Решение № 446 от 31.03.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1002/2021
- Вид
- Решение № 446
- Подписан
- 31.03.2022
- Състав
- Ася Събева, Кристина Филипова, Елена Тахчиева
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 29 · Семеен кодекс
- чл. 29, ал. 3 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 446 гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ася Събева
Членове:
Елена Тахчиева
Кристина Филипова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20211000501002 по описа за 2021 година
С решение от № 260357 от 18.01.2021 г., по гр.д. № 8657/19 г., СГС, І22, ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. К. Д. срещу Е. С. Д. иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че тя не е собственик на придобитите по време на брака недвижими имоти, описани в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 59, том трети, рег. № 8652, дело № 382 от 2015 г. - фризьорски салон и ателие за козметични услуги, находящи се в гр. София, Столична община, район ***, партерния етаж в жилищната сграда на ул. *** № 5, поради липса на съвместен принос при придобиването им в режим на СИО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Със същото решение се ОТХВЪРЛЯ и искът, предявен в условията на евентуалност, за определяне на по-голям дял от общото имущество фризьорски салон и ателие за козметични услуги.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца К. К. Д..
Излага оплаквания, че съдът е взел предвид само показанията на свидетелите на ответницата. Сочи, че ответницата не е полагала грижи за домакинството или за финансовата му издръжка. Счита, че имотите са придобити само с лични средства от трудово възнаграждение на ищеца. Изтъква, че 1 процесуален пропуск на съда е липсата на назначена ССЕ, въз основа на която да се съпостави приноса на двамата съпрузи към придобивната стойност на имуществото, придобито по време на брака, което имущество в случая съставлява единствено двата спорни имота. Подчертава, че доходите на ищеца значително надхвърлят тези на ответницата. Моли да се отмени решението и да се признае за установено, че Е. Д. не е собственик на двата имота поради липса на принос. Претендира разноски.
Ответницата Е. С. Д. не взема становище в срока за отговор. В о.з. се оспорва въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 21, ал. 4 СК и иск по чл. 29, ал. 3 СК.
Ищецът К. К. Д. твърди, че се запознал с ответницата Е. С. Д. по интернет и след около 3 месеца сключили граждански брак на 17.09.2015 г., като тя се преместила да живее при него от Германия в България, като дошла без средства и само с багажа си. За да подпомогне дейността й като козметик ищецът решил да закупят помещение, в което тя да отвори салон, като за целта се изтегли кредит. С н.а. № 59 от 29.12.2015 г., т. ІІІ, рег. № 8652, дело 382 от 2015 г. били закупени двата процесни имота – фризьорски салон и ателие за козметични услуги. Ищецът сочи, че сам поел разходите по закупуването на обектите, вкл. „самоучастието по кредита от 10 %“ в размер на 6400 лв. Твърди, че ищцата дълго време не разработила салона, консумативите по него били заплащани за голяма част от времето от самия ищец, вноските по кредита – също, осигуровките на ответницата, битовите разходи на семейството. Сочи, че ответницата никога не се е грижела за домакинството, а това вършел само той. Изтъква, че давал на ищцата пари всяка сутрин за личните й нужди, вкл. за гориво на джипа, който й бил предоставил да управлява. Твърди, че ответницата ползвала само за себе си и близките си помощите, които получавала от Германия, а той бил принуден да събира стари метални части в двора си, които да предава за скраб за да закърпи бюджета. Сочи, че тя подпомагала своите деца, а не се съгласила той 2 да даде пари за ремонт на жилището на своите. Поддържа, че макар Е. да имала натрупани постоянни клиенти, обещанията й да участва с финанси не се сбъднали. На 13.08.2018 г. ответницата напуснала ищеца и по-късно те се развели. Претендира да се признае за установено, че ответницата Д. не е собственик на двата процесни имота, придобити по време на брака поради липса на принос, евентуално – да се определи по-голям принос в придобиването по време на брака на общото имущество, съставляващо тези имоти, поради многократно по-голям принос на ищеца във всичките му форми.
Ответницата Е. С .Н. оспорва исковете. Сочи, че след като помещенията били закупени (с кредит на името на ищеца, който като държавен служител имал преференции), тя ги ремонтирала и обзавела със свои средства, работела в салона, като не спирала да се грижи за домакинството, пазарувала, давала средства от салона на мъжа си на ръка, тъй като той ръководел бюджета.
Сочи, че ищецът се върнал към свой лош навик да злоупотребява с алкохол в големи количества, започнал да се държи обидно и грубо с нея. Изтъква, че се наложило в банката да открие отделна сметка, в която започнала директно да внасяла пари за погасяване на кредита. По евентуалния иск намира, че дори ищецът да е имал по-висок доход, той няма изключителен принос, тъй като тя е допринасяла за семейството с труд и грижи.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства се установява, че страните по спора са сключили граждански брак на 17.09.2015 г., който е прекратен с решение от 28.05.2019 г. Няма спор, че по време на брака (с н.а. № 59 от 29.12.2015 г.) са закупени процесните два имота – фризьорски салон и ателие за козметични услуги, общо за сумата от 62 587 лв. като за целта е бил отпуснат ипотечен банков кредит на стойност 55 000 лв. Видно от договор за жилищен кредит № 4818/28.12.2015 г. ищецът Д. е бил кредитополучател а ответницата Н. - солидарен длъжник, а месечна вноска - 574, 21 лв., удържана от трудовото възнаграждение на ищеца.
Приета пред САС е ССЕ, която е установила, че по банковия кредит за времето от м. септември до датата на експертизата е погасена сумата от 3
24 000,40 лв., като за този период преведените от ответницата суми в полза на ищеца са 12 000 лв. С оглед отчитане на двойно плащане и разяснение в о.з. е посочено, че делът на ответницата в погасяването е 46, 25 %, а на ищеца 53,75 %. Относно периода от 28.05.2019 г. до 23.08.2021 г. е установено, че е погасена сумата от 15 422,93 лв., като преведените от Е.Н. суми по банковата сметка на ищеца са 9600 лв. Според уточнението в о.з. тази сума съставлява 56, 41 % от погашенията по кредита.
Видно от приложените на л. 176 и сл. писмени доказателства (разписки за плащане, ел. писмо до и от "Топлофикация" АД), се установяват извършени плащания от ответницата за периода от м. август 2018 г. до м. февруари 2020 г. Представени са и документи за закупени от нея стоки - душ кабина (л. 97), телевизор (л. 99)
Свидетелите на ищеца – синът му Д. К. Д. и снаха му Ц. Д. В., разказват, че след сключване на брака страните по спора закупили процесния салон. И двамата свидетели твърдят, че като минавали през квартала, салонът често бил затворен, Д. виждал Е. да пуши пред него и клиенти вътре не е виждал, като той посещавал обекта само с баща си, но не и сам. Свидетелят сочи, че често вечерял със баща си и съпругата му, която се прибирала много късно, а храната била приготвена от К.. Според свидетеля тя от вратата казвала: „Ще ми дадеш ли пари?“, като темата за финансите била повод за спор, тъй като баща му изисквал Е. да започне да участва в плащането на вноските, които той покривал, заедно с нейните осигуровки и сметките за салона. К. споделял пред сина си, че той издържал и роднините на Е., които живеели при тях в определени интервали от време. Д. и Ц. не били ставали свидетел на даване на пари от Е. на баща му. Когато Д. (заедно с брат си) поискали от ищеца пари (през м. декември 2015 г.) за да направят ремонт на етажа на който живеели, разбрали, за закупения имот. Баща му не му помогнал финансово, а Е. казала, че тя няма да мизерства. Свидетелят счита, че само К.Д. е страна по договора за кредит и че за обекта няма ипотека.
