Определение № 95 от 11.02.2026, Районен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 95 гр. Велико Търново, 11.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА в присъствието на прокурора К. Ст. К. като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Частно наказателно дело № 20264110200163 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 64 от НПК.

Постъпило е искане от прокурор при ВТРП за вземане на мярка за неотклонение “задържане под стража” по отношение на обвиняемия Е. Н. М.

ЕГН ********** по ДП № ЗМ-1043/2025 г. по описа на РУ-В.Търново.

В съдебно заседание прокурорът поддържа искането.

В съдебно заседание обвиняемият Е. Н. М. лично и чрез служебния си защитник моли съда за вземането на по-лека мярка за неотклонение.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и доводите на страните приема за установено следното:

ДП № ЗМ-1043/2025 г. по описа на РУ-В.Търново се води срещу обвиняемия Е. Н. М. за престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство са осъществени разпити на обвиняем и на свидетели, извършен е оглед на веществени доказателства, приложени са писмени доказателства. Обвиняемият е задържан за 72 часа на 10.02.2026 г. Разследването не е приключило.

От събраните по делото доказателства се установява, че са налице предпоставки по чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия.

Доказателствената съвкупност не опровергава обвинителната теза за авторство в лицето на обвиняемия относно престъплението, за което е 1 привлечен в това му качество. Налице е достатъчна обоснованост на предположението за авторство на деянието предвид обясненията на обвиняемия, показанията на разпитаните свидетели, установените в резултат на наличните до момента доказателства механизъм на осъществяване на престъплението, както и времето на извършването му. Претендираното престъпление е наказуемо с лишаване от свобода и е тежко такова по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

Няма реална опасност обвиняемият да се укрие. На първо място, не възникват съмнения в идентификацията на личността на обвиняемия. На следващо място, същият има настоящ адрес, на който живее. На следващо място, обвиняемият упражнява общественополезен труд по трудово правоотношение и получава трудово възнаграждение. Всички тези фактически обстоятелства поотделно и съвкупно обосновават правен извод за липса на реална опасност от укриване на обвиняемия.

Има реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление.

Действително, обвиняемият е с чисто съдебно минало. Но са налице изключително лоши негови характеристични данни, свързани с морално укорими и несъвместими с упражнявана от него предишна професионална дейност като учител деяния, както и с наличието на шест висящи досъдебни производства и едно съдебно производство за различни по вид и степен на обществена опасност престъпления: кражби, включително и с противозаконно отнемане на вещи от владението и без съгласието на живущ с обвиняемия в едно домакинство; за измама по чл. 209, ал.1 от НК; за документно престъпление по чл. 313, ал. 3 от НК. Тези фактически обстоятелства характеризират обвиняемия като личност със завишена степен на обществена опасност.

Няма доказателства за влошено здравословно състояние на обвиняемия, Няма доказателства обвиняемият да полага изключителни грижи за ближни.

Несподелими от настоящата съдебна инстанция са правните доводи на защитата, обосноваващи неоснователност на искането за вземането на мярка за неотклонение „задържане под стража“, а именно: ниска степен на обществена опасност на обвиняемия; добро процесуално поведение; презумпция за невиновност; възможност делото да приключи в кратки процесуални срокове с друга правна квалификация по привилегирован състав на длъжностно присвояване предвид и заместване на имуществените вреди.

Това е така, защото, на първо място, по отношение на обществената опасност на обвиняемия важи казаното по-горе. На следващо място, доброто процесуално поведение и заместването на имуществените вреди от престъплението има значение единствено за индивидуализация на наказателната отговорност в случаите на евентуален бъдещ осъдителен 2 съдебен акт. Презумпцията за невиновност по настоящото и други наказателни производства е въпрос по същество и не е предмет на настоящото производство. На последно място, възможността наказателното производство да приключи при друга правна квалификация по по-леко наказуем състав на длъжностно присвояване поради заместване на имуществените вреди от престъплението по чл. 201, ал. 1 от НК също не е предмет на настоящото производство.

С оглед на гореизложеното несподелими от настоящата съдебна инстанция са правните доводи на представителя на държавното обвинение, че е налице реална опасност от укриване, поради неявяване на обвиняемия при призоваването му от разследващия орган. Принудителното довеждане, осъществено още на датата, за която обвиняемият е бил редовно призован в това му качество, но не се явил без да сочи за това уважителни причини, не обосновава правен извод за наличието на реална опасност от укриване предвид и липсата на предприети действия по издирване на обвиняемия.

Ето защо по отношение на обвиняемия Е. Н. М. следва да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Вземането на по-лека мярка за неотклонение в настоящия етап на производството би било незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 64, ал. 4 и ал. 5 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

Взема по отношение на обвиняемия по ДП № ЗМ-1043/2025 г. по описа на РУ-В.Търново Е. Н. М. ЕГН ********** мярка за неотклонение

„задържане под стража“.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред ВТОС в тридневен срок, считано от днес.

В случай на жалба или протест насрочва делото пред 19.02.2026 г. от 13.30 часа.

ВТОС за

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3