Определение № 633 от 29.04.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 633 гр. Велико Търново, 29.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева като разгледа докладваното от Силвия Йовчева Въззивно частно гражданско дело № 20254100500345 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 - 278, във вр. чл. 129, ал. 3 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба, депозирана от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, ЕИК 104055066 против Определение № 516/27.02.2025 г. по гр.д. № 467/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната подадената от жалбоподателя искова молба против Д. Г. Д. и е прекратено първоинстанционното производство.

В жалбата се излагат твърдения, че на 20.02.2025 г., след дадени от съда указания и в законоустановения едноседмичен срок, е внесена дължимата държавна такса в размер на 75 лева, като поради грешка същата е внесена по сметка на Районен съд – Горна Оряховица, вместо Районен съд – Велико Търново. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като на ищеца бъде даден нов срок за внасяне на дължимата държавна такса.

Великотърновски окръжен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя, намира за установено следното:

Въззивният съд намира, че частната жалба е срочно подадена, като депозирана в рамките на законоустановения едноседмичен преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и изхождаща от активно легитимирано лице-ищеца по делото, имащ правен интерес от атакува неизгоден за него първоинстанционен акт. Същата е насочена срещу подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност съдебен акт на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. В настоящото производство въззивната инстанция осъществява контрол за законосъобразност на подлежащите на обжалване актове, като служебно 1 проверява всички правнорелевантни факти на основата на собствена преценка на доказателствата, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания /ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК/.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Производството по гр.д. № 467/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е образувано по искова молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, ЕИК 104055066 против Д. Г. Д.. С разпореждане № 724/07.02.2025, първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба, като е дал на ищеца указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото документ за довнесена по сметката на ВТРС държавна такса в размер на 75 лева /при внесени 25 лева при депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение/, дължима за разглеждане на исковете. На ищеца е указано, че при неизпълнение на указанието в срок, исковата молба ще бъде върната и делото прекратено.

Разпореждането е получено от жалбоподателя на 18.02.2025 г., като срокът за отстраняване на констатираните нередовности е бил до 25.02.2025 г.

В посочения срок не са изпълнение указанията на съда и не са представени доказателства за довнесена държавна такса. С Определение № 516 / 27.02.2025 г. по гр.д. № 467/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е върната исковата молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, ЕИК 104055066 против Д. Г. Д..

В подадената частна жалба не се излагат конкретни оплаквания срещу обжалвания съдебен акт, а единствено се посочва, че държавната такса е довнесена в срок, но не по сметка на Районен съд – Велико Търново, а по сметка на Районен съд – Горна Оряховица.

Изискванията за редовност на исковата молба са установени в чл. 127 и чл. 128 ГПК. Сред тях попада и това за прилагане на документ за внесена държавна такса по сметка на сезирания съд. В настоящия случай, първоинстанционният съд е дал надлежни указания за отстраняване на констатираната от него нередовност и е указал неблагоприятните последици от тяхното неизпълнение – връщане на подадената искова молба. Дори ищецът да е довнесъл в срок указаната държавна такса, макар и по грешна сметка, то видно от материалите по делото, в посочения от съда преклузивен срок, жалбоподателят не е представил доказателства за това. Според чл. 128, т. 2 ГПК, за да е редовна исковата молба не е достатъчно да е внесена държавна такса, а е необхоД. да бъдат представени доказателства за това. Ако ищецът бе изпълнил точно указанията на съда и бе представил доказателства, първоинстанционният съд е имал възможност да укаже на ищеца, че таксата е внесена по грешна сметка, при което да бъде даден нов срок за отстраняване на нередовности. В случая обаче, с оглед неизпълнение на дадените указания и с оглед равенството между страните, настоящият съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е върнал исковата молба на основание чл.

129, ал. 3 ГПК. Освен това, правилно исковата молба е върната изцяло, тъй 2 като внесената държавна такса в размер на 25 лева в заповедното производство е недостатъчна за разглеждане на нито един от обективно съединените искове.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 516/27.02.2025 г. по гр.д. № 467/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3