Св. В. разказва, че за закупения имот разбрала, когато отишли заедно със сина на К. (около Коледа) да му искат пари за да си купят кола. Тя разказва, че ищецът им отказал, като обяснил, че за имота имал самоучастие в закупуването, платил на брокер, закупил цялото оборудване, а също така споделил, че закупил апарат за лазерна епилация на стойност 4000 лв.
4
Свидетелката сочи, че от дома на семейството (на горния етаж) често се чували скандали, тъй като К. искал Е. да започне да плаща поне за осигуровките си, а самият той покривал сметките и консумативите за салона, сметките за домакинството, а давал и на самата нея пари.
Свидетелите на ответницата – сестра й М. С. Т. и дъщеря й Я. Х. Х. - П., също са запознати с придобиването на недвижимия имот. Първата от тях живяла заедно със семейството от декември 2016 г. до февруари 2017 г., а втората – от юли 2016 г. до октомври 2016 г. Св. Я. П. разказва, че живяла с майка си в Германия преди тя да се ожени за К. и да се прибере в България.
Чужбина тя работела на две места, имала добре разработен и печеливш козметичен бизнес, с който издържала двете си деца (учащи), а като се прибрала донесла със себе си цялата си покъщнина, оборудване за салона и пр. За покупката на имота се изтеглил кредит и от двамата (но с преференции поради поста държавен служител на ищеца), като св. Т. дала на сестра си заем от 5000 лв., а самата Е. имала самоучастие при подписване на предварителния договор от средства спестени от Германия. И двете свидетелки са категорични, че Е. получавала доходи от салона и предавала парите на ръка на К., като всичко се отбелязвало в една тетрадка, а от средствата К. плащал осигуровките (които настоявал да са по-малки), за домакински разходи и пр.
Според св. П. в салона имало доста клиенти, работела до 18 – 20 ч., като доходът варирал между 50 и 150 лв. на ден. Посочено е, че Е. чистела, готвела, пазарувала, перяла. В жилището в кв. *** Е. направила със свои средства ремонт на банята, тъй като тя била от „соца“, етажът бил само четири стени, обитаем бил само долният, а вещите на Е. от Германия (вкл. електроуреди) били донесени в новия дом. Отношенията им се влошили тъй като ищецът злоупотребявал с алкохол, скандалите зачестили, ответницата се изнесла през февруари от общия им дом, после са върнала след около месец, но окончателно го напуснала през август 2018 г. Тя се устроила в ***, където отново отворила салон за красота и вече имало добри доходи от него, като започнала да плаща кредита за спорните имоти.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, 5 независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос може да се изрази във влагане на средства и труд, в грижи за децата и в работа в домакинството (чл. 21, ал. 2 СК). Въведената от чл. 21, ал. 3 СК презумпция за наличие на съвместен принос може да бъде оборена с предявяване на иск по чл. 21, ал. 4 СК. Съдебната практика (напр. решение № 114 от 08.10.2015 г. по гр. д. № 1641/2015 г., ІІ г. о. на ВКС) е приела, че оборването на презумпцията може да се извърши чрез предявяване на положителен установителен иск, че ищецът е собственик на определено вещно право, тъй като ответника няма принос в придобиването му чрез влагане на средства, труд, грижа за децата и работа в домакинството, или чрез предявяване на отрицателен установителен иск, че ответникът не е собственик, респ. съсобственик на определено вещно право, поради липса на принос в придобиването му. И в двата случая предмет на доказване ще бъде липсата на принос във всичките му форми - средства, труд, отглеждане на децата и работа в домакинството - на съпруга-ответник по отношение на дадено вещно право. В случай, че такъв иск се уважи и бъде прието за установено, че липсва принос от един от съпрузите, за индивидуален собственик на вещта се признава другият съпруг, макар моментът на нейното придобиване да е по време на брака.