Определение № 545 от 16.04.2026, Административен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 545

Габрово, 16.04.2026 г.

Административният съд - Габрово - I състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ГАЛИН КОСЕВ като разгледа докладваното от съдията Галин Косев административно дело № 166/2026 г. на Административен съд - Габрово, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на Ц. Ц. Ц. от [населено място] обл. Габрово, чрез упълномощен пр. представител- адвокат против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „З“ ГГ от Закона за движение по пътищата № 26-0341-000054 от 31.03.2026 година, издадена от мл. автоконтрольор към РУ Севлиево при ОД на МВР Габрово Ц. Г., с искане за отмяна на оспорената заповед, като се прави и искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта на основание чл. 166, ал. 4 от АПК.

По повод на искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта в жалбата се твърди, че наложената мярка води до засягане на основни конституционни права на адресата й, без това да е оправдано от обществения интерес, като адресата Ц. Ц. можел да загуби работата си. Към момента на проверката и издаване на процесната заповед Ц. Ц. не е бил надлежно уведомен от Гаранционния фонд за започването на процедура по прекратяване регистрацията на управляваното от него МПС, собственост на Ц. Ц., при което жалбоподателят действал при пълна добросъвестност, със съзнането че автомобилът е с изрядна регистрация и валидна застраховка, като не е имало обективна възможност да узнае за настъпилата промяна в административния статус на превозното средство по друг начин, освен чрез официално известие.

В Жалбата се излага също, че за същото установено нарушение, а именно че управлява МПС за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ имало постановена и връчена и друга Заповед за налагане на ПАМ, която било обжалвана пред съда и имало образувано висящо производство по оспорването. Посочва се образуваното дело пред АдС Габрово, като по него също имало искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта, което било уважено от съдебния състав.

Представени са писмени доказателства за работата и естеството на трудовите функции които упражнява Ц. Ц., а именно шофьор на лекотоварен автомобил в „Месокомбинат Севлиево 1929“ООД, което обуславя пряко интереса му от отмяна на процесната ПАМ, в частност спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. В тази насока също са изложени подробни мотиви в жалбата, кореспондиращи с представени по преписката писмени доказателства. Видно е, че естеството на работата на Ц. изисква ежедневна мобилност и спазване на графици, които са непостижими при ползването на междуградски транспорт, кото това е обективно невъзможно без ползването на автомобил, като наложената ПАМ поставя жалбоподателя в състояние на пълна невъзможност да спазва работните си графици и да изпълнява задълженията си като шофьор.

Не са представени доказателства в уверение на факта, че след узнаване за прекратената регистрация, което узнаване е станало в момента на проверката/, жалбоподателят да е предприел действия по сключване на нова валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което се обяснява с факта, че същия не е собственик, а само ползвател на процесния автомобил.

Процесната заповед е за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „З“ ГГ от Закона за движение по пътищата поради нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, за което е предвидено наказание по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, а конкретното фактическо основание е управление на 31.03.2026 година в [населено място] по ул. Ст. П., до №145, в посока центъра на града, на автомобил със служебно прекратена регистрация поради липса на сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, и подадената жалба не спира изпълнението.

В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което намират приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 от АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. При ПАМ като вид административна принуда се реализира диспозицията на правната норма, в конкретната хипотеза чл. 171, т. 1, б. „З“ ГГ от ЗДвП. Законодателят е преценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. Затова допуснатото по закон предварително изпълнение на тази принудителна мярка е за защита на надделяващ значим обществен интерес. Следователно фактите, които оспорващият противопоставя, трябва да са със същата степен на значимост.

Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне законни права и интереси на адресата. Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена на 31.03.2026 година за нарушение, което е установено на същата дата със съставяне на АУАН. Видно от представените по делото писмени доказателства, жалбоподателят Ц. Ц. работи като шофьор на лекотоварен автомобил, като процесната Заповед за налагане на ПАМ, в частност допуснатото предварително изпълнение на същата биха произвели негативен ефект в правната сфера на Ц.. С оглед естеството на полагания от него труд като шофьор, подобно лишаване от права би се отразило съществено на възможността Ц. Ц. да упражнява трудовите си функции за продължителен период от време, дори са се сключи задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ от собственика на процесното МПС. Ц. дори не би разбрал за сключването на подобна застраховка, тъй като няма задължение да бъде уведомен от собственика за този факт. В този смисъл обжалваната ЗПАМ и допуснатото с нея предварително изпълнение биха се отразили трайно и съществено на Ц. Ц., препятствайки го да полага труд като шофьор.

По своята правна природа ПАМ е средство за защита на права и законни интереси на други правни субекти, държавата и обществото. В случая допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта не постига реалния ефект на предварителното изпълнение. Допуснатото предварително изпълнение от закона не съдържа законова презумпция за непогрешимост, за избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт. В случая, макар да не е собственик на управлявания автомобил, липсват данни жалбоподателя да е бил уведомен за прекратената преди извършване на проверката регистрация на автомобила съгласно чл. 574, ал. 10 от КЗ, както и да му е даден срок от 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представи доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Актът за прекратяване на регистрацията също подлежи на самостоятелен съдебен контрол, което няма как да бъде изпълнени след като липсва такъв постановен.

При така установените факти, съдът намира, че следва да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение като законоустановена мярка, която е приспособена към нуждата от обезпечителна защита в административния процес, като осуетява осъществяване на материалните права или задължения, създадени с акта.

По този начин спирането на изпълнението привременно брани застрашената от увреждане правна сфера на жалбоподателя, с оглед изложените от него обстоятелства и представени писмени доказателства във връзка с местоживеене, трудова заетост и функции, които упражнява на работното си място.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 6 он ЗДвП, вр. чл. 166, ал. 2 и 3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „З“ ГГ от Закона за движение по пътищата №26-0341-000054 от 31.03.2026 година, издадена от мл. автоконтрольор при РУ Севлиево при ОД на МВР Габрово Ц. Г., до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на оспорващата страна и на мл. автоконтрольор в Районно управление – Севлиево при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово.

Съдия: