Решение № 1161 от 29.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1161 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20221100101364 по описа за 2022 година

Предмет на производството е предявен от Ф. Ф. Ф. против Столична община осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 26 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.09.2020г. до изплащането.

Твърденията са, че на 20.09.2020г. в гр.София, при движение по улица „Калоянова крепост“ в посока ул.“732-ра“ и след завиване наляво по ул.“Радецки“ непосредствено след кръстовището ищецът стъпил и левият му крак пропаднал в несигнализирана и необезопасена шахта със счупен капак, като последица от което получил контузия с голяма открита рана на лявата подбедрица. Твърди от това да е претърпял неимуществени вреди, за които претендира обезщетение. Искът насочва против Столична община, като собственик и задължено по закон лице чрез своите служители или други лица да поддържа в изправност, съответно обезопасява общинските пътища и принадлежностите им.

Ответникът оспорва иска с доводи, че през разположените шахти на мястото преминават кабели на „БТК“ ЕАД, „Йетел България“ ЕАД, „А1 България“ ЕАД и „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, които носят задължението по тяхното поддържане. Навежда на липса предпоставките за ангажиране отговорността му, както и прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Релевира възражение за съпричиняване, като счита, че е възможно инцидента да е настъпил на различно място.

1

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността на възложителя е за чужди виновни противоправни действия и има гаранционно-обезпечителен характер. На основание чл.51, ал.1 ЗЗД тя обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Предпоставките за отговорността по чл.49 ЗЗД са: възлагане на работа от възложителя; противоправно деяние на изпълнителя; причиняване на вреди при или по повод изпълнението на работата; причинна връзка между деянието и вредите.

Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа /ППВС № 9/1966г./.

Искът за обезщетение е основан на твърдението за възникнала за ответника Столична община гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД поради неизпълнение на вменените в закон задължения по поддържане в изправност и обезопасяване на общинските пътища.

Събраните по делото доказателства установяват претърпян от ищеца на 20.09.2020г. инцидент на ул. „Радецки“ в гр.София. Свидетелката З.Д.-Ф.а е пряк очевидец и показанията й са основани на непосредствени възприятия. Сочи, че въпросния ден със съпруга си Ф. Ф. излезли от дома си на ул.“732-ра“ на разходка.

Завили по ул.“Калоянова крепост“ като се движили от лявата страна, защото улицата е по-тясна и често минават автомобили. Завили по ул.“Радецки“, където от дясната страна има затворен жилищен комплекс с множество паркирали коли. Продължили да се движат отляво срещу движението, защото нямало тротоар, а в същото време преминала кола. При стъпването на шахта внезапно кракът на ищеца пропаднал.

Шахтата била правоъгълна, от едната страна циментирана, а от другата без капак със железа. Била зацапана и затова не я видели.

Видно от представения лист за преглед в деня на инцидента ищецът постъпил в УМБАЛСМ „Пирогов“ гр.София с открита рана на подбедрицата, а на 26.09.2020г. прегледан от лекар при съдебна медицина с издадено удостоверение № 416.09/2020г., отразяващо получено травматично увреждане по контузия на левия долен крайник в областта на лявата подбедрица с голяма неправилна дълбока разкъсно-контузна рана, придружена с обширни оток и кръвонасядане на околните меки тъкани, дълбоки охлузвания дистално от раната.

2

Въз основа горното съдът приема за установено, че претърпения от ищеца инцидент с получено травматично увреждане е последица от стъпване в шахта на уличното платно с нарушена цялост на капака.

По делото не е спорно, че шахтата е била разположена на пътно платно, представляващо общински път, собственост и стопанисван от Столична община.

На основание чл.11 ЗОб.С имотите и вещите-общинска собственост се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл.31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините, което включва дейности по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година-§1, т.14 от ДР на ЗП, а на основание чл.167, ал.1 ЗДв.П общините имат задължението да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно найкратък срок.

Изпълнението на тези задължения не е ограничено само до онези части или принадлежности на улицата, които са общинска собственост, защото по силата на цитираните норми на общината е вменено да осъществява цялостната дейност по полагането на системни грижи, поддържането в изправност и осигуряване безопасността при движение по общинския път. Затова възражението, че шахтата не принадлежи на общината, а там преминават кабели на посочените в писмения отговор дружества, носещи задължението да поддържат и ремонтират самата шахта, не изключва отговорността по чл.49 ЗЗД.

