Решение № 222 от 11.03.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Перник, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20241720102191 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:

113012360, гр.Перник - подадена чрез процесуалния му представител – юрк.

А.С. срещу С. Й. К. ЕГН ********** гр.****** ул. ** ******* бл.* вх.* ап.***за установяване, че дължи сумата 2517.43 лв. - за доставена но незаплатена топлоенергия на жилище нах. се гр.Перник, адм.адрес ул. .** ******* бл.* вх.* ап.***

-от която : сумата 2149.47 лв.главница за периода 01.05.2021 -30.04.2022 изтекла лихва 367.96 лв. за периода 08.07.2021 -23.08.2023г. законната лихва върху главницата от датата на заявлението 20.09.2023 г. по чгд №4484/2023 г. ПРС до окончателното изплащане на вземането С исковата молба са приети писмени доказателства по делото.

Приложено е заповедното произовдство.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор чрез назначен ОСОБЕН ПРЕДСАТВИТЕЛ адв.С. Р. ПАК-оспорва изцяло по основание и размер.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в 1 тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се иска уважаване на исковите претенции.

С исковата молба са представени:

- копие от извлечение от сметка

- копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

-копие от Декларация за МДТ – видно от която ответницата е собственик съгласно Нотариален акт № * том * рег. ** **** №*/**** от 14.01.2004г. на нотариус И.И. район на действие ПРС – видно от които : ответницата е единствен собственик на топлофицирано жилище

В срока по чл. 131 от ГПК от назначения особесн представител на ответника – адв.С. Р. ПАК - е депозиран писмен отговорОспорва изцяло исковете по основание и размер.

Ищцовата страна е поискала назначаване на СИЕ и СТЕ за доказване на вземането по основание и размер.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

Страните не спорят, а и от представено по делото копие от два броя Нотариални актове посочен по-горе, се установява, че – Ответницата е наследник, има 1/ 2 идеална част от наследеното топлофицирано жилище, респективно – отговаря за 1/ 2 част от задължения и консумативи.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим 2 като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР.

Облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител.

На второ място – ответникът е единствен собственик на жилището и като такъв дължи заплащане на всички задължения по неговото обслужване.

Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.

Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключване на индивидуален договор с потребителя.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства, както и ОУ на ищцовото дружество следва извод, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е собственик на процесния имот.

Посоченият извод следва от обстоятелството, че имотът е придобит чрез сделка- прехвърляне със запазване право на ползване срещу издръжка и гледане -от страна на ответницата, като законен представител на дете, в чиято полза е учредено правото

В тази връзка между ответника и „Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно отношение.

Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.

Не бяха въведени възражения въобще за промени във вещноправния статут на имота след придобиването му.

3

По делото се установи и че общите условия на дружеството са валидни и действащи в процесния период – доколкото на съда е ноторно известно, че същите са публикувани в централен и местен ежедневник - в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. и в-к. „Новинар” от 30.04.2008 г.

В тази връзка ответникът следва да отговаря за цялото задължение .

По размера на сумите също се спори, поради което съдът приема заключението на съдебно-счетоводната експертиза – според която задължението се дължи изцяло, няма погасени по давност суми, няма и извършени частични плащания .

Съдът възприема и заключението на съдебно-техническата експертиза, според която :

Начислените суми са от следните пера –отопление, битова гореща вода и топлинна енергия както и сградна инсталация / общи части.За съответния отчетен период не е бил осигурен достъп, поради което сумите са начислени по методиката и съгласно норматива.

В тази връзка следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.

В тази връзка и исковата претенция за посочения период е основателна и следва да бъде уважена в пълен размер.

Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния.

В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира, че обезщетението за забава е в размер на посоченото в исковата молба и това не е било оспорено в отговора.Възражение за погасяване по давност на посочените суми за главница и обезщетение за забава не е въведено с отговора на исковата молба.

По така изложените доводи настоящият състав намира исковите претенции за основателни и доказани в пълен размер.

По исканията за разноски на страните:

4

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.

415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.

Искане за разноски е направила ищцовата страна:

Разноските в исковото производство са в следния размер :

-д.такса 50.35лв.

-400лв. за СИЕ

-400лв. за СТЕ

-400лв. за особен представител.

Разноски по заповедното производство са :