Протокол № 11212 от 29.04.2024, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 11212 гр. С, 22.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б С при участието на секретаря А А

Сложи за разглеждане докладваното от Б С Гражданско дело № 20231110156953 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ ЗК „Л И“ АД – редовно призован, явява се юрк. Г, с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ И. К. П. – редовно призован по реда на чл. 41 ГПК, не се явява и не се представлява.

Призовкарят е събрал данни, че лицето живее на адреса, но не е бил намерен, а на оставения телефон на връчителя не се е обадил за получаване на книжата.

Юрк. Г – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Постъпила е искова молба от ЗК „Л И“ АД срещу И. К. П. за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 251.52 лв., представляваща 1 регресна претенция по щета № 0000– 5060 – 18 – 102095. Ищецът твърди, че ответникът на 07.12.2018 г. около 01:30 часа в гр. С на бул. „Макгахън“, с посока на движение към ул. „Резбарска“, управлявайки лек автомобил „Мазда“, модел „Премаси“ с рег. № *****, поради движение с несъобразена скорост реализира ПТП с лек автомобил марка „Пежо 406“, рег. № ******, собственост на Н И Р. На автомобил „Пежо 406“ били причинени вреди, а на водача И. К. П. с протокол за ПТП било установено съдържание на алкохол в кръвта над допустимата норма. Ответникът бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищеца. Във връзка със щетите нанесени на „Пежо 406“ била образувана застрахователна преписка по щета № ......, във връзка с която на собственика на увредения автомобил били изплатени 251.52 лв. Ето защо ищецът счита, че на основание чл. 500, ал. 1, т.

1 от Кодекса за застраховането има право на регрес за посочената сума, тъй като водачът е управлявал МПС с концентрация на алкохол над допустимата норма. Ответникът не взема становище по иска. Предявени са искове с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Кодекса за застраховането, при които ищецът следва да докаже, че вредите са причинени от деликвента – ответник с негово виновно и противоправно поведение, че ответникът е бил застрахован при ищеца със застраховка Гражданска отговорност, че ищецът е заплатил на пострадалото лице застрахователно обезщетение и че виновният водач – ответникът е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма.

Юрк. Г – Поддържам исковата молба. Нямам възражения по проекта за доклад.

Съдът приема, че така прочетения проект за доклад следва да бъде приет за окончателен, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за окончателен проекта за доклад.

ДОКЛАДВА писмо на Министерство на вътрешните работи, с което 2 представят административно – наказателната преписка.

Съдът представи за запознаване преписката.

Юрк. Г – Да се приеме.

Предвид становището на процесуалния представител на ищеца приема и прилага представената административно – наказателна преписка.

Юрк. Г – Предвид липсата на депозиран отговор на исковата молба, както и неявяването на ответника в първото съдебно заседание, моля да постановите неприсъствено решение, като в случай, че намерите, че не са налице предпоставките за такова, поддържаме искането за допускане на съдебно – автотехническа експертиза. Представям списък с разноски.

По отношението на искането по чл. 238 ГПК, СЪДЪТ НАМИРА следното:

Налице е първата процесуална предпоставка, препис от исковата молба е редовно връчена на ответника. С разпореждането по чл. 131 ГПК на него са му указани последствията от неподаване на отговор. В установения срок не е постъпил отговор на исковата молба, ответникът не се явява в днешното съдебно заседание и не взема становище във връзка с исковата молба. Съдът намира, че са налице предпоставките и на чл. 239, ал. 1 от ГПК, а именно от представените с исковата молба писмени доказателства може да се обоснове извод за вероятната основателност на иска. Ето защо съдът, като съобрази разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени по реда на чл.

422 от ГПК от ЗК „Л И“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. ........ срещу И. К. П., с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ул. ....., че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от 3

Кодекса за застраховането сумата от 251.52 лв., представляващи заплатено от застрахователя обезщетение във връзка с щета № ......, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението, а именно 29.08.2022 г.

ОСЪЖДА И. К. П., с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ул. ..... да заплати на ЗК „Л И“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.

........ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:06 ч.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ Секретар: _______________________

4