Решение № 6435 от 26.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6435 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Алина К. Т. като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100510979 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 13590/11.07.2025 г. по гр. д. № 20241110155692 по описа за 2024 година, 68 състав, Софийският районен съд е осъдил ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс ГРУП”, ЕИК:000694286, гр.София,пл. "Позитано" №5, да заплати на С. Й. Т., ЕГН: **********, град София, ул. „********, със съдебен адрес : гр. София, бул. „Г. М. ********, чрез адв. Д. Т., на основание чл. 405,ал. 1 КЗ сумата от 640,58 лв (шестстотин и четиридесет лева и петдесет и осем стотинки), представляваща неплатената част от дължимото застрахователно обезщетение по застраховка "Пълно Каско" по щета № 51-01600-16240/24.10.2023г. за претърпените от ищеца имуществени вреди в резултат от осъщественото застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие на 18.10.2023г. в гр. София, в резултат от което били причинени вреди на застрахования автомобил "Ауди Q7”, с рег. № ********, заедно със законната лихва върху сумата от 100 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба – 19.09.2024 г. до окончателното плащане, и законната лихва върху сумата от 540,58 лв., считано от датата на предявяване на искането по чл. 214, ал. 1 ГПК за увеличаване размера на иска 11.06.2025г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 400 лв (четиристотин лева), представляващи направените от ищеца разноски по делото платените държавна такса и депозит за съдебна авто-техническа експертиза.

С Решението е осъден ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК:000694286, гр.София, 1 пл. "Позитано" №5, да заплати на адвокат Д. Р. Т. , № ******** от ЕРА при ВАС, със служебен адрес : гр. София, бул. „Г. М. ********, сумата от 300 лв (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК в качеството й на пълномощник на ищеца С. Й. Т. по гр.д. № 55692/2024г. по описа на СРС, 68 състав.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с оплаквания за неговата неправилност и необоснованост.

Поддържа се, че ищецът не е доказал основателността на претенцията си, а изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 353,02 лв. е определено съобразно Общите условия по застраховка „Каското“, представляващи неразделна част от застрахователния договор. Излагат се доводи, че районният съд не е обсъдил възраженията на ответника относно начина на определяне на обезщетението, както и заключението на съдебноавтотехническата експертиза в частта относно размера на обезщетението по експертна оценка. Счита, че главният иск е недоказан по основание и размер, поради което неоснователна е и акцесорната претенция за лихва. Оспорва решението и в частта за разноските. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна С. Й. Т. не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр. д. № 20241110155692 по описа на СРС за 2024 година, 68 състав, е образувано по предявен от С. Й. Т. срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на неизплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Пълно Каско“ за причинени вреди на лек автомобил „Ауди Q7“ вследствие на настъпило на 18.10.2023 г. застрахователно събитие, първоначално предявен като частичен за сумата от 100 лв. от общо 10 000 лв., впоследствие увеличен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК до сумата от 640,58 лв., представляваща пълния размер на претендираното неизплатено обезщетение, ведно със законната лихва до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за имуществена застраховка „Каското“, обективиран в комбинирана застрахователна полица, при клауза за покрити рискове „Пълно Каско“, с предмет лек автомобил „Ауди Q7“, с рег. № ********, собственост на ищеца. Твърди се, че дължимата застрахователна премия е своевременно заплатена, с което ищецът е изпълнил задълженията си по застрахователния договор. Излага се, че на 18.10.2023 г. е настъпило застрахователно събитие, за което ищецът е уведомил ответното дружество, като е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. По повод заявеното събитие е образувана щета № 51-0160016240/23/24.10.2023 г., като след извършен оглед от представители на застрахователя са констатирани увреждания на автомобила, изразяващи се в повреди по предната лява врата, 2 задната лява врата и задния ляв панел, за които е отразена необходимост от извършване на бояджийски дейности. Поддържа се, че въпреки изпълнението на задълженията на застрахования и настъпването на покрит застрахователен риск, ответното дружество не е изплатило дължимото застрахователно обезщетение в пълния му размер. Позовава се на разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която обезщетението следва да съответства на действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие, както и на чл. 400, ал. 2 КЗ относно възстановителната застрахователна стойност на имуществото, включваща разходите за материали и труд за възстановяването му с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. Излага се, че възстановителната стойност следва да бъде определена по средни пазарни цени към момента на настъпване на събитието, без приспадане на коефициент за овехтяване на подлежащите на ремонт или подмяна части. Твърди се, че ответното дружество е изпаднало в забава при изпълнение на задължението си за плащане на застрахователното обезщетение.

