Решение № 379 от 11.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Пловдив, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Боряна Д. Козова като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Търговско дело № 20215300900855 по описа за 2021 година

Производството е образувано по субективно съединени искове с правно основание чл.288, ал.12 от Кодекса за застраховането предявени от Гаранционен фонд – София против наследниците на Г. Т.Н. - Д. Д. Г., К. К. Г., Д. К. Г. и В. К. Г.. В хода на производството ответницата Д. Д. Г. е починала, като е заменена от останалите ответници, в качеството им на нейни наследници. Ищецът претендира да се постанови решение, с което се осъдят ответниците, съобразно наследствените им квоти, да му заплатят разделно 259 416,43лв., представляваща сбор от изплатени от него обезщетения по щета №210299/17.12.2014г. във връзка с пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.07.2013г. в с.Йоаким Груево, виновно причинено от К.К.Г. – наследодател на ответниците, при управление на товарен автомобил „Мерцедес 207“ с рег. № ******, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Посочва, че обезщетенията по щетата са изплатени от него на наследниците на починалия от деликта Г. Т.Н. - В.Г.Н., М.П.Н. и П.Г.Н. възоснова на влязло в сила съдебно решение по гр.д. №4841/2015г. по описа на СГС и издадени изпълнителни листове. След изплащане на сумите, ответниците били поканени да ги възстановят на ищеца, но те не ги погасили.

В подадения отговор ответниците К. К. Г., Д. К. Г. и В. К. Г. оспорват да са налице предпоставките за възникване спрямо тях на регресна отговорност. Отричат наследодателят им Г. да има изключителна вина за настъпилото произшествие и твърдят съпричиняване от починалия Г. Н., който е управлявал мотоциклет след употреба на алкохол и с превишена скорост, като не е направил всичко възможно за 1 предотвратяване на удара. Намират за завишен размера заплатените от ищеца обезщетения за неимуществени вреди на наследниците на починалия Г. Н., като поддържат, че той се дължи на факта, че ищецът е имал пасивно поведение в процеса по приключилото дело пред СГС като не е оборил презумпцията за вина на водача Г. и не е доказал възражение за съпричиняване от Г. Н., с които да изключи или намали отговорността си. Оспорват от тях да се дължат претендираните от ищеца с исковата молба лихви, разноски, адвокатско възнаграждение и други допълнителни средства, тъй като ответниците нямат отношение към водените от ищеца дела и извършените по тях разноски. Твърдят, че представеното съдебно решение на СГС, като постановено в процес, в който те не са участвали като страна не ги обвързва.

С подадената допълнителна искова молба ищецът поддържа вече заявеното, като продължава да твърди наличие на вина за инцидента у водача на товарния автомобил Г.. Посочва, че претендираните в настоящото производство суми са изплатени от него на основание влязло в сила съдебно решение и е платил веднага след получаване на поканата за доброволно изпълнение.

След като обсъди събраните в хода на производството доказателства ведно с доводите на страните съдът намери за установено:

Не е спорно между страните, като се установява и от представения протокол за оглед на местопроизшествие /лист 9/ , че на 24.07.2013г., около 14,15ч. в с. Йоаким Груево е настъпило пътно-транспортно произшествие между товарен автомобил "Мерцедес 207" № *******, управляван от К.К.Г. и мотоциклет „Сузуки“ с рег.

№******, управляван от Г. Т. Н., в резултат на което последният е починал.

