Решение № 92 от 07.03.2023, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Перник, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно гражданско дело № 20221700500468 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана от „ВИВА-78“ ЕООД, ЕИК 203894461, със седалище и адрес на управление: ***, чрез процесуалния им представител адв.А. Б. П. от ПАК, съдебен адрес: *** въззивна жалба срещу решение № 527/13.05.2022 г., постановено по гр. дело № 5218/2021 г., по описа на Районен съд – Перник.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила/неправилно прилагане на материалния закон, като се моли да бъде постановено ново решение, с което да бъде уважен изцяло предявения ревандикационен иск, евентуално – изцяло иска за паричната левова равностойност на ревандикационните вещи и да бъде оставен без уважение предявения насрещен иск. Според жалбоподателя, първоинстанционният съдът неправилно и в разрез със събраните по делото доказателства е приел, че навесът представлявал „допълнително помещение“ „до сградата в която е наетото помещение“ и че „в изграждането му били вложени всички ревандикирани елементи“. В решението не било съобразено, че навесът се крепял върху дървени колони, стъпили на метални обувки, което давало възможност за демонтаж без нарушаване на бетонната настилка.

1

Намира за неправилно приложението от районния съд на разпоредбата на чл.92 от ЗС, тъй като съдът без да е изследвал собствеността на земята и без наличието на каквито и да било доказателства, приел, че земята е на ответника. Всъщност сградата била построена върху общинска земя. Сочи, че видно от предоставено по делото доказателство – Констативен протокол № *** г. и Комбинирана скица за пълна идентичност на поземлен имот става ясно, че магазинът „***“ не попада в границите и не е част от механа „***“.

Захващането на пристроения магазин към сградата на механата било посредством болтове за директен монтаж и монтажна пяна. Тоест при евентуален демонтаж, няма да се наруши целостта на сградата като главна вещ, поради което хипотезата на чл. 97 от ЗС се явява неотносима и неправилно приложена от районния съд.

На следващо място се твърди, че е неправилна преценката на първоинстанционният съд, че не бил сезиран с иск за неоснователно обогатяване, като сочи, че искът за евентуално присъждане на левовата равностойност на неревандикираните движими вещи в случай, че ревандикация се окаже невъзможна е именно такъв. В подкрепа на своята теза сочи съдържанието на писмените бележки, приети и приложени по първоинстанционното дело. Намира, че първоинстанционния съд е постановил решението, в частта му относно предявения насрещен иск при недоказаност на иска и неизяснена фактическа обстановка, като били приети неясни и противоречиви показания на свидетелите. Твърди, че показанията на нито един свидетел не дават основание да се направи извод за разликата между монтираните от ответника челна врата и витрина с гише с ревандикираните такива. Счита за противоречиви и обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание на 29.03.2022 г. и тези дадени от него в съдебно заседание на 10.05.2022 г.

В продължение жалбоподателят твърди, че решението на първоинстанционния съд е постановено при допуснати съществени нарушения на правните норми. Счита, че решението е постановено при пълно несъответствие с фактическа обстановка и събраните доказателства, като не е направена и преценка на по - голяма част от свидетелските показания. Това е довело до пропуск на районния съд да констатира съществените различия в показанията на двете групи свидетели, относно въпроса за евентуална идентичност на демонтираните от навеса – витрина с гише и входна врата и монтираните върху вътрешната стена на сградата такива. Твърди, че съдът не е обсъдил и всички части и детайли от заключението на съдебно техническата експертиза, както и противоречащите си обяснения, дадени от вещото лице в две съдебни заседания.

В заключение въззивникът сочи, че съвкупността от така посочените процесуални нарушения и всяко едно по отделно е пряка причинно следствена връзка, т.е. е довело до постановяване на неправилно и необосновано решение. Моли съда да постанови решение, с което да се осъди ответника В. Т. А. да заплати и сторените съдебни разноски пред въззивния съд, в размер, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна.

С пледоарията си пред въззивния съд в открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез адвокат А. оспорва въззивната жалба, като 2 необоснована и моли въззивният съд да я остави без уважение, като потвърди решението на РС – Перник, като правилно и законосъобразно. Претендират се съдебни разноски пред настоящата инстанция, съгласно своевременно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и допустимо в частта, в която съдът се произнесъл по предявените искови претенции.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания.

Съдът, с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното първоинстанционно решение РС Перник е отхвърлил предявените искове от “ВИВА-78” ЕООД, ЕИК 203894461, със седалище и адрес на управление: ***, да бъде осъден ответника В. Т. А., ЕГН **********, *** да предаде владението върху следните движими вещи, собственост на ищцовото дружество, както следва: PVC дограма витрина с гише, с площ от 16 кв.м., PVC входна врата с площ от 4 кв.м., Сачак 9 кв.м., Керемиди 9 кв.м., Челни дъски 9 м2, Подпорни греди с размери: 10 см / 10 см / 240 см - пет броя, и два броя дървени столици, както и предявения евентуален иск в случай, че всички или някои от описаните движими вещи, не са във владение на ответника поради отчуждаване, изгубване или погиване, да заплати на ищцовото дружество сумата общо от 4075.08 лева, паричната левова равностойност по пазарни цени към датата на постановяване на решението, ведно със законната лихва върху всяка присъдена главница, считано от 01.05.2021 г. до изплащането, в размер на 178.85 лева, като неоснователни и недоказани.

