Решение № 1435 от 04.11.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1435 гр. Велико Търново, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20244110101836 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Р. Я. В., в която се излагат твърдения, че между страните е сключен Договор №*** от *** за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти, с който ответникът предоставил на ищеца сумата от 5520 лв., която последният следвало да върне заедно с начислената лихва в срок до 26.11.2011г. Навеждат се доводи, че след сключване на договора е изтекъл предвиденият в чл. 110 от ЗЗД давностен срок като поради бездействие на кредитора вземанията от 5520 лв. за главница и от 6713,85 лв. за лихви са погасени. С оглед изложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника посочените суми, както и да го осъди да заплати разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността на исковите претенции. Заема становище, че след изтичане на срока на договора, длъжникът не е изпълнил задълженията като за вземанията е подадено заявление по чл. 417 от ГПК, с което давността е прекъсната съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Навежда доводи, че в началото на 2024г. кредитополучателят е погасил доброволно задълженията си за лихви по договора от 1900 лв., което е довело до прекъсване на давността на основание чл. 116, б. „а” от ЗЗД. С оглед изложеното, счита че вземанията за главница и лихви са дължими като отправя искане до съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете и да присъди разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

1

Предмет на делото е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На *** между страните е сключен Договор №***за предоставяне на кредит на животновъдите, съгласно който ответникът предоставил на ищеца 5520 лв. за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти, а последният се задължил да върне сумата в срок до 26.11.2011г. като при забава да плати обезщетение в размер на законната лихва. След изтичане срока за погасяване на задължението последвало неизпълнение от страна на кредитополучателя, поради което на 29.03.2012г. кредиторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите от 5520 лв. за главница и 1318,44 лв. за лихва за забава, във връзка с което е образувано частно гражданско дело №1558/2012г., по описа на Великотърновския районен съд. С разпореждане от 05.04.2012г. съдът отхвърлил искането на заявителя, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, което е влязло в сила на 01.02.2013г. Кредиторът не предприел последващи действия за принудително събиране на вземането си като на 10.01.2022г. изпратил на кредитополучателя искане да потвърди неговото съществуване в размер на 5520 лв. за главница и 6713,85 лв. за лихва. След изпращане на искане за потвърждение от 04.01.2024г., ищецът платил на ответника 1900 лв. през периода от 11.01.2024г. до 08.05.2024г. за погасяване на задължението си по кредита.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Процесните вземания не са установени със съдебно решение, поради което срокът на погасителната давност е пет години за вземането за главница и три години за вземането за лихви. Давността за вземанията е започнала да тече от изтичане срока на договора на 26.11.2011г., когато е настъпила изискуемостта им и не е прекъсвана по реда на чл. 116, б. „а” и б. „в” от ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Това са действия извършени в хода на изпълнителния процес от съдебния изпълнител - предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и извършване на всяко отделно изпълнително действие, което го изгражда /запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и др./. Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не представлява такова действия и има значение за прекъсване на давността по реда на чл. 116, б. „б” от ЗЗД, доколкото е предявен иск за съществуване на вземането в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК. В случай, че иск по чл. 422 от ГПК не е предявен или това е станало след изтичане на срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, давността не се счита за прекъсната с подаване на заявлението. Искането на кредитора за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено, което е възпрепятствало възможността да предяви иск срещу длъжника за съществуване на вземанията за главница и лихви и да прекъсне давността.

Извършените от последния частични плащания по кредита през 2024г. също не са довели до прекъсване на давността съгласно чл. 116, б. „а” от ЗЗД. По правната си същност признаване на вземането от длъжника е едностранното му волеизявление, с което той пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. То следва да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличие на фактите, от които 2 произхожда, поради което не представляват признаване частичните плащания на дълга, нито изявленията свързани с признание за възникване на задължението. Освен това, признаването следва да е извършено в рамките на давностния срок, а не след изтичането му. От изложеното се установява, че давността е започнала да тече на 26.11.2011г. и не е прекъсвана, като по отношение на вземането за лихви е изтекла на 26.11.2014г., а за вземането за главница – на 26.11.2016г., поради което извършените впоследствие частични плащания са ирелевантни за нейното прекъсване. В резултат на това процесните вземания са недължими като предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е неоснователна. Възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 1500 лв. също е неоснователно тъй като същото не надвишава размера по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и отговаря на фактическата и правна сложност на делото. Поради това и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1994,97 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено по отношение на ***, че Р. Я. В. с ЕГН: ********** от ***, не дължи поради погасяване по давност сумата от 12233,85 лв. /дванадесет хиляди двеста тридесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща сбор от задължения от 5520 лв. за главница и от 6713,85 лв. за лихви по Договор №*** от *** за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти.

Осъжда ***, да заплати на Р. Я. В. с ЕГН: ********** от ***, сумата от 1994,97 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/, представляващи направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3