От заключението на приетата по делото комплексна експертиза и доказателствата по приложеното досъдебно производство се установява, че водачът Н. е управлявал мотоциклета по ул. "Първа", която представлява част от пътя Пловдив Пещера, като е път с предимство. Движел се е в посока от изток на запад в дясната пътна лента. В това време К. Г. е управлявал товарния автомобил по платното за движение на ул."Трета", в посока от юг на север, като е достигнал до кръстовището с ул."Първа", където е спрял на знак "Стоп", след което е потеглил и навлязъл в платното за движение на ул. "Първа". На разС.ие от около 46-47 м. от мястото на удара водачът на мотоциклета, който към този момент се движел със скорост от около 75 км.ч., е реагирал чрез задействане на спирачната система, при което загубил устойчивост и паднал върху асфалтовата пътна настилка, като след около 2,28 секунди считано от началната реакция на Н. е настъпил удар между предната част на мотоциклета "Сузуки" и задната част на автомобила "Мерцедес", който е бил неизбежен с оглед скоростта на мотоциклета / лист 302/ . Непосредствено преди удара пострадалият Н. е паднала на лявата страна, след което последвал удар на мотора в задната дясна гума на товарния автомобил и на главата на пострадалия в областта на дясната челно-теменна 2 област на окосмената част на главата със задния десен ресьор на автомобила "Мерцедес 207". В резултат на това съприкосновение пострадалият е получил множество травматични увреждания, сред които и тежка и несъвместима със живота черепно-мозъчна травма, която е станала пряка причина за неговата смърт / лист 306/ .

Настъпването на удара между двете пътни превозни средства е резултат от навлизането на т.а."Мерцедес 207" в коридора на движещия се по пътя с предимство мотоциклет. Предвид това водачът Г. е имал техническа възможност да избегне произшествието, ако е отложил преминаването си през кръстовището и пропусне мотоциклета. Според изводите на експертизата / т.2 и 5 на заключението / при навлизането в платното за движение по ул."Първа" водачът Г. е имал видимост в дясно, която е била само частично ограничена, като е било възможно при преместване на гледната точка на водача с около 25- 30 см. чрез движение на тялото, той да забележи мотора, който е попадал в зоната на ограничена видимост да твърде кратно време. Това е видно от графичните симулации на лист 298 и 299 и отговорите на вещото лице С. в съдебно заседание /лист 320/.

Според заключението на експертизата, непосредствено преди задействане на спирачната система мотоциклетът управляван от пострадалия се е движел със скорост от около 75 км.ч., а в момента на удара с около 52,13 км.ч. Водачът Н. е имал техническа възможност да избегне удара чрез екстрено спиране, ако в момента на реакцията се е движел със скорост по-малка от 62,81 км.ч.

Във връзка с произшествието е било образувано приложеното досъдебно производство №220/2013г. на РУ "Полиция" - гр. Стамболийски, което е прекратено с постановление от 16.03.2015г. на Окръжна прокуратура – Пловдив на осн. чл.243, ал.1 т.1 вр. чл.24, ал.1 т.4, чл.199, НПК, поради смъртта на водача К.К.Г./ лист 14/.

В хода на разследването по досъдебното производство се установило, че в момента на ПТП починалият Н. е бил под въздействие на алкохол с концентрация в кръвта от 1,13 промила /лист 71 на досъд. произв./ . Съгласно приетата по настоящото дело експертиза, тази концентрация сочи на лека степен на алкохолно опиване, която принципно се характеризира с емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване на концентрацията, съобразителността, забавени реакции и умерено изразени координационни нарушения / лист 310/ .

Установено е по делото, че пострадалият е бил без предпазна каска, като съгласно вещите лица при използването на такава, може да се предполага, че черепномозъчната травма би била значително по-лека, но тогава съществува вероятност да се получи шийна травма, чиято тежест не може да се предвиди.

Тъй като към датата на ПТП за товарния автомобил "Мерцедес" не е имало сключена застраховка Гражданска отговорност, наследниците на починалия Н. са предявили пред Гаранционен фонд гр. София претенция за заплащане на обезщетение 3

/лист 6/ . Поради постановен отказ наследниците са предявили иск по който било образувано гр.д. №4841/2015г. по описа на СГС. С постановеното по него решение от 26.05.2016г. ответникът бил осъден да заплати обезщетения за неимуществени вреди, както следва: 48 000 лв. на В.Г.Н., 60 000 лв. на М.П.Н. и 60 000 лв. на П. Г. Н.. По подадена въззивна жалба с решение № 1885/01.08.2017г. по гр.д. № 4797/2016г. на САС били присъдени допълнителни обезщетения, както следва: още 12000 лв. на В.Н. и още 6000 лв. на П. Н. / лист 211-217/ . Решението е влязло в сила на 13.04.2018г. като въз основа на него бил издаден изпълнителен лист за дължимите обезщетения от 60000 лв. за В.Н., 60000 лв. за М.Н.а и 66000 лв. за П. Н., ведно със законната лихва върху тях от 12.03.2015г. /лист 58/. Срещу Гаранционен фонд София бил издаден и изпълнителен лист от 07.08.2018г. за 5517 лв. представляващи адвокатски хонорар по чл.38 ЗАдв / лист 60/. За събиране на сумите са били образувани две изпълнителни дела:

