗ наследниците на арендодателя, като приобретатели на арендуваните имоти, заместват своя наследодател като страна по договора.
Разпечатката съдържа 38 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e9a3f77-8140-4420-8cfc-c10c970cc49b