Решение № 207 от 21.10.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Кюстендил, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Петър Л. Мичев при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Петър Л. Мичев Въззивно гражданско дело № 20261500500324 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XX от ГПК вр. чл. 310 и сл. ГПК Образувано е по въззивна жалба на К. О. В., чрез адв. С. Л., срещу Решение № 649/12.06.2026 г., постановено по гр. д. № 1348/2026 г. по описа на КнРС, в частта, в която е отхвърлен предявеният от него иск за присъждане на месечна издръжка дължима от майка му Т. В. Л. за разликата над присъдените 155 € до претендираните 200 €, докато детето учи във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст, считано от 30.03.2026 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното ѝ заплащане, на осн. чл. 144 СК.

Въззивникът счита решението в атакуваната му част за неправилно и необосновано. Посочва, че има нужда от претендираната издръжка в пълен размер, след като учи редовно във висше учебно заведение и няма собствени доходи и имущество, чрез които да покрива своите разходи. Живее в гр. София на квартира, за което заплаща наем, както и режийни разходи. Ползва градски транспорт, за да ходи на университет, което също му струва пари.

Същевременно съдът не е изложил съображения дали майка му може да заплаща поисканата издръжка в пълен размер без особени затруднения. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с 1 което искът му да бъде уважен в цялост.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Постъпила е и въззивна жалба от Т. В. Л., чрез адв. В. П., срещу Решение № 649/12.06.2026 г., постановено по гр. д. № 1348/2026 г. по описа на КнРС, в частта, в която е осъдена да заплаща на своя син издръжка в размер на 155 €, докато детето учи във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст, считано от 30.03.2026 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното ѝ заплащане, на осн. чл. 144 СК.

Въззивницата счита решението в обжалваната му част за неправилно и необосновано. Твърди, че съдът не е изследвал задълбочено дали може да дава издръжка на своя син без особени затруднения, за което излага съответни съображения. Липсва анализ за действителните ежемесечни потребности и разходи на К.. Счита, че съдът не е обвързан от установения минимален размер на издръжката и може да определи по-ниска такава. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което предявеният от ищеца иск да бъде отхвърлен в цялост. В условията на евентуалност моли за изменение на решението и определяне на по-нисък размер на издръжката, който да е съобразен с реалните ѝ възможности.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Съдът е извършил достатъчно задълбочен анализ на ежемесечните потребности и разходи на К., както и на възможностите на неговата майка да заплаща издръжка без особени затруднения. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

В проведеното ОСЗ всяка от страните поддържа своите искания.

При извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав на КнОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По останалите въпроси взе предвид следното:

Производството пред КнРС е образувано по ИМ на К. О. В. срещу Т. В.

Л., с която е предявен иск по чл. 144 СК за заплащане на месечна издръжка от учащо се пълнолетно дете от родител в размер на 200 € месечно, считано от 30.03.2026 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че е навършил пълнолетие и е студент – редовна форма на обучение в УНСС. Не работи, няма движимо и недвижимо имущество.

Грижи за него полага баща му. Твърди, че има нужда от средства за живеенето му в гр. София, за храна, дрехи, консумативи, вкл. такива за следването му в университета (за заплащане на такси, учебници и т. н.). Същевременно ответницата е негова майка, която има възможност да дава издръжка без 2 особени затруднения, но въпреки това му отказва.

В срока по чл. 131 ГПК Т. В. Л. изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва факта, че ищецът е неин пълнолетен син, който е студент в редовна форма на обучение в УНСС. Счита, че синът ѝ може да се издържа сам. Освен това твърди, че няма възможност да дава поисканата издръжка. Има и друго непълнолетно дете, за което дължимата издръжка е безусловна. Оспорва твърдението, че получава високо трудово възнаграждение. Реалните ѝ финансови възможности са ограничени от текущи задължения и месечни разходи за покриване на паричен заем, разходи за комунални услуги (ток, вода, телефон, телевизия), за МПС и съпътстващи ползването му др. разходи.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От представеното по делото удостоверение за раждане е видно, че К. О.

В. е роден на *** г., т. е. е пълнолетен, а Т. В. Л. е негова майка.

Видно от представените Уверение № 700/04.03.2026 г. и Уверение 156/29.09.2026 г., ищецът е студент II курс, редовна форма на обучение в УНСС. А от служебна бележка изх. № ФО 21-03-240/04.03.2026 г. и фактура № 3877/29.09.2026 г. е видно, че ищецът е заплатил семестриални такси в общ размер на 1 457,46 €.

Ищецът не работи по трудово правоотношение, което се установява от приложената по делото справка от НАП за регистрирани трудови договори.

От представените фишове за получено трудово възнаграждение за м. октомври 2025 г. до м. март 2026 г. е видно, че за този период ответницата е получила средно брутно трудово възнаграждение в размер на 1 398,13 €. Тези факти се потвърждават от приложената справка от НАП, видно от която ответницата има сключен трудов договор с „КЕМЕТ Електронис България“ ЕАД.

От приложение заверен препис от Решение № 376/28.04.2023 г., постановено по гр. д. № 213/2023 г. по описа на КнРС е видно, че ответницата е осъдена да заплаща издръжка на малолетната си дъщеря в размер на 109,92 €.

