Определение № 14958 от 11.12.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14958 гр. София, 11.12.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Ивета Антонова

Георги Кацаров като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100506960 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Съдът е сезиран с молба с вх. № 02.11.2023г. подадена от Н. Д. И. чрез процесуалният й представител – адв. И. А. с искане за изменение на постановеното по делото определение № 12807/26.10.2023г. в частта за разноските, като претендира въззивника да му заплати направените по делото разноски в размер на 1000,00 лв- платено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.248 ал.2 от ГПК насрещната страна СДВР на МВР не изразява становище по молбата, но в хода на устните състезания по делото в открито съдебно заседание на 13.12.2022г. процесуалният му представител е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от въззиваемата страна.

Софийски градски съд, след преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното:

Молбата е подадена в срока за обжалване на определението съгл. разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата за изменение на решението в частта за разноските е частично основателна, поради следните съображения:

С цитираното по – горе съдебно определение съдът е счел, че въззивната жалба е недопустима, като подадена извън преклузивниятс срок по чл.259 ал.1 от ГПК поради което е върнал същата и прекратил въззивното производство.

Разпоредбата на чл.78 ал.4 от ГПК е основание за ангажиране на гражданската отговорност на ищеца за заплащане на направените от ответинка разноски в производството при прекратяване на същото. В настоящият случай реално направените от въззиваемата страна разноски са в размер на 1000,00 лв. , за които е представен списък по чл.80 от ГПК и 1 документи установяващи плащане – договор за правна защита и съдействие – л.22 от делото отбелязване, че сумата е платена в брой при подписване на договора.

Направеното своевременно възражение от въззивника възражение за прекомерност на възнаграждението, претендирано от насрещната страна, настоящият състав намира за неоснователно.

Според чл.78 ал.5 от ГПК съдът не е длъжен във всеки случай на направено възражение да намалява неговия размер, нито ако реши да намали същото да го намали до минималния размер, ограничението е въведено с оглед невъзможността съдът да намали адвокатското възнаграждение под предвидения минимален размер. Настоящият състав счита, че релевантния момент към който се определя минималният размер на адвокатското възнаграждение според цитираната Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е именно момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, когато страните са постигнали съгласие и за един от елементите от съдържанието на договора за поръчка – възнаграждението на довереника. Съдебният състав счита, че тълкуването, според което размерът на минималното възнаграждение следва да се определя към момента на приключване на делото и присъждането на разноски, не намира опора в закона, предвид обстоятелството, че нормите са материално –правни и намират приложение за бъдещи правоотношения.

С оглед преценката съобразно критериите по чл.78 ал.5 от ГПК, настоящият състав счита, че в конкретният случай уговореното между страните /въззиваеми страни и процесуален представител/ адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие не се явява прекомерно, доколкото съгласно разпоредбата на чл.7 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакция преди изменение с ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ е в размер на 710,00 лв., а по иска с правно основание чл.225 ал.1 от КТ – 347,64 лв. Следователно заплатеното от страната е в размер по - нисък от минималния такъв според цитирания нормативен акт, поради което и следва да се присъди именно претендирания размер.

Така мотивиран и на основание чл.248 ал.3 от ГПК, Софийски градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение № 12807/26.10.2023г. простановено по гр.д. № 6960/2022г. по описа на СГС, ГО, IV-в въззивен състав, както следва:

ОСЪЖДА С.Д.В.Р. с адрес: гр. София, ул. Антим I-ви с БУЛСТАТ:**** да заплати на Н. Д. И. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ж.к. **** и съдебен адрес: гр. София, ул. позитано № **** – адв. И. А. на основание чл.78 ал.4 от ГПК разноски по делото в размер на 1000,00 лв. /хиляда лева/.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3