Решение № 495 от 21.10.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. Монтана, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251630100605 по описа за 2025 година

Предявеният иск е установителен и е с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД.

Ищецът К. Г. К. с ЕГН ********** и с постоянен адрес в област Благоевград, община ************** твърди в исковата молба, че на 02.08.2024г. между него, действащ в качеството си на адвокат и ответника С. И. Б. с ЕГН ********** и постоянен адрес в ***************** се сключил договор за правна защита и съдействие. Със сключването му той поел задължението да изготви за нуждите на ответника договор за заем за потребление за сумата от 15000 лв., срещу възнаграждение за изготвянето му в размер на 600 лв., подлежащо на плащане в брой, най-късно до 31.08.2024г. Твърди, че на същата дата (02.08.2024г.) между него и ответника се сключил и друг договор за правна защита и съдействие. Със сключването на този договор поел задължението да изготви за нуждите на ответника друг договор за заем за потребление за сумата от 100 000 лв., срещу възнаграждение в размер на 2300 лв., подлежашо на плащане в брой най-късно до 31.08.2024г. твърди и това, че изпълнил своите задължения своевременно, като на 05.08.2024г. ответникът приел изпълнението на възложената работа. Заявява, че ответникът не е изпълнил задължения си 1 към него - не му заплатил сумата в размер на 2900 лв., представляваща сбор от дължимите се адвокатски възнаграждения по двата договора за правна помощ и съдействие от 02.08.2024г. и затова на 26.11.2024г. депозирал в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК (вх. № 13506 от същата дата) с искане за издаване на заповед за изпълнение. В резултат на депозирането на заявлението в съда е образувано ч.гр.д.№ 2960 по описа на Районен съд - Монтана, ГО, V-ти с-в за 2024г. Искането е уважено, доколкото в хода на производството по делото заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 1762/27.11.2024г. Но предвид, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника (сега ответник) при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, приложение в случая намира разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и затова с разпореждане № 526/31.01.2025г. съдът е указал на заявителя възможността, с която последният разполага, а именно - в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането - предмет на заповедта за изпълнение. Твърди, че в указания от съда срок е предявил настоящия иск. Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да установи със силата на пресъдено нещо, че в полза на ищеца К. Г. К. с ЕГН ********** и постоянен адрес в обл.Благоевград, ************** съществува изискуемо и неудовлетворено до момента от ответницата С.

И.

Б. с

ЕГН ********** и с постоянен адрес в обл.Монтана,

************** субективно притезателно право, а именно - вземането в размер на 1900 лв. - главница, представляваща сбор от незаплатените адвокатски хонорари по 2 (два) броя договори за правна помощ и съдействие от 02.08.2024г. с предмет изготвянето на договори за заем за потребление, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда 26.11.2024г. до окончателното погасяване на задължението.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата С. И. Б. от с.Лехчево, област Монтана е представила писмен отговор /молба/ на исковата молба, в който заявява, че не оспорва, че дължи на ищеца претендираната сума.

Поддържа, че на 17.06.2025 година му заплатила 1000 лева. Ответницата признава иска.

Доказателствата по делото са писмени.

2

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, приема за установено следното:

Съобразно разпоредбата на чл.237 ал.1 ГПК “когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска /арг. от чл.237 ал.2 ГПК/.

В случая са налице условията на чл.237 ал.1 ГПК, а именно налице е признание на иска от страна на ответника и е налице изрично искане от ищеца за произнасяне с решение съобразно признанието. Ето защо решението се основава на признанието на иска, направено от ответника по делото.

Предвид гореизложеното, исковата претенция с правно основание чл. чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД, като основателна, следва да бъде уважена.

По горните съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от К. Г. К. с ЕГН ********** и постоянен адрес в обл.Благоевград, ************** към С. И. Б. с ЕГН ********** и с постоянен адрес в *************** вземането в размер на 1900 лева - главница, представляваща сбор от незаплатените адвокатски хонорари по 2 (два) броя договори за правна помощ и съдействие от 02.08.2024 година с предмет - изготвянето на договори за заем за потребление, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда 26.11.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 2960/2024 година по описа на Районен съд – Монтана.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 3