Присъда № 25 от 04.11.2025, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 598/2025
- Вид
- Присъда № 25
- Подписан
- 04.11.2025
- В сила
- 20.11.2025
- Състав
- Мая Петрова Величкова, Мария Красимирова Донева, Галина Христова Нейчева
Цитирани разпоредби
- чл. 194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал.1, т.7 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.30 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 56, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 68, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.93 т.9 · Наказателен кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т.2 и т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т.2 и т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда рег. № 25 от 04.11.2025г. по ВНОХД № 598/2025г. по описа на ОС-С.
С присъда № 131/01.09.2025г., постановена по НОХД № 499/2025г. по описа на Районен съд – С. И. И. И. е признат за виновен в това, че за времето от 22.02.2025г. до 23.02.2025г. в гр. С., в условията на продължавано престъпление и повторност, отнел чужди движими вещи - 3 бр. бутилки уиски, от владението на А. Д. Б. и Р. М. С., двете от гр. С., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както следва: на 22.02.2025г. от магазин „Мерканто 6“, находящо се в гр. С., ул. „А. С.“ № *, отнел 1 бр. бутилка уиски марка „Джони Уокер Блек Лейбъл“, 700 мл., на стойност 58,79 лв. и 1 бр. бутилка уиски марка „Джони Уокер Дабъл Блек“, 700 мл., на стойност 79,90 лв., на обща стойност от 138,69 лв., собственост на фирма „Антоний“ ЕООД, гр. С., с управител А. Д. Б. от гр. С., представлявано от А.
С. Е. от гр. С., и на 23.02.2025г., от магазин „Мерканто 4“, находящ се в гр. С., бул. „П. Х.“ № **, отнел 1 бр. бутилка уиски марка „Джони Уокер Дабъл Блек“, 700 мл., на стойност 79,90 лв., собственост на фирма „Антоний“ ЕООД гр. С., с управител Р. М. С. от гр. С., представлявано от А. С. Е. от гр. С., всичко на обща стойност 218,59 лв., собственост на фирма „Антоний“ ЕООД гр. С., представлявано от А. С. Е. от гр. С. – престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
На подсъдимия И. И. И. на осн. чл. 194, ал. 3, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл.
54 от НК е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в следните пробационни мерки:
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес”, а именно: гр. С., ул.
„Т.К.“ № **, за срок от ШЕСТ месеца, като подсъдимият следва да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице ДВА пъти седмично;
- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ месеца.
Отнето е в полза на държавата иззетото по делото веществено доказателство - 1 бр. празна бутилка с надпис „Джони Уокър Дабъл Блек“ 700 мл., което следва да се унищожи като вещ без стойност.
Отнети са в полза на държавата иззетите по делото веществени доказателства - 2 бр. диск, поставен в плик (л. 12 от делото), които да се съхраняват по делото до изтичане сроковете за съхранение на самото дело, след което да се унищожат като вещи без стойност.
Подсъдимият е осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 260,98 лева в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР С..
В протеста на прокуратурата по повод на който е образувано настоящото въззивно производство, депозиран в установения от закона срок, се поддържа, че е налице разминаване между словесната част на диспозитива на присъдата, където е посочено „в условията на повторност“, и цифровата квалификация 1 на деянието, а именно чл. 194, ал.3, вр. чл. 26, ал.1 НК, като съдът е приел, че се касае за маловажен случай. По този начин според прокуратурата не може да се разбере каква е волята на съда, а именно дали се касае за маловажен случай или за повторност.
На следващо място се оспорва присъдата в частта, в която подсъдимият е оправдан за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК, за което е било първоначалното обвинение. Поддържа се в протеста, че неправилно съдът е приел наличие на маловажен случай, като подсъдимият следва да бъде признат по посоченото по-горе обвинение и му бъде наложено ефективно наказание лишаване от свобода за срок от 12 месеца, което на основание чл. 58а НК се редуцира с една трета.
Моли съдът да измени присъдата като признае подсъдимият за виновен за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК. Алтернативно, в случай, че въззивният съд прецени, че е налице маловажен случай, да измени присъдата като приеме, че извършеното е в условията единствено на продължавано престъпление, а не и на повторност.В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа, че е уместно прилагането на чл. 66 НК, тъй като към момента на извършване на деянието вече е изтекъл изпитателния срок на предходно осъждане. Моли за изменение на наложеното наказание.
