Решение № 585 от 06.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. С., 06.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20255530103411 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът - твърди в поправената си искова молба, че на 01.07.2023 г. сключил с ответника договор за наем на земеделска земя, с който, в качеството си на наемодател, му отдал за една стопанска година, считано от 01.10.2023 г. до 30.09.2024 г., под наем, в качеството му на наемател, собствена земеделска земя в землището на -, с обща площ от 181.403 дка, с годишна наемна цена от 95 лева за 1 декар, или 17233.29 лева общо. Конкретните имоти, предмет на договора за наем, били 23 броя, и били подробно описани в него. Страните се договорили, че посочената наемна цена била дължима авансово, в срок до 31.07.2023 г. Съгласно чл. 3 от договора, наемателят бил въведен от наемодателя във владение на имотите от датата на сключването му, като договорът имал силата на приемо-предавателен протокол. На 12.08.2024 г. ответникът превел на ищеца сумата от 7000 лева с основание: заплащане на рента за стоп. година 2023 - 2024 г. по договор. В качеството му на земеделски производител, ответникът ползвал недвижимите имоти, предмет на договора за наем от 01.07.2023 г., през стопанската 2023-2024 г., но не заплатил 1 наемната цена за тях в пълният й размер. С оглед на изложеното, за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Искането по същество е, да се осъди ответникът, да заплати на ищеца, по посочената в поправената му искова молба -, превалутирани по чл. 11-13 ЗВЕРБ, сумата от 5232.20 евро за главница от неплатен остатък от наем по договора им за наем на земеделска земя от 01.07.2023 г., с 1252.25 евро законна лихва за забава в плащането на наема от 8811.24 евро от 31.07.2023 г. до 12.08.2024 г., със 715.13 евро законна лихва за забава в плащането на главницата от 12.08.2024 г. до подаване на исковата молба в съда на 13.08.2025 г., и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда на 13.08.2025 г., до изплащането й, както и сторените по делото разноски.

Ответникът (фирма), редовно призован при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК, не е подал писмен отговор, а в съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяването на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

На 01.07.2023 г. страните са сключили в писмена форма представения в заверен препис от пълномощника на ищеца договор за наем на земеделска земя (л. 4-6). С него ищецът, като наемодател, предоставил на ответника, като наемател, за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2023 г. до 30.09.2024 г., за временно и възмездно ползване, посочените в чл. 1, ал. 1 от договора земеделски земи в землището на -, с обща площ от 181.403 дка, срещу годишен наем от 17233.29 лева, който страните уговорили в чл. 14.1, т.

2 от договора да се заплати авансово, в срок до 31.07.2023 г. (л. 5).

Тежестта да докаже при това положение по делото, че е изпълнил изцяло и без забава това си насрещно парично задължение по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, и е платил на ищеца този наем от 17233.29 лева, на уговорения в чл. 14.1, т. 2 от договора падеж за плащането му до 31.07.2023 г., лежи по делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). Последният обаче не представи и по делото няма доказателства да го е платил до приключване на съдебното дирене (чл.

235, ал. 3 ГПК). Ищецът обаче признава в исковата си молба неизгодния за него факт, който поради това съдът намери за доказан от това му признание, 2 че по този договор ответникът му е превел на 12.08.2024 г. сумата от 7000 лева на основание – заплащане на рента стоп.година 2023-2024 г. по договор (чл.

175 ГПК). След това забавено и частично плащане, което е погасило същата част от 7000 лева от наема по договора от 17233.29 лева, ответникът е останал да дължи на ищеца неплатеният остатък от 10 233.29 лева от същия наем, превалутиран по чл. 11-13 ЗВЕРБ на 5232.20 евро, който няма данни да му е платил до приключване съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК).