Със същото решение районният съд е осъдил “ВИВА-78” ЕООД, ЕИК 203894461, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на В. Т. А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1471.66 лева, представляваща разходи за възстановяване на две врати - една дървена и една алуминиева, както и лицевата витрина на търговския обект, предмет на договора за наем между страните, като за разликата до пълния предявен размер от 6000 лева, от които: 2000 лева - стойност на разходите, направени от ответника за премахване на незаконния строеж - като труд и материали, вкл. и за превозване и депониране на отпадъци, 1000 лева като разходи за два броя врати - за възстановяване на премахнатите от ищцовото дружество врати на търговския обект при изпълнението на незаконния обект; 3000 лева за нова външна витрина на търговския обект, е отхвърлил исковете, като неоснователни и недоказани.

Със същото решение, съдът се е произнесъл и по дължимите се от страните разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК.

3

Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с два обективно, кумулативно съединени иска: ревандикационен, с правно основание чл.108 от ЗС и евентуален – по чл.57, ал.2, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД - за ревандикация на движими вещи или присъждане на паричната им равностойност, ведно с лихви за забава, както и с насрещен иск, с правно основание чл.59 от ЗЗД, вр.чл.225а, ал. 5 от ЗУТ - за осъждане на “ВИВА-78” ЕООД, ЕИК 203894461 да заплати на В. Т. А., ЕГН ********** извършени разходи за премахване на незаконен строеж и за възстановяване на първоначалното състояние, с които ответникът неоснователно се е обогатил за негова сметка.

От представения по делото договор за наем от *** година и Анекс от *** година е видно, че за периода от 01.01.2016 г. до 28.04.2021 г. между страните е било налице валидно наемно правоотношение с предмет – възмездно отдаване под наем на „самостоятелен търговски обект - магазин“, находящ се до блок **, на ул. “***“, кв.„***“ в град ***, като действието на договора е било прекратено на *** година, поради изтичане на срока.

По силата на чл.10, ал.3 от договора е било постигнато съглашение, че наемателят може да прави реконструкции, преустройства и подобрения в наетия обект за негова сметка и след изричното съгласие на наемодателя, като за такива действия следва да се подписват нарочни протоколи.

Според два броя фактури, представени от фирмата – ищец по първоначалните искове – фактура № ********** г., издадена от „Момент Комерс“ ЕООД и фактура № *** г., издадена от „Дил-2005“ ЕООД, и двете с получател „ВИВА-78“ ЕООД са описани за доставка следните стоки: ПВЦ дограма – витрина с гише, входна врата – общо за 2800 лева; сачак, керемиди, челни дъски, ламарина и изравнителна циментова замазка – общо за 737,70 лева.

С протокол от *** година, наемодателят е върнал на наемателя следните движими вещи: секции – една голяма и две малки; три броя шкафове с плъзгачи за цигари; един брой климатик и девет броя дебели стъкла от рафтове.

Видно от Констативен протокол от *** година, на Община Перник и писмо от община Перник изх.№ ***1 година, адресирани съответно до собственика А. и до фирма СД „СтАР-91-А.И И СИЕ“ са отразени евентуални констатации за извършено незаконно строителство в имота предмет на спора, стопанисва от фирма „Зефир 7“ ЕООД и е дадено предписание за неговото премахване – „изграден преместваем обект – навес“. За горното липсвало 4 конструктивно становище и договор за наем с община Перник. Указва се да бъдат представени в срок, под заплаха от издаване на АУАН.

Според удостоверение изх.№ *** година, на община Перник, за терена, върху който се намира процесния магазин, от *** година е издаден Акт за общинска собственост. Това доказателство е ирелевантно за спора и съдът не следва да го цени, тъй като в конкретния казус не подлежи на изследване и обсъждане правото на собственост върху земята, на която се намира обекта, предмет на наемния договор.

Разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели В. Х. и З. Х. (син и баща) установяват, че през *** година изградили със съгласието на собственика А. дървения навес, който представлявал конструкция с дървени греди, сачак, с витрини, гише ПВЦ врата и неотваряема витрина, като всичко това било трайно прикрепено към масивната сграда с винтове и планки, замазки, и покрито с керемиди. Монтажът на дограмата била извършена от фирма, считат че наемателя ги е платил, но не са присъствали на това, докато дървения навес и покрива изградили двамата, без противопоставяне на собственика.

Горното се потвърждава и от показанията на свидетелите Х. и Д..

Свидетелите М. и С. установяват, че през месец *** година отишли да демонтират процесния навес, но ответникът не ги допуснал да го сторят.

Св.М. – дъщеря на ответника установява, че след прекратяване на наемния договор баща й премахнал със собствени средства незаконното строителство, извършено от наемателя „ВИВА-78“, за което нямало надлежна документация и обектът бил възстановен в предишния му вид.

Видно от заключението на СТЕ, приета от районния съд, в западната част от южната фасада на сграда с идентификатор *** по КККР на ***, одобрени със Заповед№ *** г. на Изпълнителен Директор на АГКК е изграден дървен навес със застроена площ 9.80 кв. м., установена чрез измерване на място. Носещата конструкция на навеса е дървена. Състои се от шест броя дървени колони със сечение 10/10 см., които са фундирани в бетонова настилка е дебелина 12 см. чрез метални обувки. Върху дървените колони са монтирани дървени греди със сечение 8/8 см., върху които е изградена дървената покривна конструкция, от дървени греди, обшити с дървена обшивка (ламперия) от рендосани дъски и челни дъски. Дървената конструкция е с размери 4.40/3.20 м., включвайки и стрехата, покрита е с керамични керемиди и е с наклон на юг. Монтиран е олук от южната страна на покривната конструкция и водосточна тръба. От към фасадата на сградата е идентификатор *** но КККР на ***, навесът е монтиран върху дървена греда със сечение 8/8 см., захваната за стената на посредством стоманени болтове за директен монтаж. От източната страна на навеса е изпълнена дървена стена. От западната страна на навеса е поставена PVC дограма е размери 2.10/2.10 м.