Решение № 1313 от 06.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1313 гр. София, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Въззивно гражданско дело № 20251100500868 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Столична Община, за отмяна на Постановление от 13.01.2025г. на ЧСИ Г.Н., постановено по изп.дело №20249230400297, с което е оставена без уважение възражение на длъжника от 19.12.2024г., с което се иска да се намали размера на определените за събиране разноски за адвокатско възнаграждение от 600лв. на 200лв., както и да бъде редуциран размера на дължимата пропорционална такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, съгласно материалния интерес по изп.дело.

Сочи се, че постановения отказ е незаконосъобразен и се иска определяне на общо възнаграждение от 200лв. за всички взискатели.

Взискателите по изпълнителното дело, редовно уведомени чрез общия им представител – адв.Г.Ш., на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, депозират общо писмено възражение срещу жалбата, като молят да бъде оставена без уважение. Излагат доводи, че размера на претендираното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерен.

Съдебният изпълнител, на когото е поверено воденето на изп. дело №20249230400297 ЧСИ Г.Н. депозира подробни мотиви по обжалваното разпореждане, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Няма възражения по допустимостта на жалбата. Посочва, че в рамките на висящото изп.производство са се присъединили още двама взискатели, като всеки от тях има право на минималните разноски. Посочва, че в дейността си, по определяне размера на разноските, свързани с провежданото принудително изпълнение, изцяло се е ръководил от правилата, установени в ГПК, ТТРЗЧСИ и Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Изп.дело №20249230400297 на ЧСИ Г.Н. е образувано по молба с вх.№4851 от 1

06.12.2024г. на взискателя А.М.К., чрез адв.Г.Ш. срещу Столична Община, към която е приложен Изпълнителен лист от 28.10.2024г., издаден въз основа на решение по адм.дело №4901/2024г. по описа на АССГ, за сумата от 10лв. разноски по адм.дело №4901/2024г. Поискано е и събиране на разноски по изп.дело без да се посочи какви разноски и в какъв размер. В молбата за образуване дори не са посочени изпълнителни действия, които следва да се предприемат. Молбата е придружена от пълномощно за адвокат Г.Ш., с посочени упълномощители А.М.К. и Ц.М. С. и от договор за процесуално представителство, сключен с адвоката, в който е уговорено възнаграждение от 400лв. – по 200лв. от всяка от двете упълномощителки, като е посочено, че договора служи за разписка за получаването на сумата.

Следващия документ, подвързан в изп.дело е молба с вх.№4852 от 06.12.2024г., т.е. подадена веднага след тази, с която е поискано образуване на исп.дело, с която молба Р.М.С., чрез адв. Г.Ш. е поискала на основание чл.456 от ГПК да бъде присъединена като кредитор към образуваното изп.дело за събиране също на сума в размер на 10лв. разноски по адм.дело №4901/2024г. В молбата отново не е посочено искане за предприемане на изп.действия. Представен е ИЛ от 28.10.2024г., издаден въз основа на решение по адм.дело №4901/2024г. по описа на АССГ, за сумата от 10лв. разноски по адм.дело №4901/2024г., дължими в полза на Р.М.С.. Представени са пълномощно и договор за правна защита и съдействие между адв. Г.Ш. и Р.М.С., с уговорено възнаграждение от 200лв. и придаден на договора вид на разписка за плащане.

С вх.№4053 от 06.12.2024г. е подадена молба и от името на Ц.М. С. чрез адв.

Г.Ш., с която е поискала на основание чл.456 от ГПК да бъде присъединена като кредитор към образуваното изп.дело за събиране също на сума в размер на 10лв. разноски по адм.дело №4901/2024г. В молбата отново не е посочено искане за предприемане на изп.действия. Представен е ИЛ от 28.10.2024г., издаден въз основа на решение по адм.дело №4901/2024г. по описа на АССГ, за сумата от 10лв. разноски по адм.дело №4901/2024г., дължими в полза на Ц.М. С.. Към молбата са приложени пълномощното и договора, приложени към молбата на А.М.К. за образуване на изп.дело.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на СО на 12.12.2024г. и в срока за изпълнение – на 17.12.2024г. СО е наредила по сметка на ЧСИ Г.Н. 897,60лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Столична Община е поискала изрично определяне на общо възнаграждение за всички взискатели в размер на 200лв., т.е. минималния такъв по Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр.14 от 2025г.), като Съдът е обвързан от параметрите на жалбата и не може да намали възнаграждението под посочения от жалбоподателя размер.

Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита и 2 съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. (чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.). Независимо от обстоятелството, че по изп.дело са на лице трима взискатели, настоящия състав намира, че следва да им бъдат присъдени общо разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат, в минимален размер от общо 200лв. С оглед съдържанието на молбите, подадени от името на А.М.К., Р.М.С. и Ц.М. С., се налага извода, че всъщност няма отделни молби за присвояване на ролята на взискател в производството. Вземането и на тримата взискатели е в еднакъв размер от по 10лв., има общо основание – разноски и е присъдено по едно и също дело - адм.дело №4901/2024г. по описа на АССГ. Молбите са подадени едновременно, което е видно от входящите им номера и датата на подаване. Молбите са с идентично съдържание досежно искането за събиране на сума по изп.дело и в нито една от тях не е са посочени изп.действия, които се искат. Упълномощената адв. Г.Ш. не е осъществила отделно представителство на тримата взискатели. Представителство изобщо липсва.

Единственото действие е подаването на молбите за образуване на изп.дело и присъединяване на взискателите, които са с идентично основно съдържание. Поради изложеното възражението на СО се явява основателно и отказа на ЧСИ Г.Н. да намали разноските до общ размер за всички взискатели от 200лв. следва да бъде отменен.

От страна на СО е подадено възражение единствено по отношение на размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Следва да се посочи, че по изп.дело липсва постановление за определяне размер на разноските. Представена е сметка, от която е видно, че са начислени такси по т.1 за образуване на изп.дело в размер на 20лв., по т.5 за изготвяне и връчване на покана – 2х20лв. и по т.11 за присъединяване на взискател – 2х50лв. или общо 192лв. с ДДС. По отношение на тези такси обаче не е подадено възражение от страна на СО, не са предмет на жалба и не следва да се обсъжда дължимостта им. В Покана за доброволно изпълнение е посочено, че приетите такси по изп.дело са в размер на 267,60лв. Доколкото по сметка разноските са 192лв., следва да се приеме, че разликата до 267,60лв. или 75,60лв. е таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

Пропорционалната такса за изпълнение на парично задължение по т. 26 от Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси дълга си след получаване на поканата за доброволно изпълнение. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират дължимите от взискателя авансови такси за извършените действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за представителство, както и т. н. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ /решение по чл. 290 от ГПК № 82 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., IV ГО на ВКС/. Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под "парично вземане" по смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Противното би означавало, че и върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26, върху която също се дължи такса и т. н. Поради това и пропорционални такси върху 3 претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват и събират.

Ето защо, дължимата в настоящия случай пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, за паричното вземане в размер от 30лв., попада в хипотезата на б. "а" от същата, а именно 10лв.

Следва да се има предвид, че разноски в производство по спор за разноски не са дължими и не следва да се присъждат. Интересът в това производство е свързан с разноските по изпълнителното делото, който е материален, и самостоятелен като предмет на адвокатска защита. В „процеса относно разноските” не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски на страните. За този процес нормата на чл. 81 ГПК не се отнася. Настоящото производство е аналогично на производството по чл.248 от ГПК, по отношение на което е формирана константна съдебна практика за неприложимост на разпоредбата на чл.78 от ГПК /така определение №60/31.01.2020г. по ч.гр.д.№ 11/2020г. на ВКС, ІІІ г.о. и цитираната в него друга практика на ВКС/.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ на съдебен изпълнител по изп.д. №20249230400297 по описа на ЧСИ Г.Н., направен с Постановление от 13.01.2025г., да намали приетите разноски за адвокатско възнаграждение от 600лв. в изпълнителното производство над сумата от 200 лева, като НАМАЛЯВА приетите разноски за адвокатско възнаграждение в полза на всички взискатели в изпълнителното производство до общ размер и за тримата взискатели от общо 200лв.

ОТМЕНЯ отказ на съдебен изпълнител по изп.д. №20249230400297 по описа на ЧСИ Г.Н., направен с Постановление от 13.01.2025г., да намали размер на пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изп. дело №20249230400297 по описа на ЧСИ Г.Н., с рег. № 923 КЧСИ, с район на действие СГС, като НАМАЛЯВА разноските, начислени по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ до сумата от 10лв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4