Това му неизпълнение е виновно, защото по делото няма данни да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). При това положение, ищецът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забава в плащането му, което е и сторил с предявения по делото главен иск за осъждането на ответника да му заплати този неплатен остатък от 5232.20 евро от наема по договора за наем (чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 232, ал. 2, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Поради това същият иск, съдът намери за напълно доказан по основание и размер, поради което, като основателен, следва да го уважи изцяло, заедно с акцесорната претенция на ищеца за присъждане и на законната лихва върху тази претендирана с него главница от 5232.20 евро, от подаване на исковата му молба в съда до изплащането й.

Тъй като наема от 17233.29 лева по договора, ответникът е следвало да плати най-късно на уговорения в чл. 14.1, т. 2 от договора падеж за авансовото му плащане на 31.07.2023 г., а не го е платил до приключване на съдебното дирене, на следващият ден 01.08.2023 г. е изпаднал и в забава да го плати (чл.

84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). От този ден на своята забава (а не от падежа, както неправилно претендира ищецът), ответникът дължи законна лихва до изплащането му (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Понеже ищецът не внесе определения от съда депозит за изготвяне на назначената служебно по делото съдебноикономическа експертиза за изчисляване на тази лихва, съдът сам я изчисли от деня на забавата на 01.08.2023 г. на ответника да заплати процесния наем от 17233.29 лева, до датата 12.08.2024 г. на плащането на част от 7000 лева от него, и от същата дата 12.08.2024 г. на забава в плащането на неплатената останала част от същия наем от 10233.29 лева, до подаване на исковата молба в съда на 13.08.2025 г. (чл. 162 ГПК). След тези изчисления, съдът намери, че за забавата си от 01.08.2023 г. до 12.08.2024 г. да му плати наема от 17233.29 лева по договора за наем, ответникът дължи на ищеца 2442.94 лева законна лихва, превалутирана по чл. 11-13 ЗВЕРБ на 1249.06 евро, а за забавата си от 3

12.08.2024 г. до 13.08.2025 г. да му плати останалата неплатена част от 10233.29 лева от наема по договора за наем, ответникът дължи на ищеца 1365.35 лева законна лихва, превалутирана по чл. 11-13 ЗВЕРБ на 698.09 евро, до които размери и периоди тези му акцесорни искове следва да се уважат, като основателни и отхвърлят, като неоснователни, в останалата им част, съответно над сумата от 1249.06 евро законна лихва до претендираната 1252.25 евро и за периода от 31.07.2023 г. до 01.08.2023 г., и над сумата от 698.09 евро законна лихва до претендираната 715.13 евро (чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).

При този изход на делото, сторените от ищеца, превалутирани по чл. 1113 ЗВЕРБ, разноски за същото в общ размер от 1139.29 евро (от които 287.99 евро внесена за производството държавна такса и 851.30 евро платено адвокатско възнаграждение), следва да се възложат в тежест на ответника, съразмерно с уважената част от исковете, или сумата от 1136.09 евро (чл. 78, ал. 1 ГПК). При този изход на делото и ответникът има право да иска да му се присъдят сторените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, но по делото няма данни той да е сторил разноски, нито е налице негово искане за присъждането им, поради което такива не му се присъждат и с оглед диспозитивното начало в процеса (чл. 6, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 ГПК).

Воден от горните мотиви, С. районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА (фирма), с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да заплати ---, на -, с ЕГН **********, с адрес -, сумата от 5232.20 евро за главница от неплатен остатък от наем по чл. 14.1, т. 1 от договор за наем на земеделска земя от 01.07.2023 г., с 1249.06 евро законна лихва от 01.08.2023 г. до 12.08.2024 г., с 698.09 евро законна лихва от 12.08.2024 г. до 13.08.2025 г., и законна лихва върху главницата от 13.08.2025 г. до изплащането й, както и сумата от 1136.09 евро за разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от -, против (фирма), искове за законни лихви, В ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ, съответно за над сумата от 1249.06 евро до претендираните 1252.25 евро и за периода от 31.07.2023 г. до 01.08.2023 г., и над сумата от 698.09 евро до претендираните 715.13 евро.

4

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

5