Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 126 от 08.01.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13361/2022
Вид
Решение № 126
Подписан
08.01.2024
В сила
08.01.2024
Състав
Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Яна Борисова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. София, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100513361 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗАД „А.Б.“ АД, срещу решение № 11586/24.04.2022г., постановено по гр.д. № 38025/2022г. по описа на СРС, 46-и състав, с което е уважен предявеният от Н. В. К. частичен иск с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 321 лева, от общ размер 1 678.48 лева, представляваща регресно вземане по щета № 100021777500467, ведно със законната лихва от 09.02.2022г. до изплащане на вземането, за което по ч.гр.д. № 6355/2022г. по описа на СРС, 46-и състав на 23.02.2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно решение. Изрично оспорения от ответника механизъм на ПТП останал недоказан по делото. Не се установявало противоправно поведение и вина на водача на застрахования при ответника автомобил. Претенцията не била доказана и по размер – застрахователят не дължал обезщетение за лайсна задна броня, същият детайл имал предходни наранявания и задирания и бил за смяна още преди настъпването на процесния пътен инцидент. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът да бъде отхвърлен като неоснователен. В условията на евентуалност – да се намали установеният размер на регресното задължение със стойността на разходите за въпросния детайл, вкл. труд. Претендира разноски за двете инстанции.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Н. В. К. депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Предявеният частичен иск бил доказан по основание и размер, застрахователят извършил и частично плащане, което следвало да се тълкува като извънсъдебно признание на дълга. Предвид експертното заключение, че въпросният детайл - лайсна задна броня, бил за подмяна след ПТП, то без правно значение било обстоятелството имал ли одрасквания преди настъпването на процесната щета. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски пред въззивния съд.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността на обжалваното съдебно решение на въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – двустранен констативен протокол от 24.11.2021г., неоспорен от страните, опис на щета № 1000/21/777/500467, и заключението на изслушаната САТЕ, неоспорено от страните, съдът приема за установено, че на 24.11.2021г., около 15.30 часа в гр. Плевен, л.а. марка „БМВ“, модел „Х5 30Д“, с рег. № *******, управляван от С.Д., се движил по ул.

„Лерин“, когато пред № 19, при маневра за заобикаляне, реализирал ПТП в паркирания от дясната му страна л.а. марка „БМВ“, модел „710Д“ с рег. № ЕН *******.

От съвкупната преценка на събраните по делото и цитирани по-горе писмени доказателства и заключение на САТЕ, неоспорени от страните, съдът приема за установено, че причина за настъпване на процесното ПТП било виновното поведение на С.Д. - водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5 30Д“, с рег. № *******, който не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и при извършване на маневра заобикаляне не се съобразил с намиращия се от дясната му страна в спряло паркирано съС.ие л.а. марка „БМВ“, модел „710Д“ с рег. № ЕН *******, собственост на ищеца. С поведението си водачът Дауд нарушил нормите на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДвП. При така установения механизъм на ПТП настоящият съдебен състав намира, че от писмените доказателства по делото и неоспореното заключение на САТЕ се обосновава отговорността на водача Дауд за настъпването на ПТП, а въведените от ответника възражения в противен смисъл са неоснователни.

Съобразно неоспореното от страните заключение на САТЕ в причинна връзка с противоправното поведение на водача на л.а. марка „БМВ“, модел „Х5 30Д“, с рег. № *******, настъпили уврежданията по задна броня, лайсна задна броня мат и лайсна задна броня хром. Съобразно заключението уврежданията по задната броня и лайсната 2 на дясната броня отговаряли по вид и височина на такива, получени от описания механизъм на ПТП, като по лайсната, в задната част, се наблюдавали и вертикални надирания, получени вследствие на друго съприкосновение. При разпита си по чл. 200 ГПК вещото лице пояснява, че за да бъде възстановена лайсната след настъпилото ПТП същата следвало да се замени с друга. По лайсната имало хоризонтално задиране, което категорично било свързано с механизма на процесното ПТП, предвид на което вещото лице съобразило стойността на лайсната при определянето на средната пазарна цена на детайлите, увредата на които се намира в причинно-следствена връзка с това ПТП.

Страните по делото не спорят и от писмените доказателства по делото се установява, че към дата на ПТП застраховател на гражданската отговорност за причинени при управлението на увреждащото МПС л.а. марка „БМВ“, модел „Х5 30Д“, с рег. № ******* вреди бил ответникът по делото ЗАД „А.Б.“ АД.

Със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователят поема да носи риска от настъпване в правната сфера на застрахованите лица на гражданска отговорност за причинени на трети лица имуществени или неимуществени вреди при управлението или по повод притежаването на МПС.

Съобразно чл. 477, ал. 2 КЗ застраховани лица по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. В този смисъл ответникът по силата на сключения със собственика на МПС с рег. № *******, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния период носи отговорност за причинените при управлението на същия автомобил вреди на трети лица. Съгласно ал. 3 на чл. 477 КЗ трети лица са всички увредени лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.

Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ се определя от реално причинените от делинквента вреди, но не повече от договорената застрахователна сума. Съобразно нормата на чл. 492 КЗ, застрахователната сума по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е 10 000 000 лева за всяко застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите лица, а за вреди на имущество – 2 000 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. От приетото и неоспорено заключение по изслушаната автотехническа експертиза се установява, че необходимите средства за ремонта на щетите по застрахованото МПС, причинени от конкретното ПТП, настъпило на 24.11.2021г. в гр.

3

Плевен, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП възлиза в размер на 532.84 лева, като в същия размер била включена стойността на лайсна задна броня, която била за подмяна. Настоящият съдебен състав приема, че правилно СРС кредитирал заключението на САТЕ, определило същия размер, доколкото от доказателствата по делото, в т.ч. извършен от ответника опис по щета № 1000/21/777/500467 несъмнено се установява, че въпросният детайл след ПТП бил за подмяна с нов. Възражението на въззивника, че лайсната на задната броня била за подмяна и преди настъпването на процесното ПТП не се подкрепя от никое от доказателствата по делото, предвид на което съдът приема същото за неоснователно.

Страните по делото не са формирали спор, че преди завеждането на исковата молба по щетата застрахователят-ответник заплатил на ищеца сумата 211.30 лева. По изложените мотиви ответникът дължи да заплати на ищеца разликата от 321.54 лева, предвид на което предявеният от ищеца частичен иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ се явява основателен за сумата 321 лева и правилно е уважен от СРС.

По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да бъде изцяло потвърдено.

По разноските:

При горния изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има въззиваЕ.ят-ищец. Същият реално е заплатил разноски в размер на сумата 450 лева – адвокатско възнаграждение, която сума на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдена.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11586/24.04.2022г., постановено по гр.д. № 38025/2022г. по описа на СРС, 46-и състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *******, да заплати на Н. В. К., ЕГН **********, сумата 450 лева – разноски по делото, сторени във въззивното производство пред СГС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5