От приложеното банково извлечение към 09.04.2026 г. е видно, че ответницата има задължения за покриване на паричен заем, месечната вноска по който е в размер на 141,91 €.

От приложените разписки за платени суми за електроенергия е видно, че през студените месеци (м. октомври 2025 г. до м. март 2026 г.) ответницата е заплащала средно месечно по 126,63 € сметки за ток.

Показанията на свид. Д. Й. Н. въззивният съд цени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, доколкото същата е лична приятелка на майката на К.. В относимата към предмета на делото част съдът кредитира показанията ѝ единствено относно обстоятелствата, че ответницата има ежемесечни 3 задължения по погасяване на паричен заем в приблизителен размер от 150 €, че през изминалия зимен период е заплащала високи сметки за електроенергия, както и че заплаща издръжка на малолетната си дъщеря в приблизителен размер от 100 €. Въззивният съд не кредитира показанията ѝ, че ответницата получава от работодателя си заплата в размер около 800 €, доколкото тези изявления противоречат на събраните по делото писмени доказателства, от които е видно, че трудовото възнаграждение, което майката на ищеца получава е почти два пъти повече от заявеното от свидетелката. В тази връзка следва да се посочи, че не може от свидетелските показания да се установят и обичайните разходи на ответницата за управление на МПС в размер на около 600 € годишно единствено с твърдението, че двете имали приблизително еднакви автомобили.

Показанията на свид. Р. И. С. въззивният съд също цени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, доколкото се явява дядо на ищеца. От показанията му се установява единствено, че ищецът е редовен студент в УНСС и същият живее на квартира в гр. София близо до НБУ. Не работи и разчита изцяло на издръжката от баща си. Същевременно при липсата на други доказателства не може да се установи, че ответницата е отказала да се включи с парични средства за подарения на ищеца лаптоп от баща му. Не може да се установи и приблизителния размер на средномесечните разходи на ищеца за издръжка в гр. София.

Други относими и необходими доказателства не са събрани.

При така установените факти КнОС намира следното от ПРАВНА СТРАНА:

При иск за издръжка на пълнолетно дете въззивният съд трябва да изследва поотделно и в тяхната съвкупност всички факти, от които зависи възникването и размерът на задължението по чл. 144 СК. Предпоставките следва да са налице кумулативно: детето да е пълнолетно, да учи редовно в средно/висше учебно заведение, да се обучава в рамките на предвидения срок, да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, а родителят да може да предоставя издръжката без особени затруднения.

Възрастовите граници са до двадесет години при обучение в средно училище и до двадесет и пет години при обучение във висше учебно заведение.

Без съмнение ищецът е пълнолетен, на 20 години и е II курс, редовна форма на обучение в УНСС за 2026/2027 г., макар и от приложеното пред КнОС уверение № 156/29.09.2026 г. да е записан условно. За тези обстоятелства не се и спори. Относно реалната възможност да се издържа сам от доходите си следва да се има предвид, че по делото няма данни К. да работи, въпреки че е трудоспособен. Вярно е, че редовното обучение не е абсолютно препятствие за трудова заетост, но възможността за реализирането на доход от собствен труд трябва да бъде доказана и преценена съобразно конкретната учебна програма и натовареност. Не може да се изхожда единствено от предположението, че студентът е длъжен да работи дори и на 4 непълно работно време, ако това би направило невъзможно редовното посещение на лекции, упражнения или нормалното завършване на обучението. В тази връзка следва да се посочи, че К. не получава стипендии или други регулярни плащания. Липсват и доказателства същият да разполага с някакво движимо или недвижимо имущество, чрез което да може да реализира граждански плодове и да се самоиздържа. От друга страна няма данни ищецът да има здравословни проблеми, които да изискват допълнителни средства за лекарства и др. Същевременно при пълнолетен студент обичайно относими са разходи за храна, облекло, лични и хигиенни потребности, учебници, такси за обучение, разходи за социални и културни мероприятия и др. Когато студентът живее извън населеното място по постоянен адрес, какъвто е настоящият случай, следва да се отчитат и разходи за квартира или общежитие, транспорт, стига да са доказани и да съответстват на обичайните условия на живот. В конкретния случай К. не посочва точен размер на ежемесечните разходи, които има, докато е в гр. София, а и през останалото време, когато се прибира в с. *** обл. ***. Не са представени доказателства, които да установяват размера на наема, който същият следва да заплаща, при положение че живее на квартира в гр. София. Показанията на свид. С. в тази връзка не са достатъчни, за да обосноват точния размер на това задължение. Не са представени никакви доказателства за сторени транспортни разходи, вкл. за ползването на градски транспорт след като пребивава в квартал в гр. София, който не е близо до УНСС и му се налага да се придвижва с обществен превоз. Единствено са представени сторени от ищеца разходи за семестриални такси в общ размер на 1 457,46 € за три семестъра, които обаче не могат да очертаят в цялост ежемесечните нужди за издръжка на К.. Въпреки това съдът не може да пренебрегне обстоятелството, че такава нужда поначало съществува за всяко лице, което се намира в положението на К.. Това налага да се приеме, че ищецът има действителна нужда от ежемесечна издръжка, която е обичайно необходима за живот и обучение, без да се определя в абсолютна стойност и без да се включват луксозни разходи.