С първоначалната искова молба е поискано ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 100 лв., предявена като частичен иск от вземане в общ размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. В хода на производството, в съдебното заседание на 11.06.2025 г., ищецът е увеличил размера на иска на основание чл. 214, ал. 1 ГПК до сумата от 640,58 лв., като е заявил, че претендира пълния размер на неизплатеното застрахователно обезщетение, а не част от вземането.

Увеличението е допуснато от районния съд.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения иск по основание и размер.

Поддържа се, че застрахователят е изпълнил задължението си по договора чрез изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 353,02 лв., определено въз основа на експертна оценка в съответствие с приложимите Общи условия по застраховка „Каското“. Излагат се доводи, че съгласно т. 1.4 и т. 1.5 от т. 2 „Експертна оценка“, раздел II „Обезщетяване на МПС при частични повреди“ от Общите условия, цените на бояджийските материали се определят по ценовите листи, използвани от застрахователя, а количествата на материалите и нормовремената за труд по ремонта на автомобила се определят съгласно Методиката на застрахователя. Твърди се, че претендираният от ищеца по-висок размер на обезщетението е прекомерен и значително надвишава действително претърпените вреди, поради което след извършеното плащане не съществува неизпълнено задължение на ответното дружество.

В мотивите на Решение № 13590/11.07.2025 г. по гр. д. № 20241110155692 по описа за 2024 година, 68 състав, Софийският районен съд е приел, че между страните не се спори относно наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на покрито застрахователно събитие и причинените вреди на застрахования автомобил, като спорен е единствено размерът на дължимото обезщетение. Първоинстанционният съд се е позовал на заключението на съдебно-автотехническата експертиза, според което стойността на необходимите ремонтни дейности, определена по средни пазарни цени, възлиза на 993,60 лв.

3 с ДДС. Приел е, че този размер съответства на действително претърпените вреди по смисъла на чл. 386, ал. 2 и чл. 400 КЗ, поради което след приспадане на изплатените от застрахователя 353,02 лв. остава дължима сумата от 640,58 лв. Уважил е изцяло предявения иск, като е присъдил законната лихва върху първоначално предявените 100 лв. от датата на исковата молба, а върху увеличената част от 540,58 лв. – от датата на увеличението на иска.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение въззивният съд намира следното:

От приетото по делото заключение на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че вследствие на настъпилото на 18.10.2023 г. ПТП са причинени увреждания по предната и задната лява врата и задния ляв панел на процесния автомобил „Ауди Q7“.

Вещото лице е определило стойността на необходимите ремонтни дейности по средни пазарни цени на 993,60 лв. с ДДС, а по метода на експертната оценка – на 400,56 лв. с ДДС.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на покрит застрахователен риск за застрахователя възниква задължение да заплати дължимото застрахователно обезщетение в уговорения срок. За основателността на предявения иск е необходимо да бъдат установени валидно застрахователно правоотношение, настъпило в срока на неговото действие застрахователно събитие, причинени от него вреди на застрахованото имущество и размерът на обезщетението, като ответникът следва да докаже възраженията си, включително настъпило погасяване на задължението чрез плащане.

В настоящия случай няма спор между страните, че процесният лек автомобил „Ауди Q7“, с рег. № ********, е бил застрахован при ответното дружество по имуществена застраховка „Пълно Каско“, че на 18.10.2023 г. е настъпило покрито застрахователно събитие и че вследствие на него автомобилът е претърпял увреждания. За събитието е образувана щета № 51-01600-16240/23/24.10.2023 г., по която след оглед от представители на застрахователя са описани увреждания на предната лява врата, задната лява врата и панела на задния ляв калник, изискващи възстановителни бояджийски дейности. Не се спори и че ответникът е заплатил на застрахования сумата от 353,02 лв. по процесната щета. Следователно спорът е относно достатъчността на извършеното плащане и действителния размер на вредите, а не относно основанието на застрахователното задължение.

Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ установява обезщетителния принцип при имущественото застраховане, съгласно който застрахователното обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие, освен в изрично 4 предвидените от закона случаи на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ действителната застрахователна стойност е стойността, срещу която може да се придобие друго имущество от същия вид и качество, а по ал. 2 на същата разпоредба за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, включително присъщите разходи за това, без прилагане на обезценка. При частично увреждане на моторно превозно средство, какъвто е настоящият случай, релевантна е стойността на необходимите за възстановяването му труд и материали, определена по действащите пазарни цени към момента на събитието.

Разпечатката съдържа 31 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e9a17e3-fdf9-41ef-b1cd-c2a53a32b040