Решение № 91 от 09.06.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. П., 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Банчева при участието на секретаря Дияна П.а като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно дело № 20261230200010 по описа за 2026 година

І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО

Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Л. М. от /населено място/, ЕГН **********, против Наказателно постановление № 25-0314-000942 от 16.12.2025 г., издадено Началник, РУ в ОДМВР Б., РУ П., с което на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400,00 /четиристотин/ лева /204,52 евро/.

В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като същото не е съобразено с процесуалните правила и материалните изисквания на закона.

Твърди се, че не е налице извършено административно нарушение, тъй като деянието е несъставомерно от субективна страна, поради незнанието на санкционираното лице за това, че МПС-то няма сключена договор за застраховка „Гражданска отговорност“, като в тази връзка се оспорват констатациите, изложени в обжалвания административен акт. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление № 25-0314-000942 от 16.12.2025 г., издадено Началник, РУ в ОДМВР Б., РУ П., като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебните заседания жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и излага допълнителни съображения за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Моли съда да отмени процесното наказателно постановление, като в противен случай – ако приеме, че е налице извършено административно нарушение, да квалифицира същото като маловажен 1 случай. Претендират се присъждане на сторените. В последно съдебно заседание се явява и жалбоподателя, който дава обяснения.

Административнонаказващият орган – Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., редовно призован не се явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена административната преписка е инкорпорирано становище за правилност на наказателното постановление и потвърждаването му. Обективирано е и възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като размерът на последното не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото.

Районна прокуратура - Б., ТО - П., не изпраща представител и не взема становище по делото.

По делото са събрани писмени доказателства, а именно: оригинал на АУАН серия GA № 4037940/30.11.2025 г., оригинал на НП № 25-0314-000942/16.12.2025 г., ведно с разписка за връчване, справка за нарушител/водач, заверено копие на Заповед № 244з-324/13.02.2017 г. относно оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР гр. Б. да издават наказателни постановления по Кодекса на застраховането, заверено копие на типова длъжностна характеристика на длъжността младши автоконтрольор II-I степен в сектор/група „Охранителна полиция“/група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“/, участък към районно управление при ОДМВР, младша изпълнителска длъжност, специфично наименование – младши инспектор, заверено копие на „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – застрахователна полица № BG/22/125000627674/20.02.2025 г. за лек автомобил марка „Ауди А3“, с рег. № ***, със срок на валидност от 20.02.2025 г. до 19.02.2026 г.

Събрани са и гласни доказателства – разпитани са свидетелите Т. Х. М. и В. П. Н..

ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по настоящото дело е ангажирана за това, че на 30.11.2025 г. в 17:26 часа, в гр. П. на улица „Ц.Б.“, до фирма „О.К.“, с посока на движение от бензиностанция П. към ул. „Ц.Б.“, управлява лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № ***, собственост на Р.О.К., от с. К., като автомобила няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на проверката.

За извършеното от жалбоподателя, на същата дата – 30.11.2025 г., Т. Х. М., на длъжност мл. автоконтрольор при РУ П., ОДМВР Б., в присъствието на свидетеля В. П. Н., съставил АУАН Серия GA № 4037940, против В. Л. М., за извършено нарушение по 638, ал. 3 от КЗ – лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Актът е предявен на жалбоподателя, който го разписал без възражения.

2

На 16.12.2025 г. Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П. издал обжалваното НП № 25-0314-000942, в което възприел, че В. Л. М., в качеството на водач на лек автомобил Ауди А3“, с рег. № *** на 30.11.2025 г. в 17:26 часа, в гр. П., виновно е нарушил чл. 638, ал. 3 от КЗ, поради което и на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, му наложил глоба в размер на 400,00 /четиристотин/ лева /204,52 евро.

НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя В. Л. М. на 06.01.2026 г., в законоустановения срок – 06.01.2026 г. е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.

В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Т. Х. М. и свидетеля при съставяне на акта В. П. Н..

