Определение № 952 от 12.12.2023, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 568/2023
- Вид
- Определение № 952
- Подписан
- 12.12.2023
- В сила
- 12.12.2023
- Състав
- ТАТЯНА МИТЕВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.410,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.418,ал.4 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 952 гр. Ловеч, 12.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500568 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.418,ал.4 от ТЗ.
Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, чрез юрисконсулт Мартин Недков, срещу Разпореждане № 2044 от 20.10.2023г., пост.по ч.гр.д.№1367/2023г. по описа на РС-Ловеч.
Счита, че е неправилно в мотивите на съда за неотстраняване на посочените нередовности на заявлението. Възразява,че както в заявлението и приложеното извлечение от счетоводните книги на банката, така и в уточняващата молба, са изложени сведения за вземането,които в достатъчна степен го индивидуализират съгласно изискванията на закона за заявление по чл.417 от ГПК и приетото в съдебната практика. Отговаря на целта на заповедното производство да установи оспорва ли се, а не да установи вземането. Повтаря изложеното в уточнителната молба и акцентира,че пожеланите от кредитополучателя застраховки не са задължителен елемент на договора,поради което не са включени в ГПР-съгласно §1,т.1 от ЗПК. Така уговореният ГПР от 33.01% не противоречи на изискванията на закона и няма основание клаузата да бъде прогласявана за нищожна.Не споделя тезата на заповедния съд за необходимостта вноските за застраховка да се включват в ГПР.
Моли да се отмени обжалваното разпореждане и уважи заявлението изцяло.
По допустимостта.
Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 01.11.2023г., а жалбата е подадена на 08.11.2023г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва 1 лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По същество.
Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 1367/2023г.по описа на РС-Ловеч писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:
На 20.09.2023г. пред РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 1367/2023г. по описа на съда. Заявителят „Ти Би Ай Банк“ЕАД е предявил вземане срещу Н. М. А. от с.С.,Лов.област, за следните вземания - главница от 886.36лв., договорна лихва от 169.06лв. за периода от 05.06.2022г. до 05.08.2023г., обезщетение за забава от 226.56лв. за периода от 05.06.2022г. до 07.09.2023г., законна лихва от подаване на заявлението до плащане на вземането.
Вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит №*** от 26.01.2022г. и Извлечение от счетоводните книги на банката. Твърди,че договорът не е сключен при действието на Общи условия. Претендира и направените разноски- държавна такса 25лв. и юрисконсултско възнаграждение от 150лв., съгл.чл.26 от НЗПП.
Към заявлението са приложени- Извлечение от счетоводните книги на банката, Договор за потребителски кредит №*** от 26.01.2022г.,Рамков договор за платежни услуги с физически лица, застрахователен договор и общи условия към него, Заявление–декларация, фактура №0410156672 от 26.01.2022г.,вносна бележка за държавна такса, доказателства за пълномощията на представителя на заявителя.
С Разпореждане № 1869/23.09.2023г. РС-Ловеч е оставил заявлението без движение с указания за уточняване заявените вземания-каква част от претендираната главница е вземане по кредита и каква по допълнителните услуги за застраховки,в същия смисъл да се уточни и претендираната възнаградителна лихва,при определяне на годишния процент на разходите съобразени ли са и разходите за предоставени допълнителни услуги,предложено ли е изпълнение по договора и ако е- кои вноски и в каква част са били погасени.
Своевременно заявителят е отговорил,че общият размер на кредит се формира от предоставената сума- 935лв. и двата вида застраховки- 1.51лв.-застраховка „BANK Пакет 1 уред“ и 122.86лв.-застраховка „BANK Пакет 1 кредит“. Развил е подробни мотиви за самостоятелния характер на ангажимента за застраховка,който не е обуславящ за сключването на договора и е изцяло под преценката на кредитополучателя.Застрахователните премии са цената на допълнителната услуга и се дължат от длъжника(застрахованото лица). Тези суми се отпускат под формата на кредит от банката и по нареждане на кредитополучателя се заплащат на застрахователя. Разходите за тях не влизат в ГПР по кредита,защото застраховката не е задължителна за лицето. Заключава,че застраховките осигуряват спокойствие на кредитополучателя при настъпване на застрахователното събитие и уговарянето им е част от договорната свобода,съгласно чл.9 от ЗЗД.Представил е в таблица извършените погасявания на три вноски без да са уточнени как са разпределени сумите по отделните вземания.Общата погасена сума е 273.69лв.,през м.ІV, V и VІ на 2022г.
С Обжалваното Разпореждане № 2044/20.10.2023г. РС-Ловеч е приел,че не са отстранени нередовностите на заявлението,тъй като не е уточнено как се формира размера на главното задължение и ГПР, вземането за възнаградителната лихва и каква част е то от претенцията за допълнителни услуги.
Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на 2 жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.
При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, формиране, изискуемост.
Съставът намира,че в заявлението не са изпълнени изискванията за индивидуализиране на претенциите в съответствие с горните законови разпоредби и разясненията, дадени в т.2б от ТРеш. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въпреки дадените от съда конкретни указания в какъв вид следва да се представи претенцията, заявителят е направил само частични уточнения, с които отново не е ясно от общо претендираната главница каква част е по основното задължение по кредита и каква е формирана от вземането за допълнителните услуги,погасяването на които е предвидено отново като част от месечната вноска.Не е представено аналогично уточнение и да останалите претенции-за договорна и за мораторна лихва. Не е уточнено сумата от извършените 3 плащания в общ размер на 273.69лв. как е отнесена за погасяване на отделните ангажименти по кредита (главница,лихви,такси), съотв.какви са актуалните размери на вземането. Не е посочено има ли,съотв.каква част са погасявани и задълженията по сключените допълнителни услуги за застраховки. Не е ясно защо при сочена дата на обявяване на предсрочната изискуемост на 05.08.2023г., се търси лихва за забава и до 07.09.2023г. Тази дата не може да се отнесе към никой определящ договорните ангажименти момент.
По изложените съображения съставът напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, че в този вид заявлението не изпълва изискванията за редовност. Затова ОС-Ловеч намира,че правилно РС- Ловеч е отхвърлил изцяло заявлението на „Ти Би Ай Банк“ЕАД,срещу Н. М. А. от с.С., произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит №*** от 26.01.2022г. Обжалваното Разпореждане №2044/20.10.2023г., пост.по ч.гр.д.
№1367/2023г., като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди изцяло.
По изложените съображения ОС-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Разпореждане
№2044/20.10.2023г., пост.по ч.гр.д.
№1367/2023г.на РС-Ловеч, с което е отхвърлено подаденото от „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, представлявана от изпълнителните директори Н.Г.С. и А.Ч.Д.,чрез юрисконсулт Йордан Тошков Тодоров, заявление по чл.417 от ГПК срещу Н. М. А. от с.С., произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит №*** от 26.01.2022г., като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4