Протокол с решение от ОСЗ № 1673 от 18.12.2024, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 2105/2024
- Вид
- Протокол с решение от ОСЗ № 1673
- Подписан
- 18.12.2024
- В сила
- 18.12.2024
- Състав
- Стелла Светозарова Моллова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и ал. 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и ал. 6 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1673 гр. гр. Хасково, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стелла Св. Моллова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20245640102105 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Ц. Г. К. срещу „МИКРО КРЕДИТ“ АД, с която се иска прогласяването на недействителността на договора за паричен заем № *** от *** г. При условие на евентуалност се иска прогласяване на нищожност на клаузата от договора, предвиждаща възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 955,20 лева, дължимо във връзка с Договор за допълнителни услуги към договор за заем № *** от дата *** г., сключен с ,,Микро Кредит“ АД, поради нищожност на същата. Направено е искане за присъждане на сторените в производството съдебни разноски.
В исковата молба е изложено, че ищцата е страна по сключен с „МИКРО КРЕДИТ“ АД договор за паричен заем № *** на *** г., по силата на който е получила 900 лева, при фиксиран лихвен процент от 40,47 % и ГПР в размер на 48,90 %. Страните се договорили, че заемателят ще погаси кредита на 12 месечни вноски с размер на погасителна вноска 92,44 лева. В точка 3 от Договор за допълнителни услуги от *** г. към договора за заем № ***, било уговорено, че заемателят следва да заплати и възнаграждение за допълнителни услуги отново на 12 месечни вноски като всяка е в размер на 79,60 лв., като по този начин общото задължение по договора с включена главница, лихва и възнаграждение за допълнителни услуги било в размер на 2 064,48 лв. Имало и аналогичен погасителен план със същите падежи като в Договора за заем № ***.
Поддържа се, че процесният договор е нищожен поради изначална недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД/, на основание чл. 21 ЗПК във вр.с чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на 1 основание на нейната неравноправност, което е довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Кредиторът не е изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора, условията за прилагане на възнаградителната лихва. Договорът за потребителски кредит не бил породил валидни права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като в съдържанието на договора не е включен размерът на лихвения процент на ден и не са разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал.
6 ЗПК. Договорът се явявал нищожен освен като сключен в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, разписаният в договора ГПР бил неточен и подвеждащ, тъй като в него не била включена скритата под формата на допълнителни услуги договорна лихва. Кредиторът не бил изпълнил и изискването да посочи действителната обща сума за плащане.
Цитирана е относима към настоящия казус съдебна практика, според която при необезпечени заеми възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от три пъти законната лихва. В случая договорената между страните лихва в размер на 40,47 % годишно, както и скритата лихва, уговорена по договора като възнаграждение за допълнителни услуги, надхвърляла четири пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави като критерий за норма на поведение, установен в обществото.
Допълнителните услуги, които са посочени в процесния договор представлявали действия по усвояване и управление на кредита, за които кредиторът не можел да иска заплащането на такси и комисионни съобразно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Това обуславяло нищожност на процесния договор поради нарушение на императивни норми.
В исковата молба се твърди, че е налице нищожност на процесния договор поради противоречието му с добрите нрави, доколкото е нарушен принципът за еквивалентност на насрещните престации. Посочва се, че при отпуснат кредит в размер на 900 лева, възнaграждението за допълнителни услуги е в размер на 955,20 лева, което било в прекомерен размер спрямо получената от ищцата сума. Поддържа се нищожност и поради заобикаляне на закона – с оглед забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК да се определя ГПР, който е по-голям от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Със споразумението за допълнителни услуги се заобикаляла именно забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на ГПР.
Ищецът излага, че в процесния договор за потребителски кредит нищожните клаузи за възнаградителна лихва не биха могли да бъдат заменени по право от повелителни норми на закона, тъй като законодателят не е въвел императивни размери на цените на кредитите, а и с оглед практиката на СЕС националните съдилища не били овластени да изменят съдържанието на 2 неравноправните договорни клаузи.
На още едно основание не били изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, който регламентира, че кредиторът следва да включи в договорното съдържание условията за прилагането на лихвения процент. Под „условия за прилагане“ трябвало да се има предвид предварително разяснени на потребителя и съответно инкорпорирани в договора предпоставки за прилагането на лихвения процент, според които да става ясно как се начислява този процент за възнаградителна лихва. Налице била неяснота върху каква стойност се изчислят тези 40,47 %, като непредоставянето на тази информация на потребителя относно основен елемент от стойността на финансовата услуга било увреждащо за потребителя и следвало да се приложи правната последица на чл. 22 ЗПК – нищожност на договора за потребителски кредит на основание неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.
Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК, а именно ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение намира, че следва предявеният иск да бъде уважен. Налице са и общите законово установени предпоставки за постановяване на токова решение по чл. 239, ал. 1 от ГПК, а именно - на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Предвид изложеното следва да се постанови неприсъствено решение, с което предявеният иск се уважи изцяло, без решението да се мотивира по същество.
С оглед изхода на спора, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски в размер на 100 лева, представляващи държавна такса по исковата молба.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата адв. П.П. от Адвокатска колегия – Хасково с личен №***по реда на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 410 лева, съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, находящ се на л. 16 от делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 вр. чл. 238 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за паричен заем №9042-00166763 3 от 28.12.2023г., сключен между Ц. Г. К. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Хасково, ул. „Антон“ № 6-14, вх. В, ет. 5, ап. 79 и „Микро Кредит“ АД с ЕИК 202073629 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД с ЕИК 202073629 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Ц. Г. К. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Хасково, ул. „Антон“ № 6-14, вх. В, ет. 5, ап. 79 сумата от 100 лева, представляваща разноски за държавна такса по исковата молба.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД с ЕИК 202073629 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3 да заплати на адв. Петко Петков, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 410 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство и защита и съдействие в настоящото дело.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от решението на страните.
ДА СЕ УКАЖАТ на ответника възможностите по чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Съдебното заседание приключи в 09:50 часа.
Протоколът се изготви на 18.12.2024г.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
4