От показанията на актосъставителя Т. Х. М. се установява, че заедно с колегата си Н. изпълнявали служебните си задължения в района гр. П.. Колегата му Н. спрял за проверка МПС-то, с водач жалбоподателя. При проверка на документите установили, че за автомобила няма сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, както и разбрали чия собственост е автомобил. Посочва също, че жалбоподателят им обяснил, че автомобила не е негова собственост и не е знаел, че няма сключена застраховка. За установеното свидетелят М. съставил АУАН на жалбоподателя в негово присъствие за това, че управлява МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност.

От показанията на свидетеля В. Н., които съдът кредитира като логични и последователни, се установява идентична обстановка като изложената от свидетеля М.. Допълва, че спрял за проверка управлявания от жалбоподателя автомобил в гр. П., под ж.п. прелеза, посока ул.

„Ц.Б.“. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани по същество от събраните писмени доказателства.

В съдебно заседание е представено и прието като доказателство заверено копие на – застрахователна полица

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите

№

BG/22/125000627674/20.02.2025 г. за лек автомобил марка „Ауди А3“, с рег. № ***, със срок на валидност от 20.02.2025 г. до 19.02.2026 г.

Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ

Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на страните и приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е депозирана от лице, което има интерес от провеждането на настоящото производство, срещу акт, подлежащ на оспорване пред РС – П.. Спазен е и законоустановеният 14 - дневен срок, считано от датата 3 на връчване на НП.

Относно основателността на жалбата, съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, в рамките на правомощията си, съдът обсъди акта първо от формална страна, при което констатира следното:

В настоящия казус, Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Й.Ж.С.

–Началник РУ в ОДМВР – Б., РУ П., който към датата на издаване на обжалвания административен акт – 16.12.2025 г., е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед № 244з-324/13.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Б.. Спазени са императивните процесуални правила при издаването на административния акт – неговата форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 58 ЗАНН.

Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като санкцията за нарушението е индивидуализирана правилно.

Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай не са налице предпоставките за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

Административнонаказателната отговорност по чл. 638, ал. 3 КЗ е предвидена за лице, което не е собственик на моторното превозно средство и го управлява при липса на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Макар нарушението да е формално и за съставомерността му да не се изисква настъпването на вредни последици, същото подлежи на осъществяване единствено при наличие на вина, съгласно чл. 6 ЗАНН

В конкретния случай от събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че към датата на проверката жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, което не е негова собственост. От събраните доказателства се установява също така, че собственикът на автомобила е уведомил жалбоподателя, че за автомобила е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като в самото превозно средство се е намирала и застрахователната полица, представена по делото, от която е било видно, че застраховката е сключена за периода до 19.02.2026 г. Липсвали са каквито и да било външни белези или 4 обстоятелства, които да пораждат съмнение у водача относно наличието на валидно застрахователно покритие.

Установеното впоследствие прекратяване действието на застрахователния договор поради неплащане на дължими вноски е обстоятелство, което е било известно на собственика на автомобила, но не и на жалбоподателя. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че последният е знаел или е могъл да знае за неплатените вноски и за настъпилото прекратяване на застрахователното покритие.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е само това деяние, което е извършено виновно. Вината е задължителен елемент от състава на всяко административно нарушение и нейното наличие следва да бъде доказано от административнонаказващия орган.

В тази връзка и съставът на чл. 638, ал. 3 КЗ предполага съзнание у дееца за факта, че управлява МПС, за което липсва действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Ето защо нарушението може да бъде извършено единствено умишлено – когато лицето съзнава или поне допуска, че за управляваното от него МПС няма валидна застраховка.

В настоящия случай не се установява жалбоподателят да е действал умишлено, нито да е съзнавал, че управлява МПС без действаща застраховка „Гражданска отговорност“.

Напротив, от доказателствата по делото се установява, че той е имал основание да счита, че автомобилът е надлежно застрахован, доколкото в самия автомобил е имало застрахователна полица, покриваща датата на проверката. В случая жалбоподателят е действал при фактическа грешка относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение, доколкото е бил убеден, че автомобилът е надлежно застрахован, като това негово убеждение е било основано от намиращата се в автомобила и представена като доказателство по делото застрахователна полица. Ето защо, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 14, ал. 1 НК, приложим съгласно препращащата норма на чл. 11 ЗАНН, според която незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на нарушението, изключва умисъла.