Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 7048 от 21.02.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 30147/2022
Вид
Определение № 7048
Подписан
21.02.2023
Състав
СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7048 гр. София, 21.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20221110130147 по описа за 2022 година

Производство е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 9061/12.01.2023 г. депозирана от ответника, в която е инкорпорирано искане за изменение на Решение № 14908/20.12.2022 г. постановено по гр.д. № 30147/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна изразява становище за неоснователност на предявената молба.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира за установено следното следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана от активно легитимирана страна – ответника в производството чрез надлежно упълномощения процесуален представител в срока за неговото обжалване, представен е списък по чл.

80 ГПК /лист 189 от делото/, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима.

По силата на разпоредбата на чл. 78 ал. 1 ГПК в полза на ищеца се присъждат направените от него такси, разноски за производството и възнаграждение за един адвокат съразмерно с уважената част от исковете. Съдът с постановеното по делото решение и с оглед изхода на делото е посочил е, че при този изход от спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил разноски, както следва за заплатена държавна такса в размер на 65,92 лева, депозит за САТЕ в размер на 200 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 414,43 лева с ДДС. Предвид уважената част от претенцията в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 312,27 лева. Ответникът има право на разноски за депозит за САТЕ в размер на 200 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 345 лева, като с оглед отхвърлената част от иска има право на разноски в общ размер от 294,85 лева.

Съгласно тълкувателно решение Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на 1

ВКС, т.1 само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

Посочените изисквания са изпълнени в рамките на настоящото производство и съдът не намира основание за изменение на решението в частта за разноските. По делото е представена от ищеца фактура № ................./02.06.2022 г. с посочено в нея основание „ „образуване и процесуално представителство по 28 бр. щети от приложение към фактурата“. Със становище с вх.№ 263953/29.11.2022 г. (преди приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция) е представено доказателство за заплащане на посочената фактура, а именно извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество. Приложеното извлечение съдържа всички изискуеми реквизити. Същото не е оспорено от насрещната страна.

По гореизложените мотиви, молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение, поради което съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 9061/12.01.2023 г. депозирана от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , по чл. 248 ГПК с искане за изменение на Решение № 14908/20.12.2022 г. постановено по гр.д. № 30147/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2