По делото е доказано намиращата се на ул.“Радецки“ шахта да е била с компроментиран капак, поради което е съставлявала препятствие създаващо риск от инциденти. От ответника не се твърди, а и не са ангажирани доказателства възлагането на свои служители и/или други лица, съответно предприемането на действия по ремонт или обезопасяване на тази част от общинския път, или обозначаване като препятствие за безопасно преминаване. Ето защо съдът приема, че бездействието на служители на ответника е довело до неизпълнение задълженията по чл.31 ЗП и чл.167, ал.1 ЗДв.П, поради което са налице предпоставките на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД.

Възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно. С поведението си ищецът не е допринесъл за настъпване на вредите. Движил се по пътното платно по причина липсата на тротоар и в съответствие с чл.108, ал.2 ЗДв.П, а с оглед конкретните обстоятелства шахтата с разрушения капак не е била видимо препятствие, което обективно е могъл да избегне.

От събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на вещо лице по СМЕ се установява, че ищецът е получил контузия, 3 голяма неправилна по форма разкъсно-контузна рана от 7.5см. с липсваща кожа в долната част и множество охлузвания с различни размери на лявата подбедрица.

Раната е била обработена хирургически по спешност в деня на злополуката с първично отсрочен шев без затваряне с цел отпадане на некротизиралите части от кожата и възстановяване на кръвоснабдяването по контузените кожни ръбове с поставена стерилна превръзка. Лечението провел в домашни условия с контролни прегледи и периодична смяна на превръзката. Общият лечебен и възстановителен период продължил около 3-4 седмици, в който търпял болки и страдания и изпитвал затруднения в придвижването и самообслужването. Към момента е раната е зараснала без данни за усложнения или негативни последици, с изключение на остатъчен траен белег с дължина 7см. и променен цвят на кожата около него, представляващо кожен дефект.

Според показанията на св. З.Д.-Ф.а в деня на инцидента и в периода на възстановяването ищецът изпитвал болки, затруднения при придвижването и не можел да се обслужва сам, поради което се нуждаел от чужда помощ. Това му се отразило негативно в психично отношение-станал раздразнителен; затворен и не искал да излиза; страхувал се при движение покрай шахти; изпитвал неудобство от белега на крака.

Така събраните доказателства установяват претърпени от ищеца неимуществени вреди във връзка с полученото травматично увреждане, последица от инцидента. При определяне техния размер съдът отчита възрастта му към деня на произшествието-66г., естеството и тежестта на увреждането; продължителността на лечебния и възстановителен период-около 4 седмици, включващ оперативна обработка на получената рана, съпроводено с болки и страдания с различна интензивност. В този период е бил затруднен при придвижването и обслужването, наложило активното подпомагане от близки. Следва да се отчетат негативното отражение върху личността и остатъчния загрозяващ белег върху увредения крак. Предвид това съдът приема справедлив според критерия на чл.52 ЗЗД и съответстващ на действително претърпените вреди обезщетение от 15 000лв., до който искът следва да се уважи.

Върху така определения размер на основание чл.84, ал.3 вр. чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ответникът дължи заплащането на лихва за забава, считано от деня на увреждането-20.09.2020г. до изплащането.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски от 801.92лв. съобразно уважената част от иска.

Представляван е от адвокат безплатно при условията на чл.38, ал.1 ГПК, поради което на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на процесуалния представител адв.А. Г. възнаграждение от 1890лв., изчислено по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение съобразно 4 уважената част от иска.

Ответникът е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 150лв. по Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК съобразно отхвърлената част ищецът следва да заплати на ответника разноски от 63.46лв.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Столична община, гр.София, ул.****, да заплати на Ф. Ф. Ф., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул.****, сумата от 15 000лв. на основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие увреждане настъпило на 20.09.2020г. от пропадане в шахта на ул.“Радецки“ в гр.София, ведно със законната лихва от 20.09.2020г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 26 000лв.

ОСЪЖДА Столична община, гр.София, ул.****, да заплати на Ф. Ф. Ф., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул.****, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 801.92лв.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на адв.А. Х. Г.-САК с адрес гр.София, ул.****, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 1890лв.

ОСЪЖДА Ф. Ф. Ф., ЕГН **********, от гр.София, да заплати на Столична община разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 63.46лв.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5