Представителят на обвинението в съдебно заседание сочи, че е допуснато процесуално нарушение при постановяване на присъдата на РС-С., тъй като словесно е посочено, че деянието е извършено в условията на продължавано престъпление и повторност, а е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 195, ал.1, т.7 НК. Моли изменение на постановената присъда и подсъдимият да бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание от една година лишаване от свобода.
Защитникът на подсъдимия моли за постановяване на решение, с което да бъде оставена в сила присъдата на РС-С. като правилна и законосъобразна, като се измени единствено диспозитива, който е объркан.
В даденото му право на лична защита и последна дума подс. И. изразява съжаление за стореното и иска да му бъде наложено наказание пробация.
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното в протеста, като взе предвид наведените съображения и изявленията на страните, направени в с.з., като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, намери че първоинстанционният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен в частта по приложението на материалния закон.
От фактическа страна:
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по обвинителен акт срещу подс. И. за престъпления по чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл.
194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК, като същото е протекло по реда на Глава 2
Двадесет и седма – Съкратено съдебно следствие.
Търговско дружество
„Антоний“
ЕООД,
ЕИК
*********, представлявано от С. М. Ч., стопанисвало верига хранителни магазини „Мерканто“. На 22.02.2025г. около 18.30 ч. подс. И. И. влязъл в магазин „Мерканто 6“, находящ се в гр. С., ул. „Ал. С.“ № * с управител св. А. Б..
Приближил се до щандовете с алкохол, взел 1 бр. уиски „Джони Уокер Блек Лейбъл“ 700 мл и 1 бр. уиски „Джони Уокер Дабъл Блек“ 700 мл, които скрил под якето си, след което преминал през касовата зона без да ги заплати и напуснал търговския обект. След това продал бутилките с алкохол за сумата от 40,00 лева на непознато лице.
На 23.02.2025г. около 18.30 ч. подс. И. И. посетил магазин „Мерканто 4“, находящ се в гр. С., бул.„П. Х.“ № ** с управител св. Р. С. и взел от щанда 1 бр. уиски „Джони Уокер Дабъл Блек“ 700 мл. Прибрал бутилката в раницата си, синя на цвят, и напуснал търговския обект, без да заплати стоката. Бутилката с алкохол продал за сумата от 20 лева на св. Х. Д.. Свидетелката А. Б. — управител на търговски обект „Мерканто 6“, направила ревизия, при която била установена липсата на 1 бр. уиски „Джони Уокер Блек Лейбъл“ 700 мл и 1 бр. уиски „Джони Уокер Дабъл Блек“ 700 мл, за които бил съставен констативен протокол. Същата уведомила св. А. Е. „Сътрудник - охрана“ в „Антоний“ ЕООД, който прегледал видеозаписите на охранителните камери и установил, че инкриминираното деяние било извършено от подс. И. И. на 22.02.2025г. Ревизия извършила и св. Р. С. - управител на търговски обект „Мерканто 4“, при която установила липсата на 1 бр. уиски „Джони Уокер Дабъл Блек“ 700 мл, за което бил съставен констативен протокол. Тя уведомила св. А. Е., който прегледал видеозаписите на охранителните камери и установил, че инкриминираното деяние било извършено от подс. И. И. на 23.02.2025г. Св. А. Е., който бил упълномощен да представлява търговското дружество пред органите на властта, подал сигнал до РУ-С. по повод случилото се. С протокол за доброволно предаване от 14.03.2025г. Д. С. У. предоставил 1 бр. оптичен носител „SKILCRAFT“ CD+R 52 х 700 MB, с черен надпис „М-н Мерканто /Ал. Стамболийски“ и 1 бр. оптичен носител „RiDATA“, CD+R с черен надпис „Хитов 23.02.25“.
В хода на разследването била назначена съдебно-видеотехническа експертиза с обекти на изследване 1 бр. оптичен носител „SKILCRAF Г CD+R 52 х 700 MB, с черен надпис „М-н Мерканто/Ал. Стамболийски“ и 1 бр. оптичен носител „RiDATA“, CD+R с черен надпис „Хитов 23.02.25“. Кадри от видеозаписите, съдържащи се на представените за изследване дискове, от определеното за изследване време са свалени на хартиен носител и приложени към експертизата като снимки.
В хода на разследването била назначена и изготвена по делото съдебнооценителна експертиза, като съгласно заключението на вещото лице стойността на 1 бр. уиски „Джони Уокер Блек Лейбъл“ 700 мл е 58,79 лв., на 1 бр. уиски „Джони Уокер Дабъл Блек“ 700 мл стойността е 79,90 лв. и на 1 бр. уиски „Джони Уокер Дабъл Блек“ 700 мл стойността е 79,90 лв. Общата 3 стойност на предмета на престъпление възлизала на 218,59 лв.
С протокол от 26.02.2025г. за извършен разпит на св. Х. Д. същият предал 1 бр. празна бутилка с етикет на уиски „Джони Уокер Дабъл Блек“ 700 мл, като заявил, че я закупил за сумата от 20 лева от подс. И. И., който му казал, че останала от сватбата му. Видно от приложените по делото квитанция от 19.06.2025г. (л. 39) и два броя констативни протоколи (л. 40 и 41), подсъдимият е възстановил сумата, предмет на престъплението в пълен размер на ощетеното юридическо лице.
Тази фактическа обстановка се възприема и от двете инстанции. В нейна подкрепа са показанията на разпитаните по делото свидетели, експертни заключения по изготвените съдебно-видеотехническа и съдебно-оценителна експертизи и приобщените по съответния процесуален ред писмени доказателства, както и самопризнанията на подсъдимия. Установената фактическа обстановка и преценката на доказателствения материал не се оспорват от подсъдимия и защитата му, още повече, че производството е протекло по реда на 27 от НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“, както бе вече посочено, като подсъдимият е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
От правна страна:
При така установеното районният съд е признал подсъдимия за виновен за извършено в условията на продължавано престъпление и повторност на деяние, което е квалифицирал по чл. 194, ал.3, вр. чл. 26, ал.1 НК, а именно продължавана кражба, за която е приел, че е маловажен случай. Оправдал е подсъдимият по първоначалното обвинение по чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК.
Първоинстанционната присъда е протестирана в частта относно приложението на материалния закон, а именно квалификацията на деянието като маловажен случай, както и невъзможността деянието да бъде едновременно, както повторно, така и квалифицирано като маловажен случай.
На основание чл. 314 НПК въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните.
Въз основа на така извършената служебна проверка, ОС-С. констатира, че диференцираната процедура по реда на Глава 27 е проведена законосъобразно и при спазване на всички процесуални изисквания за нейното приложение. Самопризнанията на подсъдимия са валидно дадени и законосъобразно използвани от районния съд при постановяване на присъдата. Същите се потвърждават от приобщените по делото събрани в хода на досъдебното производство свидетелски показания, писмени доказателства и заключения на вещи лица.
При така приетото за установено от фактическа страна и съответно изложено в мотивите към присъдата, първоинстанционният съд е направил законосъобразния извод, че с извършеното от подсъдимия И. същият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението „кражба“, тъй 4 като е отнел чужди движими вещи - 3 бр. бутилки уиски, собственост на фирма „Антоний“ ЕООД гр.С., от владението на А. Д. Б. и Р. М. С. без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Настоящата инстанция споделя констатациите на районния съд, че безспорно е установено както авторството на деянието, така и виновното поведение на подс. И..
Действително от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че подсъдимият И. на 22.02.2025г. около 18.30 ч. влязъл в магазин „Мерканто 6“, находящ се в гр. С., ул. „Ал. С.“ № * с управител св. А. Б., приближил се до щандовете с алкохол, взел 1 бр. уиски „Джони Уокер Блек Лейбъл“ 700 мл и 1 бр. уиски „Джони Уокер Дабъл Блек“ 700 мл, които скрил под якето си, след което преминал през касовата зона без да ги заплати и напуснал търговския обект. Установено е и че на 23.02.2025г. около 18.30 ч. подс. И. И. посетил магазин „Мерканто 4“, находящ се в гр. С., бул.„П. Х.“ № ** с управител св. Р. С. и взел от щанда 1 бр. уиски „Джони Уокер Дабъл Блек“ 700 мл. Прибрал бутилката в раницата си, синя на цвят, и напуснал търговския обект, без да заплати стоката.
Разпечатката съдържа 41 от 191 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e9316b0-5b34-4059-81fb-0a40feda5bf9