Акт от 12.02.2020, Административен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 81 12.02.2020 г. гр. Стара Загора

В И М

Е Т О

Н А Н

А Р О

Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА при секретар Минка Петкова и с участието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 969 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното

Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на И.Й.М. *** против Регионална дирекция на горите - Стара Загора за присъждане на парично обезщетение в размер на 600 /шестстотин/ лева за претърпени от него имуществени вреди, вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 75 от 31.05.2019 година, издадено от директора на Регионална дирекция по горите

Стара Загора

В исковата молба се твърди, че спрямо И.Й.М. *** било издадено наказателно постановление № 75 от 31.05.2019 година, издадено от директора на Регионална дирекция по горите Стара Загора, с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 360 лева на основание на чл. 266, ал.1 от Закона за горите за нарушение на чл. 213,ал.1, т.2 от Закона за горите, което е отменено с решение № 351 от 30.10.2019 г. по а.н.д. № 952 по описа за 2019 година на Районен съд гр. Казанлък. Решението е влязло в законна сила на 22.11.2019 г. Ищецът твърди, че ангажирал за процесуално представителство и защита по образуваните дела, като е заплатил договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

Иска се от съда да осъди Регионална дирекция на горите- Стара Загора да заплати на И.Й.М. *** сумата от 600 /шестстотин/ лева за претърпени от него имуществени вреди, вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 75 от 31.05.2019 година, издадено от директора на Регионална дирекция по горите

Стара Загора, ведно със законната лихва върху главницата от 600 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 20.12.2019 година до окончателното й изплащане.

Ответникът Регионална дирекция на горите - Стара Загора редовно и своевременно призована, чрез процесуалния си представител и в писменото си становище, релевира доводи, че искът е неоснователен, респективно твърди, че е частично основателен.

Представителят на

Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на предявения иск.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

С наказателно постановление № 75 от 31.05.2019 година, издадено от директора на Регионална дирекция по горите Стара Загора , на ищеца му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 360 лева на основание на чл. 266, ал.1 от Закона за горите за нарушение на чл. 213, ал.1, т.2 от Закона за горите, което е отменено с решение № 351 от 30.10.2019 г. по а.н.д. № 952 по описа за 2019 година на Районен съд гр. Казанлък.

Решението е влязло в законна сила на 22.11.2019 година.

В съдебното производство по оспорване на НП пред районния съд И.Й.М. бил представлявано от адвокат с приложено пълномощно. С договор за правна защита и съдействие № 20190897 от 14.08.2019 г. ищецът е възложил на адв. Х.П. да осъществи „правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на жалба против наказателно постановление 75 от 31.05.2019 година, издадено от директора на Регионална дирекция по горите Стара Загора и представителство пред съда, за което е договорено и заплатено в брой в размер на 600 лева.

По делото е приложено АНД № 952/2019 г. по описа на Районен съд Казанлък.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1.

Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата /общината/; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3.

Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от орган на администрацията, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата /общината/ при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че с наказателно постановление № 75 от 31.05.2019 година, издадено от директора на Регионална дирекция по горите

Стара Загора, на ищеца му е наложено административно наказание

„глоба” в размер на 360 лева на основание на чл. 266, ал.1 от Закона за горите за нарушение на чл. 213, ал.1, т.2 от Закона за горите. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 351 от 30.10.2019г. по АНД № 952/2019г. по описа на Районен съд – Казанлък. С постановената отмяна на издаденото срещу И.Й.М. наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Регионална дирекция по горите гр. Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

За ангажиране отговорността на Регионална дирекция по горите гр. Стара Загора е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията.

В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищеца разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществената от адвокат правна защита и съдействие във връзка с обжалването на Наказателно постановление 75 от 31.05.2019 година, издадено от директора на Регионална дирекция по горите Стара Загора Раднево и процесуалното представителство в съдебното производство по АНД № 952/ 2019г. по описа на Районен съд - Казанлък. За да се приеме, че И.Й.М. действително е направил такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Видно от приложените по АНД № 952/ 2019г. по описа на Районен съд - Казанлък договор за правна защита и съдействие № 20190987 от 14.08.2019г. и пълномощно, ищеца е упълномощил и възложил на адв.Х.П. да изготви жалба против НП № 75 от 31.05.2019 година, издадено от директора на Регионална дирекция по горите Стара Загора и осъществи процесуално представителство по АНД № 952/ 2019г. по описа на Районен съд – Казанлък.

Съгласно отбелязването в договора за правна защита и съдействие, договорено е възнаграждение в размер на 600лв., платимо в брой, като е удостоверено и че договорената като възнаграждение сума в размер на 600 лева изцяло е заплатена в брой от клиента. В случаите, когато е договорено плащането на адвокатското възнаграждение да е в брой, вписването в договора, че това възнаграждение е платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и договора в тази част има характер на разписка /в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо отбелязването в договора за правна защита и съдействие, че договореното адвокатско възнаграждение е платено от клиента – И.Й.М. удостоверява направения от ищеца разход за адвокатска защита в производството по АНД № 952/ 2019г. по описа на Районен съд – Казанлък. Доколкото този разход се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същият следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административнонаказателна отговорност и санкционирано с издаденото НП. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Съдът намира, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева по договор за правна защита и съдействие от 14.08.2019г. и незаконосъобразното наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е била ангажирана и съответно предоставена именно поради и във връзка със съдебно производство по обжалване на това наказателно постановление. Възлагането от ищеца И.Й.М. на адвокат да осъществи процесуалното му представителство и защита по образуваното АНД № 952/ 2019г. по описа на Казанлъшкия районен във връзка с обжалването на НП № 75 от 31.05.2019 година, издадено от директора на Регионална дирекция по горите Стара

Загора и съотв. заплащането на договореното за това адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., пряко се свързват с незаконосъобразното издаване на наказателното постановление и непосредствено са обусловени от произтичащата нужда от защита на правата и интересите на привлеченото към отговорност и санкционирано с НП лице. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направеният разход за заплащане на адвокатско възнаграждение от И.Й.М. не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Незаконосъобразният акт на администрацията се явява причина за платеното адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и процесуално представителство във връзка с обжалването на този акт. В този смисъл е и разрешението, дадено с ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., с което се прие, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по см. на чл.4 от ЗОДОВ.