№20178900400680 на ЧСИ Борис Велинов и изп.дело №20178900400680 на ЧСИ Милен Бъзински, като са били връчени покани за доброволно изпълнение на 21.08.2017г. и 30.08.2018г. / лист 57 и 59/ .

Установява се от представените по делото платежни нареждания и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че ищецът по настоящото дело е заплатил по заведената при него щета общо 259 416,43 лв., от които: на 21.08.2017г. 245 550, 13 лв. по сметка на ЧСИ Борис Велинов - за присъдените обезщетения, законни лихви и разноски; на 15.05.2018г. - 720 лв. по сметка на САС - за държ. такса; на 15.05.2018г. - 6720 лв. по сметка на САС - за държ. такса; на 10.09.2018г. - 6731,30 лв. по сметка на ЧСИ Милен Бъзински, като от тази сума на 20.09.2018г. са били възстановени 305 лв. /лист 219/ .

Не се спори по делото и се установява от представеното удостоверение от 12.08.2021г. / лист 72/, че ответниците по настоящото дело са наследници по закон деца на К.К.Г., поч. на ****** При така установените факти се налагат следните изводи:

По делото се установи, че във връзка с влязло в сила съдебно решение ищецът Гаранционен фонд е заплатил на наследниците на починалия при процесното пътнотранспортно произшествие обезщетение за неимуществени вреди. Основание за ангажиране на отговорността на ищеца е разпоредбата на чл. 288, ал.2 т. "а" от КЗ / отм./ съгласно който фондът изплаща обезщетения по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите когато пътнотраспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Според чл. 288, ал.12 КЗ /отм./ след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8. Когато увреденото лице разполага с изпълнителен лист срещу виновния водач, 4 фондът може да се ползва от правата по него въз основа на документите и извлеченията от сметките, с които се установяват платените от него суми. Когато фондът е определил и изплатил обезщетение, което е по-малко от размера по изпълнителния лист, в изпълнителното производство увреденото лице се удовлетворява за разликата преди фонда.

При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, се налага извода, че виновен за възникналото пътнотранспортно произшествие от което са настъпили вредите е водачът на товарния автомобил „Мерцедес“, който не е пропуснал движещия се по път с предимство мотоциклет, което съставлява нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП. Това нарушение е станало причина за удара между двете превозни средства и настъпването на вредите. Настъпването на последните следва са се приеме за съпричинено от пострадалото лице, за което се установи, че е управлявало мотоциклета след употреба на алкохол в нарушение на чл.5, ал.3 т.1 ЗДвП, при превишаване на разрешената за населеното място скорост и без да използва предпазна каска. Последните две обстоятелства се явяват нарушения на чл.21, ал.1 ЗДвП и чл.137е ЗДвП, като обективно са допринесли за настъпването на произшествието в размер, който възлиза на 40%.

Съдът счита, че размерът на определените и изплатени обезщетения за неимуществени вреди - 60000 лв. за В.Н., 60000 лв. за М.Н.а и 66000лв. за П. Н. са съответни на претърпените от тях негативни емоции – болки и страдание, причинени от внезапната загубата на лице от близкия семеен кръг - син, съпруг и баща, с който те са се намирали в трайни и топли отношения. Размерът на обезщетенията е адекватен на претърпените от наследниците на починалия страдания, тяхната интензивност и продължителност, а също и на социално-икономическите условия в страната, към момента на настъпване на произшествието. С оглед това установените обстоятелства размерът на обезщетенията, които са намалени предвид процента на съпричиняването, не противоречи на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД.