Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 738 от 21.02.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 8847/2023
Вид
Решение № 738
Подписан
21.02.2025
В сила
25.03.2025
Състав
Христо Георгиев Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 738 гр. Пловдив, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330108847 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от А. И. К. против „Стик- Кредит“ АД иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл.

124, ал. 1 ГПК, че клаузата на чл. 20, т.6.4 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № **** от **** г., установяваща задължение за заплащане на неустойка, е нищожна като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и като установена в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

В срока за отговор на исковата молба са предявени кумулативно обективно съединени насрещни осъдителни искове от „Стик – Кредит“ АД против А. И. К. с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 718,19 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № **** от **** г., сумата от 130,66 лв. – начислена договорна лихва върху главницата и 238 лв. - мораторна лихва, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещния иск – 01.08.2023 г., до окончателното заплащане на задължението.

Ищцата твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № **** от **** г., по силата на който в полза на ищцата – кредитополучател, е предоставена сумата в размер от 800 лв. при фиксиран лихвен процент по заема от 36 % и годишен процент на разходите от 42,57 %. Сочи, че в договора е установено задължение за кредитополучателя за предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени от кредитодателя. В случай на непредставяне на уговореното обезпечение кредитополучателят се задължил да заплати неустойка в размер на 2002,83 лв. Сочи, 1 че неустойката е платима, ведно с погасителните вноски, към които се кумулира вноска за неустойка. Ищецът твърди, че с предвиждане на задължение за заплащане на неустойка, поради непредоставяне на обезпечение, което да отговаря на изисквания, които потребителите не могат да осигурят, по същество се осигурява допълнително възнаграждение за кредитора, което се кумулира с възнаградителната лихва, по който начин се заобикаля, установената в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК забрана. Излага съображения за нищожност на клаузата за неустойка противоречаща на добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, доколкото последната е излязла извън присъщата й обезщетителна функция. Сочи, че установената неустойка е в прекомерен размер, без последната да е свързана с вредите от неизпълнението на главното задължение за връщане на заемната сума в срок. Сочи, че неустойката е излязла и извън присъщата й обезпечителна функция. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ЗЗД ответникът „Стик – Кредит“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност.

Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит от *** г., в който е установено, че в полза на потребителя се предоставя кредит в размер на 800 лв. Твърди, че договорът за кредит е сключен от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като сключването на договора е по инициатива на ищеца, който е отправил искане за сключването му. Счита, че задължението за заплащане на неустойка е дължимо, като клаузата, която предвижда задължение за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение е действителна. Сочи, че в договора е обективирано съглашение между страните за заплащане на неустойка за неизпълнение на непаричното задължение на потребителя за представяне на обезпечение. Твърди, че неустойка не е начислявана и събирана от страна на кредитната институция. Сочи, че неустойка е предвидена да се начислява на ден, докато трае неизпълнението и нейният размер не е установен с цел разместване на блага и е съобразен с нормите на добросъвестността. Твърди, че непредставянето на обезпечение засяга интереса на кредитора, поради което се начислява неустойка, като основаната й цел е да репарира причинените от неизпълнението вреди. Поддържа, че няма въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, няма ограничение относно максималния й размер, като дори е прието, че неустойката може да бъде в размер, надвишаващ размера на главното задължение. Сочи, че не е налице изначална невъзможност за осигуряване на обезпечение в посочения в договора срок, като потребителят е бил запознат с условията на договора преди неговото сключване.

По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

В насрещната искова молба ищецът по насрещния иск „Стик – Кредит“ АД твърди, че по силата на сключения между страните договор е превел в полза на длъжника сумата в размер от 800 лв. на *** г., която е предоставена за изплащане в брой на каса на „Изипей“ съгласно изразеното желание от ответника в подадената от него заявка. Сочи, че страните са уговорили, че е установена възнаградителна лихва от 36 % на година. Сочи, че ответната страна заплащала вноски до 16.06.2020 г, като е заплатила на **** г. сумата от 170 лв., на **** г. сумата от 170 лв. и на ****г. сумата от 180 лв. Претендира заплащане на останалата непогасена главница, договорна лихва и мораторна лихва. По така изложените съображения се моли за уважаване на насрещния иск и осъждане на ответника да заплати главницата по кредита, ведно с начислената лихва за забава.

В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК ответната страна по 2 насрещната искова молба – А. И. К., е депозирала отговор на насрещната искова молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че сключеният между страните договор за кредит е потребителски, поради което по отношение на него следва да намерят приложение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Излага съображения за недействителност на договора за потребителски кредит, поради сключването му в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Твърди, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на възнаградителна лихва е недействителна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави, поради наличието на значителна нееквивалентност на престациите. Счита за неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.

1, т. 19 ЗЗП клаузата, установяваща размера на годишния процент на разходите, доколкото действително приложения годишен процент на разходите е в различен размер от посочения в договора. Твърди, че не е посочен механизма за определяне на годишния процент на разходите и по-конкретно какви други разходи, освен възнаградителната лихва са включени при определянето му. В този смисъл се позовава на недействителност на договора, поради допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 ЗПК. Твърди, че предвид недействителността на договора длъжникът дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита, поради приложение на разпоредбата на чл. 23 ЗПК. По така изложените съображения счита, че длъжникът недължимо е заплатил в полза на кредитора сумата от 188,60 лв. за възнаградителна лихва и 238,60 лв. – мораторна лихва, поради което релевира възражение за прихващане на посочените суми със задължението за главница. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, както и насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал.

1 и ал. 2 ЗЗД.

По делото е приложена Заповед *** г. на подуправителя на БНБ ръководещ управление „Банков надзор“, с която „Стик кредит“ АД е вписано в Регистъра на финансовите институции при БНБ с регистрационен номер **** По делото е приложен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, в който са посочени основните параметри на потребителски кредит с размер на главницата по кредита от 800 лв., като е установено, че задължението подлежи на погасяване на 12 месечни погасителни вноски за периода от 11.03.2020 г. до 11.02.2021 г. при фиксиран годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 42,57 %.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата А. И. К. и „Стик – Кредит“ АД е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № **** от **** г., по силата на който ответникът е поел задължение да предостави на ищцата сумата от 800 лв. Установено е, че кредитът се усвоява при подаване на заявление за кредит, неговото одобряване и сключване на договор за кредит. Договорен е годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 42,57 %, с обща сума за погасяване към момента на сключване на договора от 1000,47 лв. В клаузата на чл. 6 от договора е установено, че кредиторът предоставя на потребителя сумата по кредита в деня на сключване на договора по избран от потребителя начин – банков превод или на каса ***.

3

С разпоредбата на чл. 17 от договора страните са постигнали съгласие, че в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок от 3 дни от сключване на договора да осигури действието на физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени в Общите условия или да предостави банков гаранция. С разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Договора е установена неустойка за непредставяне на обезпечение, респ. неизпълнение на задължението по чл. 17, 18 и 19 от Договора в размер на 2002,83 лв., която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план. Установено е, че неустойката се заплаща периодично, заедно с всяка погасителна вноска.

Към договора за кредит е приложен погасителен план, в който е установено, че главницата по кредита подлежи на погасяване на 12 месечни погасителни вноски за периода от 11.03.2020 г. до 11.02.2021 г. В погасителния план е посочено, че общата дължима сума по кредита, включваща главница и лихва е от 1000,47 лв., а при включване и на задължението за неустойка е в размер от 2002,83 лв.

В производството по делото е прието без възражения на страните заключението на вещото лице по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че непогасената главница е в размер на сумата от 718,19 лв., като непогасената възнаградителна лихва към датата на депозиране на насрещната искова молба /01.08.2023 г./ е в размер на 130,66 лв., а размерът на непогасената мораторна лихва е в размер от 238,00 лв.

С оглед така установеното от фактическа страна съдът намира, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит. По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

В клаузата на чл. 20, ал. 1 от Договора е установена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 2002,83 лв., която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план, когато се установи, че неизпълнение на задължението по чл. 17 от Договора причинява на кредитора вреди в размер на неустойката, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобряване на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. От приложения по делото погасителен план, в който е посочен общият размер на задълженията по кредита, се установява, че размерът на начислената неустойка е от 1002,36 лв.