Решение № 6660 от 16.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6660 гр. София, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110100533 по описа за 2022 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от [фирма] против Д. БР. ХР. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 44066/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът [фирма] твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника - настоящ ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в [адрес]. Тъй като издадената заповед била оспорена от длъжника – настоящ ответник, на ищеца са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните 1 тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от [фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с [фирма]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като по отношение на ответника бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумите, както следва:

2532,89 лв., представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес], 395,14 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 05.07.2021 г.; 33,55 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., както и от сумата от 6,18 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 05.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 27.07.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който ответникът оспорва предявените против него искове. Сочи, че в жилището не се ползва топлинна енергия за отопление, тъй като радиаторите са извадени от тръбите.

Предходното е извършено поради опасност от наводнение Изразява становище, че сметките са многократно увеличени и непосилни за плащане от хората. Излага още, че не е безизвестно обстоятелството, че договорите на топлофикационното дружество и подчинените му фирми, се прекратяват по съдебни и технически причини.

2

Претендират се сметки, които са безкрайно увеличени и с високи лихви. Излагат се и други съображения, които съдът намира за неотносими към предмета на спора.

Третото лице-помагач на страната на ищеца - [фирма] изразява становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 008900 в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и топла вода.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 44066/2021 г. по описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника - настоящ ответник, с която е разпоредено последният да заплати на кредитора сумите, както следва: сумата от 2532,89 лв., представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес], сумата от 395,14 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 05.07.2021 г.; сумата от 33,55 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., както и от сумата от 6,18 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 05.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 27.07.2021 г. до окончателното изплащане.

С разпореждане № 36294/02.12.2021 г. по ч.гр.д.№ 44066/2021 г. по описа на СРС съдът е констатирал, че издадената заповед е оспорена от длъжника, поради което на ищеца са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

По делото е приложен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 111, том LXLIII, дело № 18530/1996 г. по описа на Л.Л., Първи нотариус при Софийския районен съд, от който се установява, че Н.В.В. и К.О. Х.а са дарили на Д. БР. ХР.

/настоящ ответник/ процесния недвижим имот – апартамент № 90, находящ се в гр.София, [АДРЕС], до който ищцовото дружество твърди да е доставяло топлинна енергия, като дарителите са запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху целия имот, предмет на договора.

По делото са приложени справки от Национална база данни „Население“, от които се установява, че първата дарителка е починала на 19.12.1997 г., а втората – 18.08.2018 г.

По делото е приложен протокол от проведено на 20.10.2000 г. Общо събрание на етажните собственици на сградата, в която се намира и процесния апартамент, в който 3 е обективирано решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с [ФИРМА]. Към протокола е приложен списък на присъствалите на събранието. По делото е приложен и договор от 26.10.2000 г., сключен с горепосоченото дружество в изпълнение на взетото решение.

По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ, който съдът намира за неотносим към исковия период, поради което не го обсъжда.

По делото са представена справка за издадени фактури през процесния период, както и приложимите ОУ.

От страна на третото лице-помагач по делото са приложени справки за отопление и топла вода за имота през периода 2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г., известие за доставянето им, както и протоколи за извършено посещение на адрес и неосигурен достъп.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, в което вещото лице е посочило, че през процесния период фирмата за дялово разпределение не е начислила суми за изразходвана топлинна енергия за отопление на имота, поради демонтирани отоплителни тела, както и за отопление на общи части, вследствие изключване на отоплителната инсталация в стълбищната клетка. Вещото лице е посочило, че са начислени разходи за ТЕ за сградна инсталация, пропорционално на пълния отопляем обем на абоната. През първия отчетен период 2017г./2018 г. разходите за топла вода са изчислени по отчет на водомера, но през 2018г./2019 г. и 2019г./2020 г. разходът за топла вода е начислен по реда на Наредба № 16-334, поради неосигуряване на достъп за отчет. В заключението вещото лице е посочило, че разпределението на ТЕ в процесния имот е в съответствие с действащата нормативна уредба, а топломерът, монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че за процесния период ищцовото дружество е издавало кредитни известия към фактурите за прогнозно начислена топлинна енергия, които са сторнирани и са издадени общи фактури. Съгласно заключението дължимата сума за главница за процесния период е в размер на 2566,44 лева, в т.ч. и сумата от 33,55 лева за дялово разпределение. Обезщетението за забава върху главницата за ТЕ възлиза на сумата от 401,32 лева, в т.ч. 6,18 лева върху главницата за дялово разпределение.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че 4 спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.

Съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие. § 1, т.42 ДР ЗЕ (в редакция от ДВ бр.74/2006 г., действаща през процесния период от време) определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди – физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване /в този смисъл е и решение №35/21.02.2014г. по гр.д.№ 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС/.