Решение № 272 от 06.03.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Русе, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Борянка Г. Тончева като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20224520104506 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 от СК от М. С. К. против Я. Й. К. за прекратяване на сключения между тях на 14.03.2004 г. в гр. Русе граждански брак.

Ищцата твърди, че с ответника са съпрузи от 14.03.2004 г. От брака си имат едно пълнолетно дете и едно малолетно дете - К* родена на 30.11.2018 г. Заявява, че от началото на семейния им живот с ответника заживели с неговите родители в дома им в гр. Русе. Покъсно те се установили в с.Т*, Русенска област, но контактите им бяха постоянни. Първите проблеми между съпрузите възникнали веднага след раждането на сина им. Родителите на ответника не били съгласни майката на ищеца да помага в отглеждането на детето и била изгонена от тях. С времето прекъснатата връзка между сватовете била възстановена. В семейството на ответника царял патриархат и думата на мъжа била закона, което се пренесло в младото семейство, като станало проблем, с който съпругата трябвало или да се примирява, или да се бори, като по такива поводи възниквали конфликти. През годините отношенията между съпрузите се изостряли поради несходството и различията в характерите им, дори и във вижданията им за отглеждането и възпитанието на децата.

Ищецът посочва, че по- сериозните проблеми започнали преди четири- пет години.

3апочнали проблеми в работата на ответника, той спрял да работи, нямал доходи, не можел да покрива задълженията си и изпаднал в депресия. По цял ден стоял вкъщи и започнал да пие. Пристрастяването към *****а постепенно нараствало и създавало напрежение в отношенията между съпрузите. Отговорностите за всичко паднали изцяло върху съпругата.

Родителите на ответника и семейството на сестра му, с които живеели в двуфамилната 1 къща, виждали всичко това, всички се опитвали да помогнат, но без резултат. Раждането на малкото дете в семейството не променило нищо. През 2021 г. ищецът направила опит да напусне съпруга си, но след настояване на нейните родители останала, заедно с децата.

Освен проблемите с *****а, отношенията между съпрузите прогресивно се влошили и заради различното му отношение към двете деца. Със сина си, който наскоро навършил 18 г. отношенията са влошени, имали постоянни конфликти през годините между баща и син, което водело до наказания и закани, абсурдни и неприемливи за ищеца, която била обвинявана, че защитава момчето. Не такова е отношението към момиченцето, което е още много малко, а от раздялата на родителите различното отношение е още по- силно изразено.

След многократни предупреждения, че това е вредно за децата, в края на май 2022 г. ищецът се пренесла в апартамент, собственост на брат й, където живее с родителите си и приемното дете, което отглеждат. Ищецът намира подкрепа от родителите си, които многократно са я спирали в годините да се разведе, но понастоящем и те виждат, че животът с ответника и неговото семейство е проблем не само за ищеца, но за развитието и възпитанието на децата.

Ищецът твърди, че от една година работи в Община Русе на нормиран работен ден и може спокойно да се грижи за децата си. След раздялата дава възможност на ответника през седмица от петък вечер до неделя вечер да взема малкото дете с преспиване, но след срещите с баща си то се чувствало объркано.

Ищецът заявява, че бракът с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен, изпразнен от всякакво съдържание, поради което желае прекратяването му с развод, без съдът да се произнася по въпроса за брачната вина. Моли да й бъде предоставено упражняването на родителските права върху малолетното дете К* родена на 30.11.2018 г., чието местоживеене да бъде при нея, да бъде определен на ответника режим на лични отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч. до 19 ч., с преспиване, както и 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

Претендира ежемесечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 01.06.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Не претендира ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Русе, кв. Д* 3 ул. Л. № 17, което е собственост на родителите на ответника. Не претендира издръжка след развода. След развода желае да носи предбрачното си фамилното име К..

Ответникът е подал отговор. Оспорва иска. Твърди, че бракът не е дълбоко и непоправимо разстроен. Заявява, че обича съпругата си и децата си и се надява, че отношенията им могат да бъдат поправени. Признава, че е имало намеса в семейните им отношения от родителите и на двамата, което не е трябвало да допускат.

Заявява, че няма различно отношение към двете си деца. Бил е по-строг със сина си, тъй като в тийнеджърските си години е имал противообществени прояви и се е опасявал да не тръгне по лош път, дори му е налагал наказания. Напрежението в отношенията със сина му останало в миналото и понастоящем поддържали нормални отношения.

Признава, че натрупалите се проблеми, в това число и тези в работата му, довели до депресивното му състояние. Разбрал е грешката си и е преустановил употребата на *****.

2

Започнал терапия с психолог.

Признава, че ищецът не създава никакви препятствия и осъществява редовни контакти с малкото дете. Заявява, че през периода на фактическата раздяла участва в издръжката на дъщеря си. Посочва, че объркаността на детето вероятно се дължи на факта, че в апартамента, който обитава понастоящем, живеят общо б човека от различни поколения, като условията, в които живеят, не мога да нарека добри и подходящи за малолетно дете. Дъщеря му, която няма навършени четири години, живее в един апартамент и ползва обща кухня и санитарни помещения с дете със сериозни здравословни проблеми и изключително тежка диагноза. Тази диагноза предпоставя специални нужди на обгрижваното дете с оглед съпровождащите симптоми на заболяването - гърчове, повръщане, лесна раздразнителност и агресивност. к. не можела да разбере заболяването на приемното дете, още по- малко защо то проявява физическа и вербална агресия към нея.

Счита, че съжителството на 4- годишната му дъщеря в общо домакинство с дете, което предвид естеството на заболяването си, вероятно не може да съзнава и ръководи постъпките си, се явява крайно неподходящо.

Не оспорва родителския капацитет на съпругата си, но с оглед интереса на детето и правилното му емоционално развитие счита, че най-подходящо е детето да живее в средата, в която е свикнало с двамата си родители. Желае и синът на страните да живее с тях.

Изразява надежда, че семейството може да бъде запазено. В случай, че се настоява за прекратяване на брака, претендира упражняването на родителските права да бъде предоставено на него, евентуално при желание на ищеца - същите да се упражняват съвместно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Видно от Удостоверение за сключен граждански брак серия РС- Б, № 000183, издадено на 14.03.2004 год. от Община Русе въз основа на акт за граждански брак № 0083/14.03.2004 год. Я. Й. К. с ЕГН ********** и М. С. К. с ЕГН ********** са сключили граждански брак на 14.03.2004 год. в гр. Русе, за което е съставен акт № 0083, като съпругата след брака продължава да носи предбрачното си фамилно име К..

Допреди раздялата страните са живели в семейното жилище, което понастоящем е напуснато от съпругата.

По време на брака, на 30.11.2018 год. е родено детето к. Я.а К., ЕГН **********.

От показанията на свидетелите се установи, че двамата родители са полагали грижи за детето, като преимуществено майката е полагала грижи за децата в ранната им детска възраст, предвид специфичните нужди. Бащата е бил ангажиран с овладяване на противообществени прояви на сина в семейството, когато е бил на 14- 15 години.

Действително, поведението на бащата може да се окачестви като прояви на домашно насилие (чупене на вещи, крясъци, чупене на телефона на детето с тесла), но предвид изминалия период от време и липсата на повдигнат спор своевременно, настоящият съдебен 3 състав може да вземе отношение единствено при преценка на възпитателските качества на бащата.

Всички разпитани по делото свидетели установиха, че ответникът е имал проблем с *****а, който възникнал след раждането на второто дете в семейството през 2018 год. Тъй като имал неблагополучия в работата си, не му провървяло в частния бизнес, той изпаднал в депресия и започнал да пие. В този период от около година и половина- две, съпругата имала ангажимент да осигурява прехраната на семейството и грижата за децата. Майката и сестрата на ответника доста срамежливо и колебливо даваха сведения за този период, като се оказва, че почти нищо не са знаели, въпреки признанията на ответника и в исковата молба, и в съдебно заседание. Не стана ясно дали се касае за нежелание да приемат фактите или за стремеж да ги прикрият, тъй като свидетелстват в негова полза, но в случая е разбираемо, макар и укоримо. Укоримо също е тяхното отношение към тригодишното дете, което другата баба на к.- свидетелят Т. К. отглежда, заедно със съпруга си като приемен родител. Посочването в отговора на исковата молба и в изложението на свидетелите П. П. и М. Г., че съжителството с дете, което поради естеството на заболяването си (х******), вероятно не може да съзнава и ръководи постъпките си, е крайно неподходящо за детето К* е меко казано цинично. Доколко едно тригодишно дете въобще може да съзнава и ръководи постъпките си, е твърде спорно, предвид относимостта на тези способности към пълнолетието. Това отношение към едно болно дете и агресивното поведение на ответника към собствения му син в периода на неговото израстване, говорят за липсата на възпитателски качества, елементарна емпатия, зачитане на правото на достоен живот и чувствата на другите.

На следващо място- неблагополучията в бизнеса на ответника са извадили на повърхността неспособността му да се справи с житейските несгоди, които са го сполетели, като сочат на негова нестабилност. С поведението си в отговор на бизнес неуспехите си, той е създал опасност за децата си и семейството си, оставяйки ги в продължение на почти две години на грижите и издръжката на съпругата си, вместо като мъж и глава на семейството, какъвто претендира че е, да е стабилизиращ фактор в живота на близките си. За разлика от него, съпругата е останала спокойна и стабилна и е извела семейството от трудния период.

Това обаче е бил преломният момент в съпружеските отношения. Дори и след този период ответникът е продължил да пие, докато за втори път е влязъл в болница през 2022 год. за лечение на здравословен проблем, свързан с продължителната злоупотреба с *****.

Ответникът твърди, че е потърсил психологическа помощ, но не представя доказателства за това.

Въпросът, който възниква, е какво би се случило с детето К* ако баща й реагира отново по същия начин на неблагополучия в личния или служебния си живот при положение, че упражнява родителските права.

Следва да се обсъди поведението на ответника и във връзка с издръжката на к. и вече пълнолетния син на семейството- Д.. От фактическата раздяла на съпрузите в края на май 2022 год. до деня на последното открито съдебно заседание- 07.02.2023 год., бащата е дал 4 веднъж 150 лева за инхалатор и лекарства на К* когато е била болна, 80 лева за двете деца през лятото, един път 20 лева и два пъти по 10 лева на Д. (по негови признания), както и парична дума- подарък от бащата, бабата и дядото по бащина линия за Нова година на Д.. С това се изчерпва цялата финансова подкрепа за почти 8 месеца. Тя е незначителна по размер, но предвид признанието на ищеца, следва да бъде съобразена в съдебното решение, с което да се присъди издръжка, начиная един месец след завеждане на исковата молба, тъй като даденото за издръжка на к. почти покрива претендираното- 250 лева месечно.