Определение № 3447 от 08.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3447 гр. София, 03.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20238002104703 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. С. Н., чрез адв. В. В., адв. Г. Г. и адв. К. К., срещу въззивно решение № 4593 от 21.08.2023 г., постановено по в. гр. д. № 14671/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20021796 от 25.01.2021 г. по гр. д. № 29520/2020 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.

87, ал. 3 ЗЗД, предявен от И. С. Н. против Д. С. Н. /починала в хода на производството и заместена от наследника й Н. М. И./ с искане за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място] на [улица], ет. ..., срещу издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ... по нот. дело № .../... г. до размера на 1/4 идеална част.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя следните въпроси: 1/ „Длъжен ли е въззивният съд при решаване на делото по същество да направи самостоятелен анализ на всички доказателства, върху които основава своето решение, и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тяхната допустимост и относимост, при наличие на такова оплакване във въззивната жалба?“ – сочи се противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в решение № 109/13.07.2016 по т. д. № 1050/2015 г. на I т.о., решение № 1156/05.04.1979 г. по гр. д. № 595/1979 г. на II г.о., решение № 57/08.06.2015 г. по гр. д. № 6396/2014 г. на I г.о., решение № 17/23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г. на II т.о., ППВС № 7/1965 г., ТР № 1/04.01.2001 г. /т. 19/ на ОСГК, решение № 40/04.02.2015 г. по гр. д.

1

№ 4297/2014 г. на IV г.о., решение № 27/02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на IV г.о., решение № 331/19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г. на IV г.о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на IV г.о., решение № 700/28.10.2010 г. по гр. д. № 91/2010 г. на IV г.о., решение № 388/17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на IV г.о., решение № 115/30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на II т.о., решение № 27/02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на IV г.о., ППВС № 1/13.07.1953 г., решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на IV г.о.; 2/ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?“ – твърди се наличието на противоречие с ППВС № 7/1965 г., ТР № 1/04.01.2001 г. /т. 19/ на ОСГК на ВКС и решение № 228/01.10.2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г. на I г.о. на ВКС; 3/ „Вътрешното убеждение на съда за надлежно изпълнение на задължението за издръжка, трябва ли да се основава на установени по делото обективни факти и длъжен ли е съдът да ги посочи в мотивите на решението?“ – касаторът поддържа противоречие с практиката на ВКС, изведена в решение № 27/02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г., решение № 331/19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г., решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. и решение № 700/28.10.2010 г. по гр. д. № 91/2010 г., всички на IV г.о.; 4/ „Дължи ли приобретателят по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане заплащане на потребените комунални услуги за жилище, което се ползва съвместно от прехвърлителя и трето външно за договора лице?“ – твърди се наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 5/ „Как следва да се обсъждат свидетелските показания на свидетел, който е в роднинска връзка и с двете страни по делото и следва ли съдът да отчете евентуалната заинтересованост на свидетеля в хипотезата на чл. 172 ГПК?“; 6/ „Съществено ли е неизпълнението по договор за издръжка и гледане, ако не е доказано изпълнение на задължението за предоставяне на цялостна издръжка – храна, облекло, лекарства, режийни разноски и др. – всичко това не за сметка на доходите на прехвърлителя, а за сметка на приобретателя?“ – касаторът се позовава на практика на ВКС, обективирана в решение № 109/13.07.2016 г. по т. д. № 1050/2015 г. на I т.о., решение № 343/26.05.2004 г. по гр. д. № 609/2003 г. на II г.о., решение № 26/06.02.2009 г. по гр. д. № 5524/2007 г. на II г.о., решение № 70/05.07.2011 г. по гр. д. № 612/2010 г. на III г.о., решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. на IV г.о., решение № 1014/20.12.1999 г. по гр. д. № 550/1999 г. на II г.о. ; 7/ „Длъжен ли е съдът преди да възприеме продължителността на договора за издръжка и гледане като индиция за неговото изпълнение – да обсъди освен психическата годност на прехвърлителя да развали договора и физическата му такава?“; 8/ „Извършено ли е успешно пълно и главно доказване на изпълнение на договорно задължение по договор за издръжка и гледане при ангажиране само на гласни доказателства, когато насрещната страна е представила множество писмени доказателства, които опровергават гласните такива?“.

Жалбоподателят поддържа и наличието на основание по чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Ответната страна по жалбата Н. М. И. /конституиран на мястото на починалата Д. С. Н./, в писмен отговор, подаден чрез адв. Р. Н., изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата.

2

Претендира разноски.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил, че с нотариален акт № ..., т. ..., дело № .../... г. на І – ви нотариус при Софийски районен съд С. И. Н. е прехвърлил на дъщеря си Д. С. Н. собствената си 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място], [улица], на ... етаж, с площ 150 кв. м., заедно с избено и таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо парцел ... от кв. ... по плана на [населено място], [местност], срещу задължението на Д. С. Н. да поеме гледането и издръжката на С. И. Н. като му осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водил досега, като му осигури жилище, храна, дрехи, осветление, отопление, почистване и грижи при болест и немощ до края на живота му. Констатирал е, че С. И. Н. е починал на 23.07.2015 г. и негови законни наследници са двете му деца – страните по делото.

От представеното по делото експертно решение на ТЕЛК от 2001 г. е установено, че на С. И.

Н. е била определена пожизнено 97 % трайна намалена работоспособност с чужда помощ, с начален момент на инвалидност 1959 г., със следните заболявания: ампутация на левия крак, мозъчна и сърдечна атеросклероза, паркинсов синдром, хипертонично сърце, артериална хипетртония ІІ степен, атеросклеротична миокардиосклероза, стенокардия, захарен диабет.

Съгласно показанията на св. С. Р., въззивният съд е посочил, че последният познавал С. Н. от 2003 г., живеел близо до дома му. За С. се грижела И., която живеела с него – тя пазарувала, готвела, чистела, обслужвала го, тъй като той бил с влошено здравословно състояние през последните години, за което помагал и внукът му С.. Свидетелят не бил виждал Д. в дома на С., като контактувал с И. постоянно. С. му казвал, че има и друга дъщеря, но тя не му се обаждала и не идвала да го види.

В показанията си свидетелят К. С. сочи, че бил в приятелски отношения със сина на И., бил техен съсед и е посещавал дома им. Свидетелят знае, че И. и синът С. се грижели за С. Н.

– пазаруване, готвене, обгрижване, купуване на лекарства. Свидетелят твърди, че е виждал Д. в имота рядко. Откакто С. се влошил, свидетелят не е виждал други хора да се грижат за него, освен И. и сина . Имало период, в който И. имала втори брак и живеела на „Обувен завод“.

От показанията на св. Р. П. /едноутробна сестра на страните/, от 14-15 годишната си възраст тя си спомня, че Д. живеела в процесния имот заедно с баща си и сина си, като много често там бил и синът на И. – С.. Според свидетелката, И. не е била на този адрес от около 20 години – след като се омъжила през 1985 г. близо 15 години тя живеела със съпруга си на „Обувен завод“, а след това отишла да живее в [населено място] за около 2-3 години, след което се прибрала за около месец и отишла да живее в [населено място]. През цялото време Д. се грижела за баща си като вършела всичко необходимо за домакинството – пране, гладене, чистене, готвене, пазаруване, купуване на лекарства. С. Н. споделял на 3 свидетелката, че Д. много добре се грижи за него. Според свидетелката, С. Н. можел сам да се обслужва, но се залежал през последния месец преди да почине. Д. живяла с баща си до 2013 г., а след това заживяла на [улица], но и след това не преставала да се грижи за него.

Според показанията на св. Т. Т., тя заживяла в процесния апартамент на съпружески начала със сина на ответницата Н. през 2003 г. Тогава в апартамента живеели Д., баща , Н. и братовчед му С.. И. не живеела там, но идвала от време на време. Свидетелката живяла в имота с Н. около година и половина. Д. живеела в жилището около две години преди смъртта на дядо С., но продължила да се грижи за него и за цялото домакинство. Купувала храна, лекарства, правела ремонти. С. Н. споделял пред свидетелката, че е горд, че е закупил апартамент в центъра на София и е отгледал сам две дъщери, но не могъл да вземе целия апартамент и една от дъщерите му, която не е била омъжена, е станала съсобственик с него.

При тези фактически данни въззивният съд е намерил от правна страна, че предявеният иск е с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД – за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между наследодателя на страните и ответницата, до размера на наследствената на ищцата идеална част от имота, предмет на договора. Констатирал е, че в производството по иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора поради неизпълнение ищецът следва да докаже сключването на договора, а в тежест на приобретателя – ответник е да докаже пълното и точно изпълнение.

В обжалваното решение е установено като безспорно от представения нотариален акт самото сключване между наследодателя на ищците и ответницата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Прието е, че ако в договора не са уговорени ограничения в обема на дължимите грижи и издръжка, приобретателят следва да осигури цялостни грижи по гледане и пълна издръжка на прехвърлителя с оглед конкретните му нужди. Използваната в процесния договор бланкетна формулировка „като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега“ и липсата на уговорени ограничения в обема на дължимите грижа и издръжка, са тълкувани в смисъл, че страните са се съгласили да се осигурява цялата необходима на прехвърлителя издръжка и да бъдат полагани всички необходими за него грижи, на база на действителните му конкретни нужди във всеки едни момент.

Въззивният състав е приел, че от събраните по делото доказателства се налага извод, че от сключването на договора до смъртта на прехвърлителя ответницата е изпълнявала точно договорните си задължения, като е осигурявала всичко необходимо за спокойния и нормален живот на прехвърлителя и му е доставяла необходимата издръжка. Този извод е формиран от показанията на свидетелите Р. П. и Т. Т., които са приети за непротиворечиви, логични и съдържащи непосредствени възприятия относно поведението на ответницата спрямо нейния баща и отношенията между тях. Изтъкнато е, че посочените свидетелки са близки на семейството на прехвърлителя – първата е едноутробна сестра на страните, а втората е в семейна връзка с внука на прехвърлителя, и имат непрекъснати непосредствени наблюдения относно начина му на живот и отношенията му в семейния му кръг. Въззивният съд не е намерил обосновани от доказателствата по делото основания за съмнение в обективността на показанията на тези свидетелки. Посочил е, че близката родствена или друга аналогична 4 семейна връзка на свидетелите със страна по делото не създава априори презумпция за тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съобразил е, че свидетелката П. се намира в еднаква роднинска връзка и с двете страни по делото, поради което не може да се преценява като евентуална предпоставка за заинтересованост по отношение само на една от страните.